Определение № 516 от 02.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3560/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№166157/23.12.2016 г., подадена от А. Н. Ж. от [населено място] против въззивно определение №24685/21.10.2016 г. по ч.гр.д.№8097/2016 г. по описа Софийския градски съд, ГО,, I-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №I-124-2217/09.3.2016 г. по гр.д.№52372/2016 г. по описа на Софийския районен съд, I ГО, 124 състав, с което е върната исковата молба по предявения от А. Н. Ж. от [населено място] против Й. Г. К. от [населено място] иск с правно основание чл.45 ЗЗД и производството по делото в тази част е прекратено. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че отговорността на ответника не може да се ангажира и лицето не носи отговорност на основание чл.132 от КРБ. Изводът е обоснован и със установената и непротиворечива съдебна практика. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като се поставят 10 въпроса, които визират отговорността на магистрати, при или по повод изпълнението на служебните им задължения. Като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 - 3 ГПК. Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, и обезсилване или отмяна на обжалваното определение. Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо поради което е процесуално допустима. Въззивното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставените от частните касационни жалбоподатели въпроси не обосновават допускане на обжалваното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.288 ГПК. Константната и безпротиворечива практика на ВКС по поставените въпроси не дава основание за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение. Разпоредбата на чл.132 КРБ гласи, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Текстът на конституционната норма по ясен и категоричен начин изключва отговорност за служебни действия от съдии, прокурори и следователи в посочената хипотеза.и представлява функционален имунитет на магистратите, който обусловя недопустимост на производството. В посочения смисъл са определение 429/27.9.2018 г. по ч.гр.д.№1259/2018 г.; определение 411/19.9.2018 г. по ч.гр.д.№3014/2018 г., 345/09.8.2018 г. по гр.д.№2830/2018 г. и др., всичките на ВКС, ГО. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,