Определение № 1437 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1406/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Булгартрансгаз" ЕАД, чрез юрисконсулт В. И., срещу решение № 131/05.01.2023 г. по в. гр. дело № 4387/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 2135 от 17.03.2022 г., постановено по гр. дело № 61731/2021 г., по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. Т. К. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 1 КТ за отмяна на Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. №110/14.10.2021 г. на изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД, с който е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Ръководител отдел „Административен“. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В изложението и касационната жалба са формулирани въпросите: Първият и втори въпроси съдът уточни и конкретизира, съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: 1. За начина на доказване наличието на бизнес програма в случаите на прекратен трудов договор на основание чл.328,ал.2 КТ и за това необходимо ли е тази бизнес програма да се съдържа в самия договор за управление или може да бъде отделно от него? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2.Може ли съдът по вътрешно убеждение да приеме за недоказани факти, за които са представени частни свидетелстващи документи, които не са оспорени от насрещната страна и за които не е открито производство по реда на чл. 193 ГПК? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3.Ако в закрито съдебно заседание е отхвърлено надлежно релевирано доказателствено искане, преклудирана ли е възможността за ангажиране на нови доказателства в следващото открито съдебно заседание? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4.Длъжна ли е страната и налице ли е за нея правен интерес да заяви в първото по делото открито съдебно заседание допълнителни доказателствени искания, за установяване на едни и същи факти и за които вече е направила доказателствени искания, с всяко от които доказателства ще установява едни и същи факти и обстоятелства, доколкото и първото доказателство е достатъчно, но съда е отложил произнасянето по него за закрито съдебно заседание? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 5.След произнасянето на съда в закрито заседание по заявено доказателствено искане в първото по делото открито съдебно заседание, без уведомяване за него на страните и без указания за последствията или за това за кои обстоятелства не се сочат доказателства, преклудирана ли е възможността на страната да заяви ново доказателствено искане в следващото открито съдебно заседание по делото, за установяване на фактите, за които в закритото заседание, съдът е отказал да уважи надлежно заявено доказателствено искане? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Р. Т. К., чрез адв. С. Н., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Прието е за безспорно между страните по делото, че страните се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1081003/24.10.2021 г., като ищецът е изпълнявал длъжността „Юрисконсулт“; че с допълнително споразумение от 01.08.2016 г. ищецът е преминал на работа на длъжност „ръководител отдел „Административен“; че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт за прекратяване № БТГ- ЧР-изх. № 110/14.10.2021 г., издаден от изпълнителния директор, връчен на ищеца на 14.10.2021 г. По спорния по делото въпрос дали ищецът е сред лицата, с които трудовото правоотношение може да бъде прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, съдът е приел, че заеманата от ищеца длъжност е била част от ръководството на предприятието по смисъла на §1, т. 3 ДР на КТ. За да направи този извод, съдът е посочил, че от представената длъжностна характеристика за длъжността Ръководител отдел „Административен“ е видно, че естеството на основните трудови задължения на ищеца предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички служители в отдела и секторите в него във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности, поради което и дейността на ищеца е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР от КТ. Същата е от значение за цялостния трудов процес и е свързана пряко с контролиране спазването на правилника за вътрешния трудов ред; т.е. на ищеца е възложено да отговаря за структура от длъжности на предприятието в отдел „Административен“, ефективността на провежданите обучения, начинът, по който се оценява изпълнението на трудовите функции и спазване на вътрешните правила в отдела на предприятието от работниците и служителите. Съдът е приел също, че ръководните трудови функции на ищеца в предприятието се извличат и от наименованието на заеманата от ищеца длъжност. Отбелязал е, че според длъжностната характеристика длъжността на ищеца е на пряко подчинение на началника на управление „Административно“, но това не рефлектира върху извода, че заеманата от ищеца длъжност попада в обхвата на § 1, т. 3 ДР от КТ, тъй като е без правно значение обстоятелството дали длъжността е подчинена пряко на началника на управление „Административно“ или на управляващия предприятието, след като в нея е включена дейност по ръководство и контрол на трудовия процес. За да направи извод за основателност на предявените искове, съдът е приел, че ответникът не е установил, че към момента на уволнението е налице бизнес задача или бизнес програма, в изпълнение на която работодателят да е пристъпил към прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е посочил, че съгласно раздел 4, т.4.11 от представения Договор за управление, сключен на 28.05.2021 г. между „Булгартрансгаз“ ЕАД и В. А. М., довереникът В. М. е поел задължение да участва в разработването и изпълняването на годишните и дългосрочни финансови планове на Дружеството за целия срок на действие на договора, както и за всяка година по конкретни финансово-икономически показатели в съответствие със стратегията за развитие и вътрешните правила на Дружеството. В договора липсват конкретни икономически и финансови задачи и резултати, каквито не се установяват и от представените от ответника писмени доказателства, вкл. приложените преписи от Протоколи от заседания на УС и на НС, не установяват наличието на бизнес програма, основана на конкретни икономически и финансови задачи и резултати. Съдът е приел, че постигането на определени финансови резултати е в основата на правото на новия изпълнителен директор в установения в чл. 328, ал. 2 КТ срок да избере ръководния си екип за изпълнение на определените стопански задачи и за постигането на основната цел на всяко търговско дружество - финансова стабилност и реализиране на търговска печалба, поради което и недоказването на предварително установена стопанска програма води до незаконност на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. При тези съображения съдът е формирал извод, че работодателят е уволнил незаконосъобразно ищеца на основание чл.328,ал.2 КТ, вследствие на което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението: За начина на доказване наличието на бизнес програма в случаите на прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.2 КТ и за това необходимо ли е тази бизнес програма да се съдържа в самия договор за управление или може да бъде отделно от него. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По втория въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, защото не е във връзка с направените от въззивния съд изводи. Въззивният съд не е приел за установено, че са представени частни свидетелстващи документи, установяващи наличието на бизнес задача или бизнес програма, но въпреки това да е направил извод за недоказаност на този факт, а изводите му са, че на база приложените доказателства това обстоятелство е останало недоказано. Правилността на извода на съда, направен въз основа анализ на събраните по делото доказателства не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. Поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване по трети, четвърти и пети процесуалноправни въпроси, поставени от касатора. Същите не са правни по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, според което правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая въпросите, формулирани от касатора не са били поставени пред въззивната инстанция и по тях въззивният съд не се е произнасял. Във въззивното производство не са правени доказателствени искания и съответно няма постановен отказ за събиране на доказателства. Въпросите са поставени във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения не от въззивния съд, а от първоинстанционния съд, но при твърдения за такива нарушения страната разполага с възможността по чл.266, ал.3 ГПК- да поиска събирането на относимите към спора доказателства във въззивното производство, като пропускът да стори това не може да бъде преодолян пред касационната инстанция Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящия случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение