Определение № 4287 от 28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4233/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. С. К., чрез пълномощника адвокат Б. М., срещу определение № 437/30.09.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 293/2022г. на ОС-Смолян, с което е потвърдено определение № 385/20.07.2022г. по гр.дело № 662/2022г. на РС-Смолян за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост. В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на съда, че по същото искане на същия молител е налице СПН по гр.д. № 952/2020г. на РС-Смолян, като се поддържа, че фактическото основание на новото искане е различно от искането по предходното дело. Частният касатор моли да бъде допуснато до касационен контрол атакуваното определение, същото да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд-Смолян за разглеждане по същество на направеното искане. Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284, ал.3 ГПК е посочено касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли в производство по чл.38, ал.4 ЗГР във вр. с чл. 544 ГПК да бъдат призовани всички заинтересовани страни, посочени в последната разпоредба; 2. В случай, че някое от лицата, чийто отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването и имат правен интерес, заявят, че поддържат молбата, допустимо ли ще е производството за установяване на факта от значение за искания акт за гражданско състояние-по този въпрос се сочи, че липсва практика на ВКС и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; 3. При наследяване при условията на чл.8, ал.4 ЗН всеки от кръга наследници по съребрена линия, има ли правен интерес от водене на делото по чл.38, ал.3 ЗГР във вр. с чл. 542 ГПК или само този, който е по-близък по степен и изключва по-далечния по степен; 4. Преждевременна ли е преценката на съда преди установяване на факта от значение за определяне кръга на наследниците в производството по чл. 542 ГПК относно наследствено правоотношение и преди издаването на удостоверение за наследници. По последните два въпроса се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 663/17.11.2011г. по ч.гр.д.№ 485/2011г. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: Районният съд в Смолян е бил сезиран с молба от Х. С. К. против Община Смолян с искане да се признае за установено по отношение на общината, че Х. М. В. е починал на 09.05.2020г. и да се задължи Община Смолян да състави съответните актове и вписвания в книгите за гражданско състояние, а в случай, че съдът приеме иска по чл. 38, ал.4 ЗГР за неоснователен, да се произнесе по искането и на основание чл. 15 ЗЛС да обяви смъртта на лицето Х. М. В.. Първоинстанционният съд е намерил молбата за недопустима, тъй като е приел, че по същата молба със същото искане на същия молител съдът вече се е произнесъл с решение № 76/17.03.2021г. по гр.дело № 952/2020г., с което молбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Този съдебен акт е потвърден с определение № 253/30.06.2021г. по в.гр.дело №186/2021г. на ОС-Смолян, което от своя страна не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60362/19.10.2021г. по ч.гр.д. № 3327/2021г. на ВКС, Трето ГО. Съставът на РС-Смолян е посочил, че молбата е недопустима и по съображенията, изложени вече в решението № 76/17.03.2021г. по гр.дело № 952/2020г. на РС-Смолян. За да потвърди прекратителното определение на РС-Смолян, въззивинят съд е приел от фактическа и правна страна следното: По гр. дело № 952/2020г. на РС-Смолян и в настоящото производство, К. е твърдял, че общинската администрация при Община Смолян е отказала да му издаде удостоверение за наследниците на И. Х. В., починал на 17.10.1972г., поради липса на съставен акт за смърт на Х. М. В.-баща на И. В.. Твърдял е, че И. Х. В. е наследен от сестра си А. Х. В., починала на 03.03.1996г. и от брат си Б. Х. В., починал на 12.03.1999г., които не били женени и нямали деца, поради което призовани към наследяване са сестрите на майка им Д. Х. В., починала на 06.08.1952г. В производството по гр.дело № 662/2022г. е допълнил при обосноваване на правния си интерес, че след смъртта на И. Х. В. през 1972г., брат му Б. В. и сестра му А. В., като негови наследници, са подали заявление с вх. №3833/16.04.1999г. до ОбСЗ-Смолян за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, собственост на наследодателя им, като на 14.02.1993г. ОбСЗ-Смолян е постановила решение по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което е признала правото да им бъде възстановена собствеността върху посочените земеделски имоти, но административната процедура не е завършила окончателно с решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като двамата починали в хода на производството. Поддържал е също, че като първи братовчед на А. и Б. В. е в кръга на наследниците им по смисъла на чл.8, ал.4 ЗН и за да може да се снабди с удостоверение за наследници на брат им И. В. е необходимо преди това да се състави акт за смърт на баща им Х. М. В.. И в двете производство жалбоподателят е искал да бъде състав акт за смърт на Х. М. В.-баща на И. В. и да се задължи общината да състави съответните актове и вписвания в регистрите за гражданско сътояние. Въззивинят съд след анализ на представеното по делото удостоверение за наследници на съпругата на Х. М. В.- Д. Х. В., починала на 06.08.1952г., е приел, че нейни наследници са трите й деца-И. Х. В., починал на 17.10.1972г., А. Х. Б., починала на 03.03.1996г. и Б. Х. В., починал на 12.03.1999г., като последните двама не са оставили наследници по закон. Установил е, че Д. Х. В. е имала две сестри - Ш. И. К., починала на 27.08.1958г. и Й. И. М., починала на 19.02.1983г., и брат Г. И. З., починал на 11.02.1958г. Жалбоподателят Х. С. К. е внук на Й. И. М. - син на дъщеря й М. Л. К., починала на 24.09.2011г. Предвид това, съдът е приел, за неоснователно твърдението, че К. е първи братовчед на децата на Д. В., тъй като такава се явява починалата му майка М. К.. Според удостоверението за наследници, Ш. К. (сестра на Д. В.) е оставила за свой наследник сина си Х. К., починал на 27.98.1998г., а Г. З. (брат на Д. В.) е оставил за свои наследници три деца-И. З., починал на 18.03.1981г., Г. З., починал на 17.03.1999г. и А. И. К.. Предвид това съдът е направил извод, че съгласно чл.8, ал.4, изр.2 ЗН А. К., като по-близък по степен и низходящ на по-близък по степен изключва по-далечния по степен роднина, какъвто е жалбоподателят К.. Въззивният съд е посочил, че дори К. да претендира, че е наследник на А. Х. Б. и на Б. Х. В., за тях, като наследници на брат си И. Х. В., няма как да се издаде удостоверение за наследници, поради липса на съставен акт за смърт на баща им Х. В.. Приел е, че жалбоподателят няма качеството наследник, поради което и няма правен интерес от предявяване на иска. Съдът е счел за неоснователно позоваването на „новооткрито наследство", като е посочил, че с уредената от закона фикция „новооткрито наследство" не се променя времето и мястото на откриване на наследството, а от там и кръгът от наследници. Когато наследството е открито преди възстановяване на собствеността, както е в конкретния случай, роднините по съребрена линия от IV степен не могат да наследят имоти, тъй като не са били законни наследници по смисъла на тогава действащите разпоредби на чл.5-чл.10 ЗН. При тези мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не следва да се допуска до касационно обжалване атакуваното определение. Поставените от касатора въпроси, по начина, по който са формулирани, не удовлетворяват изискването за наличие на общо основание за допускане на касационния контрол, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като въпросите са общи и не са обуславящи за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното определение за недопустимост на производството. Въззивният съд не е изложил мотиви за неоснователност на молбата по чл.542 ГПК, а за недопустимост на охранителното производството за установяване на факта на смъртта на Х. В., при което и не е дължал преценка кои са заинтересованите страни, които е следвало да бъдат конституирани в производството и техния правен интерес. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че молителят няма качеството наследник, поради което и няма правен интерес от предявяване на молбата по чл.542 ГПК, доколкото обосновава искането си с цел издаване удостоверение за наследници на И. В., починал на 17.10.1972г.(за което е постановен и отказът на [община]), а действащият към момента на откриване на наследството на И. В. (17.10.1972г.) закон е предвиждал наследяване по закон само до трета степен по съребрена линия. В случая въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, според която разпоредбата на чл. 8, ал.4 ЗН няма ретроактивно действие и не може да бъде приложена за наследства, открити преди 28.07.1992г., от която дата влиза в сила и предвижда наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение