Определение № 3772 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3386/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба с вх.№ 11903 от 13.05.2024 г., подадена от Е. Г. М. и приподписана от назначения по реда на чл. 95 ГПК служебен адвокат Й. Ц. от АК – В., както и касационна жалба с вх.№ 12696 от 20.05.2024 г., подадена от Е. Н. Д. чрез адвокат В. С. от АК – В., срещу въззивно Решение № 392 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Окръжен съд - Варна. Касаторката-ищец Е. Г. М. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено Решение № 3974 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 16948/2022 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Г. М. срещу М. С. Д. осъдителен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника М. С. Д. да преустанови действията, с които създава пречки на ищцата да ползва собствените си самостоятелни обекти (включително чрез паркиране на моторни превозни средства) в сграда с административен адрес [населено място], [улица] (гараж № 1 с идентификатор ***** и офис с идентификатор *****), както и да предостави ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата на прохода /обозначени с червен цвят на представената схема на л. 15 по делото/ в сграда с идентификатор № ****. Постъпил е отговор на тази жалба от страна на Е. Н. Д.. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски за изготвянето на отговора. Не е постъпил отговор от ответника по касация М. С. Д.. Касаторката-ответник Е. Н. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на Решение № 3974 от 06.12.2023 г. по гр.д.№ 16948/2022 г. на РС - Варна, ответницата Е. Н. Д. е осъдена да преустанови неправомерните си действия, с които препятства ползването от ищцата Е. Г. М. на собствените й самостоятелни обекти в сграда с административен адрес [населено място], [улица], представляващи гараж № 1 с идентификатор ***** и офис с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], като й предостави ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата, поставена на границата на имота и прохода в сградата с идентификатор № **** по кадастралната карта и осигурява безпрепятствен достъп на ищцата през прохода, включително с автомобил, до собствените и обекти, на основание чл. 109 ЗС. Постъпил е отговор на тази жалба от ответницата по нея Е. Г. М., която моли за отхвърлянето й. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Установено е, че ищцата Е. Г. М. е собственик на гараж № 1 с идентификатор ***** с площ от 21,88 кв.м. и офис с идентификатор *****, със застроена площ от 28,66 кв.м., находящи се в сградата с адм.адрес [населено място], [улица], като собствеността е придобила чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197, том 4, рег.№ 6328, дело № 636/2016 г. Заедно със самостоятелните обекти ищцата е придобила и съответните им идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот. От своя страна ответницата Е. Н. Д. извежда правата си от следните сделки и юридически факти: с нотариален акт № 138, том 1, дело № 245 от 17.01.1991 г. С. Д. Б. и Р. С. Б. са продали на Н. Ф. С. и Т. И. С. 1/2 идеална част от жилище, състоящо се от стълбищна площадка, салон-кухня, входно антре, стая и навес, заедно с 1/4 идеална част от тоалет, баня, изолационно антре и коридор, предназначени за общо ползване, както и заедно с 1/4 идеална част от дворното място, върху което е застроена сградата, цялото с пространство 215,30 кв.м., представляващо имот пл.№ *, кв. 573 с адрес на [улица], заедно с право на ползване върху жилището, включително и върху непрехвърлената част. С нотариален акт за покупко-продажба № 129, том 25, дело № 8100 от 05.12.1991 г. А. Д. Д. е продала на Н. Ф. С. 1/2 идеална част от собствената си жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състояща се от стълбищна площадка, салон-кухня, входно антре, стая, навес, 1/4 идеална част от тоалет, баня, изолационно антре и коридор, както и 1/4 идеална част от дворното място. С нотариален акт за учредяване право на строеж № 45, том 3, рег. № 3496, дело № 464 от 09.09.2005 г. Т. И. С., Н. Ф. С. и Л. А. М. взаимно са си учредили, както и на „Спасов” ЕООД право на строеж за съответните обекти от предвидената за построяване в дворното място на [улица] жилищна сграда с 1 магазин, 2 гаража, 4 паркоместа, 1 ателие и 8 апартамента. Строежът е въведен в експлоатация на 11.04.2007 г. Н. Ф. С. е починал на 23.05.2013 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Т. И. С. и дъщеря си Е. Н. Д.. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че към момента на огледа имотът с идентификатор ***** се използва като офисно помещение /художествено ателие/, а не като гараж. Същото е преустроено, като пред помещението е направена площадка /стъпало/, на мястото на входната гаражна врата е монтирана неотваряема дограма тип витрина. Вътре в помещението са изпълнени две промени в отклонение на одобрените инвестиционни проекти, а именно в дъното на помещението е изпълнена преградна стена и е променен подхода към подземното ниво /сутеренния етаж/. Вещото лице е посочило, че поради преустройствата към момента не може да се паркира автомобил в помещението, а в случай, че бъдат извършени промени, касаещи коригиране на площадката, премахване на дограмата, поставяне на гаражна врата и премахване на преградната стена вътре в имота с цел увеличаване на полезната му площ с поне още 20 см., би могло в него да се паркира автомобил с минимални размери. Въпреки изпълнените на място преустройства, предназначението на помещението не е изменено и то все още има статут на гараж. Вещото лице е описало и подхода към гаража на ищцата, като е посочило, че в жилищната сграда и вътрешния двор се влиза през проход, в началото на който има монтирана двукрилна метална врата. Входът за пешеходци е част от тази врата – монтирано по-малко крило. Подходът към жилищната страда и двора става само единствено през тази врата. Съгласно чертеж Разпределение на първи етаж, част Архитектура, във вътрешния двор има обособени четири паркоместа, а в прохода – едно паркомясто. Вещото лице посочва, че ако в прохода има паркиран автомобил е невъзможно преминаването на друг автомобил, а предвид чистата площ за гариране могат да бъдат паркирани само 3 автомобила, като за да се ползва гаражът на ищцата като гараж, трябва да няма паркирана кола в самия проход и не трябва първите две места да се ползват. В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. И. С. – майка на ответницата Е. Н. Д.. Посочва, че знае за конфликтите между дъщеря й и съпруга й и ищцата Е. М. и те били във връзка с паркирането в имота. Ищцата искала да има достъп – тя и нейните клиенти с автомобил до офиса й във вътрешния двор на сградата, но не разполагала със собственост върху земята. Е. имала кола, като до завеждане на делото я спирала в прохода, а след образуването му – пред портата. Свидетелката и семейството на дъщеря й ползвали 2 паркоместа, но след като автомобилът им бил повреден и с оглед на спора, започнали на паркират на частен паркинг. Ищцата и нейния праводател С. не са използвали гаража по предназначение. Ищцата искала ключ за гаражната врата, но такъв имало при съседката Ж., от която винаги можело да го вземе. Споделя, че ищцата решила да счупи катинара, да влиза в двора без разрешение с нейната кола, както и да влизат колите на клиентите й. Дъщеря й паркирала в имота, докато не станал инцидент с автомобила й. От правна страна е прието, че ищцата Е. М. твърди и доказва притежавано право на собственост по отношение на два самостоятелни обекта - гараж с идентификатор ***** и офис с идентификатор *****. Същата е суперфициарен собственик, доколкото с договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197/2016 г., е закупила само посочените обекти, ведно със съответните им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не и право на собственост по отношение на земята - дворното място, в което са построени обектите й. Твърденията за създаване на пречки от страна на ответниците за ползване на самостоятелните му обекти в сградата на [улица], изразяващи се в неосигуряване на ключ от металната врата, единствено през която е възможен достъпът до вътрешния двор, където е разположен и входа към гаража на ищцата, както и неосигуряване на свободен достъп с автомобил през прохода в сградата поради паркиране в него на автомобили са такива, които могат да се квалифицират като действия и бездействия, с които се пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост. Въззивният съд е приел, че същите се явяват и доказани с оглед становищата на страните и събраните доказателства. Обектът с идентификатор ***** по Кадастралната карта на ищцата е с предназначение гараж. Независимо по какъв начин е устроено същото понастоящем и с какви функции се ползва - гараж за превозни средства /велосипед, мотопед, инвалидна количка/, офис, ателие, работилница или друго, неговото предназначение не е променено по административен ред. По тази причина ползването му по предназначение от собственика като гараж /дали и кога зависи единствено от неговата воля/ включва и достъпът до него, в това число осигуряването на възможност да се влезе с автомобил през входната метална врата и да се премине през прохода до вътрешния двор, където се намира входа за гаража на ищцата. Ето защо ищцата има право да получи ключ от заключващото устройство за входната автомобилна метална врата, както и да преминава безпрепятствено през прохода в сградата, свързващ улицата пред сградата с вътрешния двор, където е входа за нейния обект – гараж. Правото й да преминава безпрепятствено през прохода кореспондира на задължението на собствениците на земята да й осигурят възможност за това в качеството й на суперфициарен собственик. Изложеното не означава, че ищцата има право – лично или чрез трети лица да паркира в някоя част на незастроеното дворно място, нито пък създава забрана за собствениците на дворното място да паркират в която и да било негова част в качеството им на собственици на земята, стига по този начин да не препятстват правата на другите собствениците, в това число суперфициарните. Задължение да осигурят на ищцата ключ от входната автомобилна врата, както и да осигуряват безпрепятствено преминаване през прохода на сградата имат собствениците на земята, като в случая такава се явява ответницата Е. Н. Д., която се легитимира като собственик на идеална част от дворното място с идентификатор **** по Кадастралната карта на [населено място] в качеството й на наследник на баща й Н. С.. Няма спор между страните, че на ищцата не е предоставен ключ от заключващото устройство на входната автомобилна врата, както и че прохода на сградата се използва за паркиране на автомобили от собствениците на дворното място, в това число от ответницата Е. Д., в който смисъл са показанията на свид. Т. С.. Въззивният съд е приел, че са налице извършени от ответницата Е. Д. действия и бездействия, с които същата неоснователно пречи на ищцата М. да упражнява правото си на собственост, което съгласно трайно установената съдебна практика и постановките на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК обуславя извод за основателност на предявения иск по чл. 109 ЗС. По отношение на ответника М. С. Д. е прието, че не са събрани никакви доказателства, които да установяват твърдяните от ищцата неправомерни действия и/или бездействия, с които именно той да създава пречки за ползването на имота й. Не е установено М. Д. да притежава право на собственост по отношение на дворното място, за да има задължението да осигурява на ищцата ключ от входната автомобилна врата. Не е установено от ищцата по реда на пълното и главно доказване той фактически да препятства преминаването й през прохода до вътрешния двор на сградата чрез паркиране на автомобил и/или отказ да премести същия с цел преминаване на автомобил на ищцата. Ето защо предявеният срещу него иск е отхвърлен като неоснователен. В изложение към касационната жалба на Е. Г. М. се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Съществува ли конкуренция между двата иска по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС, както и възможност всеки от посочените искове по чл. 109 ЗС и чл. 64 ЗС да се прилага самостоятелно и срещу трети лица – несобственици; 2. Обжалваното решение № 392 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав, постановено ли е в противоречие с ТР № 39/1986 г. на ВС, съгласно което ВС е разяснил, че общите части в ЕС са 2 вида – по естество и по предназначение; 3. Обжалваното решение № 392 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав, постановено ли е в противоречие с Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 6181/2014 г. на ВКС, І г.о., съгласно което проходът представлява по естеството си обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС; 4. Задължително ли е за съдилищата определението за проход, дадено в Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 6181/2014 г. на ВКС, І г.о. и следва ли да се прилага и при постановяването на обжалваното решение № 392 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 162/2024 г. на Варненски окръжен съд, 2 състав; 5. Как следва да се прилага ТР № 39/1986 г. на ВС, ОСГК, и за проход, който е обща част съгласно чл. 38 ЗС и не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно определението за „жилище”, дадено съгласно § 5 от ДР на ЗУТ, т. 30 и на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 6. Как следва да се прилага ТР № 39/1986 г. на ВС, ОСГК, и за паркомясто, което също не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно определението за „жилище”, дадено съгласно § 5 ДР на ЗУТ, т. 30 – „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди” и на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 ЗУТ и чл. 40, ал. 1 ЗУТ; 7. Проход, съставляващ част от сграда, определен при проектирането й за осигуряване на достъп от улицата до индивидуални обекти в сградата и предвиден да служи за общо ползване от собствениците на индивидуални обекти с тази цел/за вход, преминаване и достъп до индивидуални обекти/, представлява ли по естеството си обща частна сградата по смисъла на чл. 38 ЗС; 8. Съсобствеността върху проход като обща част принудителна ли е и допустимо ли е тя да бъде ликвидирана чрез правен акт; 9. Съсобствеността върху проход като обща част възниква ли по право ex lege и съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС; 10. Определящо ли е за статута на проход неговото предназначение съгласно чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, § 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39, т. 41 ЗУТ; 11. След като етажната собственост възниква по силата на закона /ex lege/, следва ли да се приема, че и съсобствеността върху общите части възниква по право ех lege; 12. Обслужващи помещения, респективно проход като обща част, която служи за общо ползване, находящ се в жилищна сграда в [населено място], на [улица] идентификатор ****, могат ли да придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище, съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, § 5, т. 30, т. 31 т. 32, т. 39 и т. 41; 13. Паркомясто, находящо се в двора на жилищна сграда в [населено място], на [улица] идентификатор ****, може ли да придобие статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговаря на законовите изисквания за жилище, съгласно разпоредбите на чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, § 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39 и т. 41; 14. Паркомясто, независимо от архитектурния проект, може ли да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, т.к. не отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект или жилище по чл. 38 ЗС, чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 38, ал. 2 ЗУТ, § 5, т. 30, т. 31, т. 32, т. 39 и т. 41; 15. Каква е ролята и правното значение на Разрешението за въвеждане в експлоатация на самостоятелни обекти като база за функционалното предназначение на съответните обекти в ЕС; 16. Каква е ролята и правното значение на обяснителната записка като база за функционалното предназначение на съответните обекти в ЕС и общите части към тях и заложеното още при проектирането предназначение на съответните обекти в ЕС и общите части към тях; 17. В какво се състои правната разлика между проход, съгласно ТР № 39/1986 г. на ВС, ОСГК, който е обща част, и паркомясто в двора; 18. Следва ли да се прилага ТР № 39/1986 г. на ВС, ОСГК, в което ВС е разяснил, че общите части в етажната собственост са два вида – по естество и по предназначение; 19. Важат ли разясненията и изискванията по Решение № 136/2010 г., постановено по гр.д.№ 5115/2008 г. на ВКС, І г.о., отчитащо и ТР № 39/1986 г. на ВС, ОСГК, и Решение № 68 от 16.04.2015 г. по гр.д.№ 6181/2014 г. на ВКС, І г.о., и за проход, предвид размера и функционалната му свързаност, да е обща част по естеството си; 20. Определението за общи части, дадено в основната норма на чл. 38, ал. 1 ЗС, има ли водещо значение за съсобствеността върху посочените общи части; 21. Разпоредбата на чл. 38 ЗС императивна ли е и създава ли правни ограничения за собствениците; 22. Назначеният в изпълнение на разпоредбите на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 5, чл. 23 и чл. 26 от Закона за правната помощ служебен адвокат има ли процесуалното право да оттегля направените по делото оспорвания и доказателствени искания на страната по делото, след като не е изрично и писмено упълномощен за това негово действие, респективно задължен ли е съдът да поиска изричното писмено съгласие за това оттегляне на доказателствени искания от страната, която ги е направила по делото; 23. Назначеният в изпълнение на разпоредбите на чл. 95 ГПК във връзка с чл. 5, чл. 23 и чл. 26 от Закона за правната помощ служебен адвокат има ли процесуалното право да оттегля направените по делото оспорвания и доказателствени искания на страната по делото, след като не е изрично и писмено упълномощен за това негово действие и страната по делото поддържа направените от нея доказателствени искания; 24. Може ли да се разпределят и степенуват процесуалните и доказателствени действия на страната, за разлика от процесуалните и доказателствени действия на назначения й служебен адвокат, когато тези действия си противоречат (страната иска доказателства по делото, а служебния адвокат ги оттегля), или имат различно съдържание и какво следва да бъде поведението на съда за изясняване на съдебния спор съгласно чл. 5 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по депозираната от ищцата жалба. Поставените от касатора Е. М. въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ответникът М. Д. да притежава право на собственост по отношение на дворното място, за да има задължението да осигурява на ищцата ключ от входната автомобилна врата, както и фактически да препятства преминаването на ищцата през прохода до вътрешния двор на сградата чрез паркиране на автомобил и/или отказ да премести същия с цел преминаване на автомобил на ищцата. Във връзка с така изложените съображения на въззивния съд въпроси не са поставени. В изложение към касационната жалба на Е. Д. се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по подадената от ответницата касационна жалба. Обжалваното решение не е очевидно неправилно - от прочита на текста му не се установява грубо нарушение на закона, нито прилагането му в обратен смисъл или прилагане на отменена или несъществуваща норма, няма данни и за нарушаване правилата на формалната логика, на научни или опитни правила. С оглед изхода от настоящото произнасяне както касаторката-ищец, така и касаторката-ответник нямат право да им се присъдят разноски във връзка с депозираните от тях жалби. Право на разноски няма Е. Н. Д. и във връзка с депозирания от нея отговор на жалбата на ищцата, тъй като ответник по тази жалба е само М. С. Д., но не и съпругата му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия