Определение № 4993 от 04.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5413/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В., чрез адв. К. Т., против решение № 199 от 27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 197/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 174 от 11.04.2023 г., постановено по гр. д. № 771/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново за отхвърляне на предявения от С. В. В. против Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото му на разглеждане и решаване на ДП № ЗМ-209/2018 г. по описа на РУ – Елена, пр. преписка № ТОЕ-00576/2018 г. по описа на ВТРП в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявената искова претенция в пълен размер. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът развива доводи в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и са в причинно-следствена връзка с необоснованата продължителност и пълната липса на действия по разследването след 2011 г.?“ – сочи се и наличието на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК и ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК; 2/ „Как следва да се третира /оценява/ в практиката на съдилищата пълното бездействие от страна на правозащитните институции и в частност органите на разследването и каква съдебна санкция следва да получи тази омисивност?“; 3/ „Как следва да се кредитира/оценява наличието на субективизъм/пристрастие на някои от участващите субекти в хода на разследването?“; 4/ „Как следва да се прилагат стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ?“ – по поставените втори, трети и четвърти въпрос жалбоподателят се позовава на практика на ЕСПЧ, обективирана в решения по дела Brusco v. Italy, Slaviček v. Croatia, Scordino v. Italy, Demopoulos and Others v. Turkey, H. v. Belgium, Magnin v. France, Suominen v. Finland, Carmel Saliba v. Malta, Hirvisaari v. Finland, Van de Hurk v. the Netherlands, Garao Ruiz v. Spain, Jahnke and Lenoble v. France, Perez v. France, Ruiz Torija v. Spain, Hiro Balani v. Spain и др.; 5/ „Какво е приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението?“ – касаторът се позовава на практиката на ВКС, обективирана в решение № 182 от 19.11.2019 г. по гр. д. № 4662/2018 г., решение № 222 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 92/2019 г., решение № 19 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г., решение № 122 от 28.10.2020 г. по гр. д. № 611/2020 г., всички на III г.о., както и решение № 16 от 02.03.2021 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на IV г.о. Ответната страна по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище по нея в срока за отговор. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че на 19.11.2018 г. е образувано ДП № 3М-209/2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Елена за това, че 19.11.2018 г., около 19,50 часа, в гр. Елена, при управление на МПС – лек автомобил, С. В. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на автобус, собственост на Община Елена – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Констатирал е, че по досъдебното производство са извършени съответните процесуално-следствени действия: изготвяне протокол за пътно – транспортно местопроизшествие; назначени и извършени са автотехническа, техническа и оценъчна експертизи; разпитани са свидетели, приобщени са писмени доказателства. Изложени са съображения, че с Постановление от 16.11.2020 г. С. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като обвинението му е било предявено на 15.12.2020 г., като впоследствие на 04.01.2021 г., 29.03.2021 г. и 01.06.2021 г., разследването на три пъти е било предявявано на обвиняемия и неговия защитник – адвокат Т., с оглед предоставянето им на копия от всички материали по досъдебното производство, запознаването им с тях и формулирането на доказателствени искания, след което производството е било в съда по жалби на адвокат Т., за времето от м. юли до м. септември 2021 г. Констатирано е още, че с Постановление от 06.10.2021 г. Прокуратурата е уважила искания на обвиняемия и неговия защитник във връзка с извършване на справки и повторен оглед на пострадалия автобус и на 09.02.2022 г. разследването отново е било предявено на обвиняемия и неговия защитник, като по искане на адвокат Т. е било внесено в съда, а след оттегляне на искането, разследването отново е било предявено на 07.03.2022 г. и на 18.03.2022 г. обвинителният акт е бил внесен в съда. При така установеното съдът е обосновал извод, че предявеният иск е неоснователен. Посочил е, че предпоставките на чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне, в случая на досъдебното производство, са три: фактическа и правна сложност на делото; поведението на жалбоподателя; поведението, в случая на Прокуратурата на Република България. Приел е, че в процесния случай досъдебното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че в случая продължителността на досъдебното производство от година и четири месеца е в резултат на действията на обвиняемия и неговия защитник, като органите на Прокуратурата нямат вина за това. При тези данни въззивната инстанция е обобщила, че по делото не се установява нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Следва да се посочи и това, че въззивният съд е намерил за несъстоятелни доводите във въззивната жалба за липсата на надлежен доклад по делото и за необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност. Посочил е, че първостепенният съд е направил подробен доклад, като е разпределил докателствената тежест между страните, а процесуалният представител на ищеца в о. с. з. на 07.03.2023 г. не е възразил срещу проекто-доклада и е поискал да бъде приет за окончателен. Приел е още, че от мотивите на първоинстанционното решение се установява, че съдът изключително подробно е описал фактическата обстановка по делото, като е обсъдил релевантните към спора доказателства, в тяхната съвкупност и взаимната им връзка, поради което и на основание чл. 272 ГПК, въззивният съд е препратил към тях. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението първи, втори, четвърти, пети и шести въпрос на практика са свързани с определяне на размера на дължимото обезщетение, което следва да се извърши по справедливост. Чрез поставянето им жалбоподателят по същество се домогва да докаже, че въззивният съд не е съобразил всички обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия за справедливост при определяне на обезщетението по иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Тези въпроси не обуславят решаващия извод на съда за крайния изход по правния спор в решението. При постановяването му, съдът се е произнесъл относно наличието или липсата на елементите от фактическия състав на предявения иск: продължителност на производството, предмет, фактическа и правна сложност, вид и време на процесуалните действия, поведението на страните. Изводът му за липса на забавяне при разглеждане на делото срещу ищеца в досъдебната му фаза, направен при обсъждане на посочените критерии, е обусловил и заключението му за неоснователност на предявения иск. Съдът не е обсъждал размера на следващото се на ищеца обезщетение за твърдените неимуществени вреди, поради което по отношение на същите не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не съставлява общо основание за достъп до касация и въпрос с номер 3 по изложението - „Как следва да се кредитира/оценява наличието на субективизъм/пристрастие на някои от участващите субекти в хода на разследването?“ Въпросът е неясно зададен, има хипотетичен и общотеоретичен характер, не е поставен в контекста на правните разрешения на съда и е привързан към субективното разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е възприел в мотивите си. Поради това този въпрос е изцяло неотносим. Предвид изложеното поставените въпроси нямат претендираното от касатора значение. В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Наведените в изложението оплаквания, свързани с несъгласието на страната с правните изводи на съда, подлежат на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 288 от ГПК. Следва да се посочи, че касаторът в касационната жалба е поставил и въпроса: Налице ли е предпоставка за спиране на производството на основание чл. 292 от ГПК до постановяване на решение по ТР № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС?. Поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като съдът е приел, че в случая не е налице забавяне на досъдебното производство извън разумния срок по вина на прокуратурата, порпади което и е отхвърлил иска без да се произнася по въпроса кои вреди и как следва да бъдат обезщетени, а разрешенията, приети с Тълкувателно решение от 27.11.2023 г. по тълк. дело № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС, са за начина на определяне на обезщетението за вреди, претендирани от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ. В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е подала писмен отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, съответно не е претендирала присъждането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,