Определение № 1815 от 01.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 546/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Министерство на отбраната на Република България срещу решение № 747 от 06.12.2023г. по в.т.д.№ 537/2023г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 753/2020г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по предявения от „Й. и син България“ ООД иск, че дружеството не дължи на Министерство на отбраната неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03- 38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-49/19.12.2018г. в размер на 501 036,59 лева, както и неустойка по чл. 38, ал. 3 от Рамково споразумение № УД-03- 38/10.12.2018 г. и чл. 21, ал. 3, т. 4 от Договор № УД-03-50/19.12.2018 г. в размер на 799 999,88 лева, поради нищожност на клаузите, с които са уговорени. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът възразява срещу извода на въззивната инстанция за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави. Оспорва правилността на аргументите на съда, основани на отсъствие на разграничение на вида на неизпълнението (пълно или частично), за което неустойката е уговорена и на последицата, че независимо от вида на неизпълнението, страната дължи неустойка винаги в размер на 20% от общата стойност на договора без ДДС. Поддържа, че клаузите на чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение и чл.21,ал.3,т.4 от двата договора УД 03-49 и УД 03-50 правят разграничение не между пълно и частично неизпълнение, а между съществено и несъществено такова. Счита, че разпоредбата на чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение е специална санкционна клауза при неизпълнение, продължило повече от 100 дни; тя предвижда такъв размер на санкцията, защото неизпълнението винаги се приема от възложителя за съществено, независимо от обема му. Аргументира становището си с предмета на договора, имащ за цел обезпечаване на особено съществен обществен интерес - авиационна сигурност и безопасност и осигуряване изпълнението на задължението на военно въздушните сили за охрана и гарантиране на националната сигурност. Акцентира на неизпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на актуална експлоатационна документация на авиационната техника, съответно на резервните части, което прави невъзможно цялостното изпълнение на Рамковото споразумение. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявените отрицателни установителни искове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК искането е за допускане на касационното обжалване по въпроса: „Допустимо ли е понятието пълно и частично неизпълнение да бъдат смесвани с понятията съществено и несъществено изпълнение при уговорена специална неустоечна клауза, предвиждаща конкретен размер на санкция, независимо от вида неизпълнение?“ Допълнителна предпоставка е въведена с твърдението, че „основанието за допускане на обжалване е чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като съдът е произнесъл неправилно и необосновано решение“. В писмен отговор ищецът „Й. и син България“ ООД, [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно сключването между Министерство на отбраната като възложител и „Й. и син България“ ООД като изпълнител на Рамково споразумение от 10.12.2018г. и на договори УД 03-49/19.12.2018г. и УД 03-50/19.12.2018г., по силата на които ищецът е поел задължение да изпълнява доставки и услуги - основен ремонт на компоненти, доставка на авиационно-техническо имущество и на техническа документация за поддържане на летателната годност на 8 броя самолети от типа L 39ZA за срок от 84 месеца. С писмо 21-39-74/24.04.2020г. ответникът е уведомил ищеца, че крайният срок за изпълнение на доставките/услугите по договорите УД 03-49/19.12.2018г. и УД 03-50/19.12.2018г. (шест или девет месеца, съобразно вида на позицията), е изтекъл на 19.09.2019г. и към момента има неизпълнени доставки/услуги: по договор УД 03-49/19.12.2018г. - неизпълнените позиции са 4.70%, а спрямо стойността на поръчаното, процентът е 5.68%; по договор УД 03-50/19.12.2018г. неизпълнените позиции са 8.33%, съответно стойността на неизпълнената част е 5.92%. По съображения за частично неизпълнение на двата договора, продължило повече от 100 дни, е направено изявление за прекратяването им на основание чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение и чл.21,ал.3,т.4 от договорите във вр. с чл.40,ал.3,т.4 от Рамковото споразумение. Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.38,ал.3 от Рамковото споразумение - при частично, или неизпълнение на конкретен договор към рамковото споразумение, продължило повече от 100 дни, възложителят има право едностранно да прекрати договора, да търси обезщетение за нанесени вреди и да търси неустойка в размер на 20 % от договора без ДДС. Поискал е заплащане на неустойка, определена въз основа на стойността на договорите без ДДС: по договор УД 03-49/19.12.2018г. - 20% от 2 5050 182.97лв. или 501 036.59лв., по договор УД 03-50/19.12.2018г. - 20 % от 3 999 999.38лв. или 799 999.88лв. По делото няма спор, че ищецът е възстановил на министерството авансово преведените суми за неизпълнените позиции (по договор № УД-03-49/19.12.2018 г. е възстановил авансово заплатена сума в размер на 170 765,03 лв. съобразно процента на неизпълнените позиции - 4,70%, а по договор № УД-03-50/19.12.2018г. е възстановил авансово заплатена сума в размер на 284 259,85 лв. спрямо неизпълнените позиции от 8,33%). При тези факти ищецът е предявил отрицателни установителни искове, че не дължи търсените от възложителя неустойки. Изложил е аргументите, че МО не разполага с право да прекрати едностранно договорите на основание чл.38,ал.3 Рамковото споразумение, тъй като не е налице виновно неизпълнение от „Й. и син България“ ООД. Посочил е, че за някои от услугите и доставките е налице обективна невъзможност за изпълнение, тъй като част от предаденото авиационно техническо имущество не подлежи на ремонт, за което ответникът е уведомен. Позовал се е на невъзможност част от агрегатите да бъдат ремонтирани поради съществено износване - невъзможност да бъдат ремонтирани по начин, който да осигури техническа изправност и безопасна експлоатация, а същевременно са възстановени всички агрегати, за които такава възможност е била налице. Изложени са подробни доводи за отсъствие на причини, които да се вменят в неизпълнение на ищеца да достави техническа документация за самолетите L 39ZA: производителят на самолетите - чешкото дружество „Аеро Водоходи“ е отказало на множеството предложения на ищеца да му предостави за закупуване експлоатационно техническата документация. Чешкото дружество изразило съгласие да предаде документацията на ползвателя на техниката, но въпреки опитите на ищеца да получи търговските условия за закупуването й, не получил отговор, което го принудило да подаде искане пред КЗК за образуване на производство за установяване на нарушение на „Аеро Водоходи“ за злоупотреба с господстващо положение, препятстващо изпълнението на ищеца да достави техническата документация (приложение № 6 от договор УД-03-49/19.12.2018г.). Ищецът се е позовал и на обективна невъзможност за изпълнение поради спиране на производството на част от авиационно техническо имущество, тъй като се касае за ремонт и доставка на резервни части на стари самолети със сборно производство на агрегати, елементи и части от повече от четири държави. Изложил е доводи, че МО няма основание да прекрати договорите, тъй като неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора - чл.87,ал.4 ЗЗД. Обосновал е твърдението си, че реално изпълнената част от двата договора е над 99%, а при определяне на процента на неизпълнение от страна на МО, са включени услуги и доставки, които не са изпълнени по обективни причини, за които ищецът не носи отговорност: в писмо 21-39-74/24.03.2020г. са включени ремонтно непригодни агрегати; като неизпълнени са включени частично изпълнени позиции; включена в процента на неизпълнените е и недоставената експлоатационна техническа документация за самолетите за цялата стойност, а същевременно МО е в течение на цялата кореспонденция на ищеца с „Аеро Водоходи“, уведомен е за необоснования отказ на чешкото дружество да я достави, включително и директно на ползвателя на въздухоплавателните средства - ВВС. Ищецът е посочил, че част от доставките, по отношение на които се твърди забавено изпълнение в изявлението за прекратяване на договора, са изпълнени и приети. Поддържал е, че при възстановяване на авансово получените суми от изпълнителя е осъществено намаляване на задължението на МО за заплащане на цената по двата договора, с което е изпълнена разпоредбата на чл.89, изр. второ, предложение първо ЗЗД - при частична обективна невъзможност за изпълнение, другата страна може да иска намаляване на своето задължение. Изложени са обстойни доводи, че уговорената в чл.38,ал.3 от споразумението неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Посочено е, че съгласно тази клауза от значение за прекратяване на договорите е само забава, продължила повече от 100 дни, а видно от справките, при голяма част от доставките забава не е налице; че уговорената неустойка е еднаква както при пълно, така и при частично неизпълнение; че в случай на частично неизпълнение размерът на неустойката от 20% върху стойността на целия договор е свръхпрекомерен; че неустойката не се начислява на база стойността на неизпълнените позиции, а на база стойността на целия договор, което води до нейната нищожност. Основната защитна позиция на ответната страна е, че е спазена процедурата по прекратяване, предвидена в договорите; че не е приложима разпоредбата на чл.89 ЗЗД, тъй като договорите са прекратени поради забава и категоричен отказ от изпълнение и не се касае за разваляне на целия договор поради липса на интерес от реално изпълнение. Оспорено е твърдението за обективна невъзможност за изпълнение по съображенията, че при провеждане на процедурата за възлагане на обществената поръчка, предшестващо постигането на договореностите, дружеството се е запознало с условията на поръчката и се е съгласило да я изпълни без възражения, като е предоставило оферта за пълния обем от предмета на поръчката, въз основа на която е било избрано от възложителя; в този смисъл изпълнителят е преценил, че има възможност да престира без да бъде поставен в неизгодно положение спрямо всички останали икономически субекти. Оспорени са доводите на ищеца за обективна невъзможност за изпълнение със съображенията, че се касае за обстоятелства, които са от категорията на поемане на търговски риск, който е в свободната преценка на търговеца и не представляват непредвидени за него. Според ответника в случая е неприложимо определението за непредвидени обстоятелства в пар.2,т.27 ЗОП, (т.е. такива, възникнали след сключването на договора и не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия). Ответникът е възразил, че твърденията на ищеца не попадат в хипотезата на чл.306,ал.2 ТЗ, тъй като той е предварително запознат с условията на поръчката и техническите спецификации; че посочените обстоятелства, цитирани от дружеството като невъзможност за изпълнение, са изцяло предвидими при полагане на дължимата грижа и са резултат от негово бездействие. Възразено е срещу твърдението на ищеца, че неизпълнената от него част е незначителна по съображенията, че целите на договора са свързани с осигуряване на основни интереси в отбраната и сигурността на страната. Ответникът е оспорил като неправилен предложения от ищеца подход неизпълнението да се оценява в процентното съотношение спрямо общия брой на всички единици изделия, включени в предмета на договора, тъй като различните изделия не могат да бъдат сравнени просто като бройки, без да се отчита тяхната стойност и значение. Посочил е, че остойностяването на техническата документация също не може да се приеме като подход за оценяване на степента на неизпълнената част, защото въз основа на данните, съдържащи се в нея, се изпълняват съответните дейности по предмета на поръчката, което е гаранция за постигане на необходимото качество. Поддържал е, че е не е налице невъзможност за изпълнение, на която се позовава ищецът. Възразил е и срещу твърдението, че с възстановяването на авансово платените суми е отпаднало задължението на дружеството да изпълни доставките и услугите по договорите, за които са върнати авансите. Посочил е, че сумите са възстановени поради липса на правно основание за усвояването им, но това не означава, че е отпаднала забавата на дружеството и интересът на МО от извършването на договорените доставки/услуги, поради което е налице и основание за претендиране на неустойка по чл. 38, ал. 3 от рамковото споразумение. Оспорено е твърдението, че ищецът е изпълнил двата договора над 99%, както и твърдението за уговаряне на неустойка, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави с аргументите, черпени от необходимостта да бъдат изпълнени всички дейности по договора и особеното значение за доставяне на актуална документация във връзка с изпълнението на услугата. Според ответника тези обстоятелства обуславят извода, че размерът на предвидената неустойка е в пълно съответствие със спазването на принципа на добрите нрави и с принципа на свободно договаряне между страните; неизпълнението е съществено защото би причинило значителни вреди на министерството и Българската армия. Първоинстанционният съд е уважил исковете с решаващите мотиви, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като няма разграничение между пълно и частично неизпълнение и се дължи винаги в размер на 20% от общата стойност на договора без ДДС, независимо от вида неизпълнение, включително и при незначително такова и води до нарушаване на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е като изначално уговорено, че дори неизпълнението да е в рамките на 1% от договореното, ответникът има право да получи суми в размер на 20% от стойността на договора. Фиксираният размер на неустойката от 20% от цялата стойност на договора, без значение каква част не е изпълнена и поради какви причини (доколкото в разпоредбата е цитирано „прекрати или развали“), преценен в съотношение с очакваните от неизпълнението вреди, е приет надхвърлящ присъщите на неустойката функции и водещ до несправедливо облагодетелстване на едната страна и тази възможност възниква още към момента на подписване на процесните договори. Въззивната инстанция е кредитирала приетата съдебно-техническа експертиза, съгласно която компонентите, които са отремонтирани от ищеца и доставени на заявителя, са надлежно сертифицирани и годни за експлоатация; недоставените компоненти не ограничават интегрирането на доставените и експлоатацията на въздухоплавателните средства, доколкото на мястото на недоставените биха могли да бъдат монтирани други; само в случай на липса на определени компоненти или приемливи техни заместители, се компрометира крайният резултат по поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства; техническата документация на въздухоплавателните средства според експерта има инструктивен характер основно към процеса на експлоатация и процеса на техническо обслужване на въздухоплавателното средство, като най-общо се дели на експлоатационна и ремонтна, а от находящата се при ответника документация е видно, че отремонтираните компоненти са летателно годни, тъй като са надлежно сертифицирани от ремонтните работилници. При среща в командването на ВВС на вещото лице било посочено, че в момента се ползва стара експлоатационна документация; по изявление на ответника нова не е заявена, за да не се получи дублиране, тъй тя би могла да бъде доставена от договорения изпълнител. Вещото лице е установило, че върнатите от ищеца на ответника неремонтирани агрегати са оценени като ремонтно непригодни от лицензирана организация за ремонт на компоненти. При правния си анализ съставът на САС е изходил от позицията, че целта на рамковото споразумение и сключените към него договори следва да послужат като материален критерий за преценка на действителността на процесните неустойки. Приел е, че въпреки непрецизния израз, използван в рамковото споразумение „прекратява“, страните са уговорили правото на възложителя да развали договора, поради неизпълнение в продължение на повече от 100 дни. Процесните договори са преценени като такива за продължително и периодично изпълнение, поради което развалянето им има действие занапред на основание чл. 88, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Анализирано е, че приложение следва да намери разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014г., по тълкувателно дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС - кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. Обосновано е, че уговорената от страните неустойка има компесаторен характер и може да се претендира само за развалената част от договора, а са налице и съвпадащи твърдения на страните за факта, че неизпълнението на част от доставките се дължи на отпаднали производства на компаниите от производители с прекратена дейност повече от десетилетие на пазара, както и че не съществуват аналози за тяхната замяна, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 89 ЗЗД. Обсъдено е, че страните са уговорили стойността на договорите да е базата за изчисляване на дължимата неустойка при частично или пълно неизпълнение, продължило повече от 100 дни, който е 20% от цената без ДДС на всеки един от тях. Анализирано е, че процесните неустойки се определят въз основа на договореното възнаграждение, но без да е проведено разграничение между пълно и частично неизпълнение, т.е. начисляването на тази неустойка не е обвързано със стойността на неизпълнената част, поради което няма как да се разграничи отговорността за пълно или частично неизпълнение от страна на изпълнителя. Счетено е за нетърпимо от закона, при неизпъленение за доставка или услуга на стойност 100 лева, 1 000 лева или 100 000, да се дължи неустойка в размер на 500 000 лева. Даден е отговор, че преценката за свръхпрекомерност може да се направи към момента на сключване на договора, поради което само в хипотеза на пълно неизпълнение на договора процесната неустойка няма да е нищожна. Обосновано е, че уговорената в рамковото споразумение неустойка нарушава принципа на справедливостта и води до неоснователно обогатяване на кредитора - така при неизпълнение на задължението на ищеца по първия договор в размер на 170 765,03 лева, ответникът е претендирал неустойка в размер на 501 036,59 лева; при неизпълнение на задължението на ищеца по втория договор в размер на 284 295,85 лева, ответникът претендирал неустойка в размер на 799 999,88 лева. Нарушаването на принципа на справедливост е аргументиран и с обстоятелствата, че сумите за неизпълнената част от договора са възстановени на възложителя; че неизпълнението в продължение на 100 дни е основание и за разваляне на договора от страна на възложителя, която е още една санкция за неизпълнението на задължението на изпълнителя. За неоснователно е прието възражението на министерството, че не е съобразено същественото значение от инженерно-техническа гледна точка на неизпълнението по рамковото споразумение и конкретните договори. Даден е отговор, че тази преценка следва да се извърши само в случай, че това неизпълнение може да се приравни на пълно неизпълнение с оглед интереса на кредитора по процесните договори, а видно от заключението на вещото лице, недоставените компоненти не ограничават интегрирането на доставените и използването им чрез експлоатацията на въздухоплавателните средства, доколкото други на мястото на недоставените са могли да бъдат монтирани. Обосновано е, че извършените и приети без възражения доставки и услуги по процесните договори са полезни за възложителя, а неизпълнената част от договора е незначителна с оглед целия обем на предмета на процесните договори. По същите съображения за неоснователни са приети и възраженията, че неизпълнението на ответната страна да достави техническата документация за самолетите L 39ZA е съществено, че води до непригодност на престираното по процесните договори и лишава ВВС от възможността да се възползва от останалата /изпълнена/ част от договора, че се касае за авиационна безопасност. Посочено е, че вещото лице е установило налична стара документация в ответника, която е използвана от него именно за нуждите на договора. За ирелевантно за нищожността на неустойката поради противоречие с добрите нрави е счетено обстоятелството, че насрещната страна е приела да изпълнява договора по собствена воля. Изложени са съображенията, че нищожността на договорите се урежда от императивни материално правни норми, които не могат да бъдат дерогирани по съгласие между страните, както неправилно счита въззивникът. За неотносимо е прието и твърдението, че договорите са сключени след проведена обществена поръчка и при разходване на публични средства, поради което с размера на неустойката се гарантира изпълнението на договора. Счетено е, че тези аргументи не намират опора в закона, която да обоснове извод за валидиране на нищожните неустойки. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено. Така както е поставен въпросът е нелогичен, тъй като е невъзможно да бъдат съпоставяни понятията пълно неизпълнение и съществено изпълнение, съответно частично неизпълнение и несъществено изпълнение. Не на такъв паралел и анализ са основани изводите на въззивната инстанция. Тя не е отъждествила, „смесила“ понятията по начина, посочен във въпроса. Следователно, той е изцяло хипотетичен като несъответстващ на правните аргументи в мотивите към обжалваното решение и не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол - да е включен в предмета на спора и да е обусловил изхода му. Ако въпросът бъде преценен в смисъл на „смесване“, отъждествяване на понятията пълно/частично неизпълнение с понятието съществено/несъществено/ (за незначителна част), той отново не би бил годен да послужи като основание за касационна проверка, тъй като съставлява твърдение за неправилност - твърдение, че съдът при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие на добрите нрави не е разграничил и не е отдал значение на вида на неизпълнението. Въпросът е в доразвитие на тезата на касатора, че размерът на предвидената неустойка е в пълно съответствие със спазването на принципа на добрите нрави и с принципа на свободно договаряне между страните, тъй като забавата за повече от 100 дни, в случай на която е уговорена неустойката, съставлява съществено неизпълнение на договора, защото би причинила значителни вреди на министерството и Българската армия. Съдилищата не са игнорирали тази теза, но тя не е споделена като основателна. Въззивната инстанция е изследвала и очакваните от неизпълнението вреди, въз основа на която преценка е обосновала, че не са накърнени интересите на възложителя, който се е възползвал от престираното, а недоставените в срок компоненти не компрометират резултата от вложените и годността за експлоатация на изпълнената част. Несъгласието на касатора с правните изводи на въззивната инстанция не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Преценката дали неизпълнението е съществено не може да бъде извършена във фазата по допускане на обжалването. Същевременно тезата на касатора, че забавеното изпълнение води до цялостното изпълнение на договора е мотивирано отречена в обжалваното решение. Тя се опровергава и посредством констатациите на приетата експертиза, която е установила (л.596) в табличен вид, че от договорени стоки/услуги общо по 521 позиции, ремонтно невъзстановимите (ремонтно непригодни) са 10, недоставени са 25, а тези, при които забавата е над сто дни, са само 17 на брой. Както се посочи, вещото лице е установило, че недоставените компоненти не ограничават интегрирането на доставените и експлоатацията на въздухоплавателното средство. Поддържаната от касатора в процеса теза за цялостно неизпълнение е в противоречие и с изложените основания за преустановяване на договорната връзка между страните в писмо 21-39-74/24.04.2020г - за частично неизпълнение на двата договора към момента на изтичане на уговорения срок за изпълнение в обем: по договор УД 03-49/19.12.2018г. - неизпълнени позиции - 4.70%, а спрямо стойността на поръчаното - 5.68%; по договор УД 03-50/19.12.2018г. неизпълнени позиции - 8.33%, съответно стойност на неизпълнената част - 5.92%, за което неизпълнение се поддържа като морална неустойка в размер на 20% от стойността на договора. В мотивите към т.3 от ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС са посочени примерни критерии, въз основа на които се извършва преценка за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави за всеки конкретен случай към момента на сключване на конкретния договор. Въззивната инстанция е изследвала и преценявала значимостта на всеки релевантен за спора критерий, включително и вида на неизпълнение на задължението - „съществено или за незначителна част“ по смисъла на тълкувателното решение, както и дали уговорената неустойка нарушава принципа на справедливостта, дали е формулирана по начин, че излиза извън пределите на придадените й по закон предназначение и роля в оборота. Счела е, че подчертано санкционната функция на процесната нарушава принципа на еквивалентност в търговските отношения. Посредством въпроса касаторът защитава тезата за спазване на принципа на еквивалентност и справедливост при уговорка за неустойка като константна величина (процент) от стойността на договора, независимо от обема на неизпълнението; че дори по-голямата част от задължението да е изпълнено своевременно, а неизпълнената част е сравнително малка, неустойката ще бъде начислена върху цялата сума, включително и върху размера на изпълненото, което ползва кредитора. В тази връзка касаторът не излага аргумент за допускане на касационното обжалване в сочената от него хипотеза на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за необходимост от преодоляване, изоставяне или осъвременяване на трайната и изобилна практика на Върховния касационен съд по правните проблеми за нищожност на неустойката като противоречаща на добрите нрави и възприемане на защитаваната от него теза. Аргументи в тази насока не са изложени, което е самостоятелно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 14 700лв. договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.