Определение № 2836 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1239/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Микспро“ ООД срещу решение № 91/25.02.2026 г. по т.д. № 973/2025 г. на САС, с което е потвърдено решение на СГС по т.д. № 977/2024 г. – за отхвърляне на предявените от касатора в качеството на цесионер искове с правно основание чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД срещу ЗАД“Армеец“ АД. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Поддържа се, че е неправилен изводът на въззивния съд, че е налице изключен застрахователен риск по т.10.11 от ОУ – поради „груба небрежност“ на водача на застрахования автомобил. Според касатора, за да е налице „груба небрежност“, не е достатъчно да е извършено нарушение на правилата по ЗДвП, а е необходимо да е налице поведение с изключително висока степен на укоримост, доближаващо се до съзнателно поемане на очевиден и значителен риск. От събраните по делото доказателства не се установяват такива факти, защото според заключението на СТЕ водачът на застрахования автомобил се е движел със скорост от 59,4 км/ч – при разрешена 90 км/ч, а видимостта е била около 150 -200 м. и не е имало насрещно движение. Не е изследван от въззивния съд субективният елемент на поведението и наличието на причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Предприемането на маневра „изпреварване“ при наличие на пътна маркировка М1 /единична прекъсната линия/ не е основание за извод за „груба небрежност“, защото процесното произшествие е настъпило и поради предприемане на маневра „ляв завой“ от страна на движещия се отпред товарен автомобил, изпреварван от застрахования, но не е обсъдено дали именно тази маневра не е непосредствената причина за удара. Не е отчетено от въззивната инстанция, че водачът на товарния автомобил е завил наляво, но без да погледне дали не е изпреварван. Налице е несъвместимост между извода на въззивния съд, че поведението на водача на товарния автомобил може да ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД, и извода, че водачът на застрахования автомобил е проявил „груба небрежност“. В случая липсва изключителност и доминиращ принос на водача на застрахования автомобил за настъпване на произшествието. Наведен е довод за допуснато процесуално нарушение, защото въззивният съд е възприел изводите в заключението на СТЕ безкритично – не е отчетено, че липсват обективни данни за скоростта на движение; приетата от в.лице възможност водачът на товарния автомобил да възприеме изпреварващото го МПС, както и липсата на категоричен извод за мястото на започване на изпреварването и за съответствието му с пътната маркировка. Допуснати са процесуални нарушения и при преценката на свидетелските показания, защото са игнорирани показанията на свидетеля, който е посочил, че изпреварването е започнало на разрешено място. При оценката на наказателното постановление е придадено решаващо значение, а това е в разрез с практиката на ВКС относно доказателствената му стойност. Иска да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове.

Ответникът ЗАД“Армеец“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба с възражението, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол. Сочи се в отговора, че някои от въпросите не са били включени в предмета на спора, а други са по правилността на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Решаващият съд е приел, че имайки предвид дадените в практиката на ВКС разрешения, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на груба небрежност, водачът на застрахования при ответника автомобил е действал в условията на груба небрежност, която е "изключен риск" по т. 10.11 от раздел VI на ОУ към застрахователния договор. За да достигне до този извод, въззивната инстанция е приела за установено въз основа на заключението на СТЕ, че водачът на застрахования „Каско“ при ответника л.а."Ауди" се е движел в момента на удара със скорост била 59.4 км/ч, а водачът товарния автомобил "Волво" със скорост 21 км/ч. – при допустима скорост от 90 км/ч., но няма данни за скоростта им преди удара. Ударът между двата автомобила е настъпил на кръстовището по път II -55 към [населено място] и е бил осъществен между задната част на товарния автомобил и предната част на застрахования автомобил. Причината за настъпване на произшествието съгласно протокола за ПТП е предприетото от водача на л.а. "Ауди" изпреварване на колона от автомобили при пътна маркировка от единична непрекъсната линия, която в района на кръстовището, където е станал ударът със завиващия наляво товарен автомобил, преминава в единична прекъсната линия, заради разрешения завой на ляво. Единичната непрекъсната линия по посока на движение на л. а. "Ауди" започва около 120 метра преди кръстовището, а преди това е единична прекъсната линия. Водачът на застрахования автомобил е предприел изпреварване на движеща се пред него колона от товарни автомобили на място, на което е поставена пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/ - в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Това обстоятелство е прието за установено и от Протокол за ПТП № 1804748 от 01.12.2023 г., отразяващ механизма за настъпване на процесното произшествие, който съгласно трайната практика на ВКС съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на обективираното в него изявление на съставителя, както и за местоположението на МПС, участниците в ПТП, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доколкото не е оборена доказателствена сила на протокола, е прието за недоказано твърдението на въззивника /ищец/, че изпреварваното е предприето на разрешено място - където маркировката на пътното платно е била единична прекъсната линия. По отношение на показанията на св.А. в частта, в която се съдържат данни, че изпреварването е започнало на място, където пътната маркировка е била прекъсната, въззивната инстанция е намерила, че верността им е опровергана от заключението на СТЕ и от влязлото в сила наказателно постановление. Не са кредитирани показанията на този свидетел и в частта, в която се сочи, че последният изпреварван камион от колоната е завил внезапно в ляво, както и че завоят наляво не е бил разрешен. Разяснено е от въззивния съд, че ако маневрата по завиване наляво е била предприета внезапно, ударът между двата автомобила щеше да е страничен. Застрахованият автомобил се е ударил в задната част на товарния, от което следва, че водачът на изпреварващия автомобил се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре навреме и да избегне удара с товарния автомобил. Верността на показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че не е бил разрешен завой наляво, се опровергава от заключението на СТЕ, от което се установява, че в района на кръстовището, където е станал ударът, пътната маркировка преминава от единична непрекъсната линия в единична прекъсната линия - заради разрешения завой наляво. По отношение на влязлото в сила наказателно постановление е прието, че то не обвързва напълно гражданския съд относно механизма на ПТП и виновното поведение на водача, но е определящо доказателство, защото установеното в него нарушение се подкрепя от заключението на СТЕ. Въззивната инстанция е намерила, че водачът на застрахования автомобил е започнал изпреварване, без да се убеди, че ще може да заеме място в своята пътна лента пред изпревареното превозно средство безпрепятствено, не се е върнал в лентата, от която е излязъл, след първото изпреварено МПС, с което е нарушил чл. 41, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП. В заключението на СТЕ липсва извод, че връщането на застрахования в своята лента е било технически невъзможно и обективно опасно, поради което е приета за необоснована тезата на въззивника, че изпреварването на колона от товарни автомобили представлява една цялостна маневра, а не множество отделни изпреварвания. Решаващият съд е намерил, че извършваният от водача на товарния автомобил ляв завой е разрешена маневра, както и за недоказано да не е бил подаден мигач, поради което е достигнал до извода, че не е налице неправомерно действие от негова страна. Механизмът на ПТП и вината за неговото настъпване са установени от протокола за ПТП, акта за установяване на административно нарушение от 01.12.2023 г. и от наказателното постановление. Доказателствената сила на тези документи не е оспорена от ищеца, а и не е опровергана от събраните по делото доказателства. Дори и хипотетично да се допусне, че водачът на товарния автомобил има принос за настъпване на произшествието, собственикът на застрахования автомобил разполага с иск срещу него по чл. 53 ЗЗД, респ. чл. 54 ЗЗД, но това не рефлектира на извода за проявена „груба небрежност“ от водача на застрахования автомобил. Цялостното поведение на този водач е в нарушение на съществени правила за безопасно управление на МПС и с оглед продължителността и начина на осъществяването му представлява „груба небрежност“. Водачът е започнал да изпреварва колона от три товарни автомобила на непресечена линия - пътна маркировка М1, и с несъобразена с конкретните пътни условия скорост –напр. разрешения завой на ляво; могъл е да предвиди настъпването на ПТП, но въпреки това е предприел рисково изпреварване на колоната товарни автомобили на място, на което тази маневра е забранена, без да има възможност да се пристрои. Нарушени са правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 6, ал. 1, чл. 41, ал. 2,вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП.

Решаващият съд е разяснил, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според абстрактен модел - поведението на определена категория лица, а „грубата небрежност“ се отличава по степен - не според субективното отношение към увреждането, а според друг абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек в аналогична ситуация. Въззивната инстанция е квалифицирала поведението на водача на застрахования автомобил като „груба небрежност“, защото в практиката на ВКС се приема, че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на „груба небрежност“. Прието е за доказано наличието на причинна връзка между това поведение на водача и застрахователното събитие. Формиран е изводът, че отказът на застрахователя да изплати обезщетение е основателен, защото застрахователното събитие е последица от проявената „груба небрежност“ на водача на застрахования автомобил, която е в причинно-следствена връзка с настъпване на събитието.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –

1. „Представлява ли всяко нарушение на правилата за движение по пътищата „груба небрежност“ по смисъла на застрахователния договор и чл. 408 КЗ, или за да е налице такава, е необходимо установяване на поведение с висока степен на укоримост, включително съзнателно пренебрегване на очевиден и значителен риск?“ По този въпрос се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която „грубата небрежност“ изисква поведение с висока степен на укоримост - съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата /решение № 348/11.10.2011 г., IV г. о. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, решение № 50118/27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, на ВКС, определение № 275/19.05.2022 г. по т. д. №1457/2021 г., I т. о., ТК, на ВКС, определение № 459/20.07.2022 г. по т. д. №1815/2021 г., II т. о., ТК на ВКС/.

2. „Допустимо ли е съдът да приеме наличие на „груба небрежност“ единствено въз основа на установено нарушение на правилата за движение, без да изследва субективния елемент на поведението и без да установи причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?“

3. „Може ли да се приеме че е налице груба небрежност от страна на водача при положение, че съдът приема и наличие на противоправно поведение от страна на друг участник в ПТП, което е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат?“

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително свидетелските показания и заключението на съдебната експертиза, и допустимо ли е да игнорира доказателства относно ключови факти при липса на други категорични доказателства?“ По този въпрос се сочи от касатора, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК.

5. „Обвързан ли е гражданският съд от констатациите в акт за установяване на административно нарушение относно механизма на ПТП и вината на участниците, и допустимо ли е този акт да бъде възприет като решаващо доказателство и да се игнорират всички останали събрани доказателства?“ По този въпрос се поддържа, че изводите на решаващия съд са в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която актът за административно нарушение не обвързва гражданския съд.

6. „Допустимо ли е съдът да приеме нарушение на правилата за движение при липса на категорични доказателства относно мястото на извършване на маневрата, включително при наличие на експертно заключение, че непрекъснатата линия започва на определено разстояние преди кръстовището?“

7. „Допустимо ли е съдът да изгради фактическите си изводи върху неизследвани експертно хипотези, които не са доказани по делото?“

8. „Koгa вoдaчът нa зacтpaxoвaнo M РC пpoявявa гpyбa нeбpeжнocт, ĸoятo oбycлaвя ocнoвaниe зa oтĸaз нa зacтpaxoвaтeля дa изплaти oбeзщeтeниe, cъглacнo чл. 408 KЗ?“

По останалите въпроси се поддържа, че са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.

Касационният съд намира, че първият поставен от касатора въпрос не покрива изискванията на общото основание по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол, защото не е съобразен с мотивите на въззивния съд. В обжалваното решение изрично въззивният съд е направил разграничение между небрежността в гражданското право, която представлява неполагане на дължимата грижа според абстрактен модел - поведението на определена категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й, и „грубата небрежност“, която се отличава по степен, защото също е неполагане на грижа, но според друг абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек в аналогична ситуация. Решаващият съд не е формирал извод, че всяко нарушение на правилата за движение по пътищата представлява „груба небрежност“, а е приел, че такава е налице при тежките нарушения на правилата за движение по пътищата. Поведението на водача на застрахования автомобил е разгледано в цялост – от започване на маневрата и условията на пътя в този момент до настъпване на удара, като е констатирано, че са нарушени не една норми от ЗДвП / чл.6 ал.1, чл. 41, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП/.

За пълнота на изложението следва да се спомене, че не е налице и допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол, защото цитираното от касатора решение № 348/11.10.2011 г., IV г. о. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС не е в подкрепа на поддържаната в аргументацията му теза, с която се опитва да обоснове допускането на касационно обжалване – относно необходимостта съзнателно да се пренебрегва от увредения очевиден и значителен риск. В това решение на ВКС е прието, че нарушението на основно правило за безопасност /извършването на проверка по ходовата част на автомобила при работещ двигател, т.е. до открити движещи се части на машина/ представлява проява на „груба небрежност“, както и че е без правно значение дали пострадалият работник е съзнавал възможността от увреждане и въпреки това е пренебрегнал правилото за безопасност.

Другото решение, на което касаторът се е позовал - № 50118/27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, на ВКС, настоящият състав на касационния съд намира, че е в подкрепа на обуславящите изхода на спора изводи на въззивния съд. В това решение е разяснено, че според доктрината и практиката на ВКС /решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о., решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО/ тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на „груба небрежност“. В разгледания по това дело случай е прието, че поведението на водач на МПС, двищещ се с превишена скорост – с над 70 км/ч, при разрешена в участъка от 30 км/ч, е основание да се приложи уговореното в клаузата на т. 14.5 от договора правоизключващо възражение за действия на водача в условията на „груба небрежност“, което изключва отговорността на застрахователя. В мотивите на въззивното решение изрично е посочено, че водачът на процесния автомобил е действал в условията на „груба небрежност“, защото тежките нарушения на правилата за движение по пътищата съставляват проява на груба небрежност – съобразно практиката на ВКС. Дали констатираните от въззивния съд нарушения на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, чл. 41, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП са тежки нарушения е въпрос, който е извън обхвата на настоящото производство по проверка на основанията за достъп до касационен контрол, тъй като според указанията в т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС обосноваността на изградените изводи има значение за правилността на въззивното решение, а такава проверка не попада в предмета на производството по чл. 288 ГПК.

По втория въпрос – в частта дали е допустимо съдът да приеме наличие на „груба небрежност“ само въз основа на установено нарушение на правилата за движение, без да установи причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, касационния съд намира, че не е удовлетворено изискането на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Формулирането на въпроса по този начин не държи сметка за решаващите изводи на въззивната инстанция, която е приела за установено, че настъпването на произшествието е в причинно-следствена връзка и последица от проявената от водача на застрахования автомобил „груба небрежност“. Въпросът в частта, в която се пита дали за наличието на „груба небрежност“ е необходимо да се изследва субективният елемент на поведението, може да се приеме за значим за изхода на делото, защото решаващият съд е приел, че „грубата небрежност“ не се отличава от обикновената - според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като се прилага друг абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек. Това разрешение на въззивния съд не противоречи на цитираните от касатора решения на ВКС по първи въпрос, обсъдени по-горе от настоящия състав на касациония съд, в които не е прието, че е необходимо извършилият нарушение да е съзнавал и за опасността от увреждане.

По третия въпрос – дали е налице „груба небрежност“ на застрахования, когато съдът е приел, че и противоправно поведение на друг участник в ПТП е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, касационният съд намира, че не съответства на мотивите на въззивното решение. Въззивният съд изрично е намерил, че поведението на водача на товарния автомобил, предприел маневра завой наляво, не е неправомерно, защото тази маневра в кръстовището е позволена – с оглед на установената от в.лице маркировка, поради което е приел за недоказана тезата на застрахования, че произшествието е причинено от неправомерна маневра на водача на товарния автомобил, който не бил подал мигач и не се е убедил, че маневрата е безопасна. Въззивната инстанция е изложила съображения, че дори и хипотетично да се приеме, че водачът на товарния автомобил има принос за настъпване на произшествието, това не би рефлектирало на извода за проявена груба небрежност от водача на застрахования автомобил, но този извод не е обусловил изхода на делото.

По четвърти въпрос – относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания и заключението на съдебната експертиза, и допустимо ли е да се игнорират доказателства, касационният съд намира, че този въпрос е принципно значим за всяко едно въззивно производство и отговаря на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, но не е изпълнено изискването на допълнителния селективен критерий. Въззивният съд не се е отклонил от разрешенията, дадени в цитираните в касационната жалба ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3466/2013 г., 1 ТО, ВКС, решение № 14 от 03.05.2019 г. по т. д. № 937/2018 г., 1 ТО на ВКС, решение по т. д. № 1106/2010 г., ІІ ТО., решение по т. д. № 823/2010 г., ІІ ТО, решение по т. д. № 866/2012 г., І ТО., решение по гр. д. № 1368/2016 г., ІV ГО, решение по т. д. № 606/2018 г., І ТО, решение № 160 от 26.07.2017 г. по гр. д. 60 244/16 г., ВКС, 4 ГО, защото е обсъдил в мотивите си показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и тези на доведения от ищеца свидетел, както и заключението на СТЕ. Показанията на свидетеля А. са объдени, но не са кредитирани в определени части като верни, защото е прието, че изнесеното в тях се опровергава от други доказателства /заключението на СТЕ/. В този смисъл касационният съд намира, че тези показания не са игнорирани в смисъл, изгоден за касатора – необсъдени, защото доказателствената им стойност е ценена в съвкупност с останалите доказателства. Заключението на СТЕ е обсъдено и въз основа на него са формирани определени фактически изводи относно поведението на водача на застрахования автомобил и пътните условия /маркировката/. Несъгласието на касатора с формираните от решаващия съд доказателствени изводи е извън обхвата на настоящото производство, в което касационният съд няма право да навлиза по същество на спора и да преценя обосноваността на обжалваното решение.

По пети въпрос – дали гражданският съд е обвързан от констатациите в акта за установяване на административно нарушение относно механизма на ПТП и вината на участниците, и допустимо ли е този акт да се възприеме за решаващо доказателство, като се игнорират другите доказателства, касационният съд намира, че не е изпълнено изискването на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът не е съобразен с обуславящите изхода на спора изводи на въззивния съд, защото в обжалваното решение доказателственият извод за извършени от водача на застрахования автомобил нарушения на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, чл. 41, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 42, т. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП е формиран въз основа на всички събрани доказателства, преценени в съвкупност – неоспорен Протокол за ПТП, заключението на СТЕ, наказателното постановление и свидетелски показания. Вярно е, че в мотивите на въззивното решение е прието, че наказателното постановление има значение на „определящо доказателство“, но доколкото решаващият доказателствен извод за установяване на нарушенията на ЗДвП е формиран и въз основа на други доказателства, и по специално на заключението на СТЕ и на неоспорения Протокол за ПТП, касационният съд намира, че изводът за доказателствената стойност на наказателното постановление, респ. на АУАН, не е решаващ за крайния изход на делото, както и че в случая се касае за обоснованост на решението. Друга би била хипотезата, ако на наказателното постановление, респ. на АУАН бе придадена доказателствена стойност, аналогична на тази по чл.300 ГПК, и само въз основа на тях бе прието, че са доказани нарушенията на ЗДвП, но случаят не е такъв.

По отношение на шести и седми въпрос - относно фактическите изводи за установяването на нарушения на ЗДвП, касационният съд намира, че не отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. Това не са правни въпроси, а фактически – касаят преценката на събраните доказателства и имат значение за обосноваността на формираните доказателствени изводи относно установяването на релевантните за спорното право факти. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда и оттам за изхода по конкретното делото, но не и за правилното възприемане на фактическата обстановка и за преценката на събраните по делото доказателства.

По осми въпрос - кoгa вoдaчът нa зacтpaxoвaнo M РC пpoявявa „гpyбa нeбpeжнocт“, ĸoятo е ocнoвaниe зa oтĸaз по чл. 408 KЗ нa зacтpaxoвaтeля дa изплaти oбeзщeтeниe, касационният съд намира, че важат съображенията, изложени по първи въпрос, но следва да се добави и че въпросът е хипотетично поставен.

Касаторът е посочил и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност, произтичаща от изводите на въззивното решение, които са изградени върху предположения, при игнориране на релевантни доказателства и при вътрешно противоречие в мотивите. Касационният съд намира, че проверката на основателността на тези доводи изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на материален или процесуален, или явна необоснованост, вследствие допуснати нарушения на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, които да са довели до постановяване на очевидно неправилен съдебен акт.

С оглед на изложеното, касационния съд намира, че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото искането по чл.78 ал.3 ГПК на ответника е основателно и следва да му се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 евро.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд