Определение № 60 от 09.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 55/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба с вх. № 3437 от 14.11.2011г., подадена от Л. Й. П. от [населено място] чрез пълномощника му адв. П. К. срещу решение № 270 от 10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 257 по описа за 2011 г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 196 от 09.05.2011 г. по гр. д. 2248/2010 г. на Габровски районен съд по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 109 ЗС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от [община] чрез процесуалния представител И. М., в който поддържат, че въззивното решение е законосъобразно, правилно и обосновано, а касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира сторените разноски по делото. Касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Тази норма очертава приложното поле на касационно обжалване като предвижда, че не подлежат на такова решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай, цената на иска, определена в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е в размер на 3910,20 лева, видно от удостоверение изх. № 1721/28.05.2010 г. на [община], Дирекция „Местни данъци и такси” /приложена на л. 21 по гр.д. 790/2010 г. по описа на Габровски районен съд/. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационен контрол съдебен акт и при условията на иззета компетентност следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на настоящото производство, претенцията на ответника по касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, съобразно предвидения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.