Определение № 245 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи срещу въззивно решение № 260161 от 26.04.2021 г. по гр.д. № 173 /2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пазарджишкия районен съд, с което срещу МВР са уважени искове на Д. С. Т. с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 7 000 лева и с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД, за законната лихва върху 7 000 лева, считано от деня на злополуката - 13.06.2018 г. до окончателното и изплащане.

Жалбоподателят МВР обжалва размера на присъденото обезщетение с доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

Ответникът Д. С. Т. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Приел е за установени по делото всички предпоставки за уважаването на иска по чл.200 КТ.

Обсъдил е приетото от първоинстанционния съд за размера на неимуществените вреди – приложимата норма на чл.52 ЗЗД и приетото с ППВС № 4 /23.12.1968 г. за понятието „справедливост“ и изискването преценката да се извършва според конкретните обективно съществуващи факти по делото, като са обсъдени визираните в постановлението примерно, но не изчерпателно факти, които имат значение за определяне на размера на обезщетението.

Обсъдил е и приетото за релевантните за определяне размера на обезщетението факти в практиката на ВКС, като се е позовал на решения, постановени в производства по чл.290 ГПК.

Въззивният съд е заявил, че споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно размера на обезщетението, след което е изложил и свои мотиви по доводите за размера на обезщетението:

Ищецът е служител в Специализиран отряд за борба с тероризма (С.) към Министерство на вътрешните работи (МВР), като заема длъжността „младши инструктор“ и по време на изпълнение на служебните му задължения на 13.06.2018 г. е претърпял злополука, която по надлежния ред е призната за трудова. Съдът е описал и обсъдил травматични увреждания, които са причинени на ищеца в резултат на претърпяната трудова злополука.

Съдът е обсъдил вида и продължителността на приложеното лечение.

Така въззивният съд е формирал извода, че първоинстанционният съд е съобразил в пълнота всички релевантни по делото факти относно здравословното, социалното и емоционалното състояние на ищеца във връзка с процесните професионални заболявания, като е определил един справедлив и адекватен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като са взети предвид конкретните специфични за разглеждания случай обстоятелства, поради което и въззивният съд не намира основания за намаляване на присъдения с обжалваното решение размер от 7 000 лева.

Този размер на обезщетението представлява точен паричен еквивалент на всички неудобства (психически сътресения, физически болки и емоционални състояния ), които ищецът е търпял по време на трудовата злополука, по време на проведеното лечение и които ще търпи за в бъдеще. Размерът на обезщетението е съобразен с характера на уврежданията, които ищецът е получил, като в тази връзка следва да се отбележи, че според практиката на ВКС, характерът на уврежданията има решаващо значение за преценката на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Отчетени са продължителността на болничното и извънболничното лечение, както и продължителността на временната нетрудоспособност. Размерът на обезщетението е съобразен също така и с прогнозата на заболяването (положителна) и липсата на допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца. Отчетена е и възрастта на пострадалия, както и неудобствата, които би имал за в бъдеще при реализация на трудовия пазар. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и процента на намалената трудоспособност в резултат на увреждането, която е минимална. Отчита се също така и икономическата конюнктура в страната и по-конкретно платежното икономическо покритие (покупателното покритие) на обезщетението, съпоставено с размера на инфлацията в страната. Размерът на обезщетението е съобразен и с практиката на ВКС за подобни телесни увреждания (решение №127 /13.11.2018 г. по гр.д. № 3724 /2017 г. на ІV г.о. на ВКС).

Въззивният съд е приел и че в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване не е направено, поради което и не е обсъждано в мотивите на първоинстанционния акт и не подлежи на обсъждане и разглеждане от въззивната инстанция поради настъпила преклузия на същото.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В касационната си жалба, във връзка с доводи, че не са посочени обстоятелствата, въз основа на които е определено обезщетението по справедливост, жалбоподателят МВР извежда следните правни въпроси (номерацията е на жалбоподателя):

1. какво е съдържанието на понятието справедливост?

2. Какви са елементите на осъществяване на пълна оценка на едно негативно преживяване, с оглед присъждане на обезщетение за него.

3. Какви стъпки включва процесът на оценяване на едно негативно преживяване, попадащи в „критерия за справедливост“?

Следва ли и в каква степен при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчита (освен болките и страданията, нанесени на пострадалото лице, всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват) и обстоятелствата, сочещи на висока степен на вероятност за бъдещи прояви в здравословното състояние на пострадалия? Следва ли и в каква степен при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът да отчете обезщетенията, определени в съвсем сходни случаи, доколкото такива случаи са значителна рядкост?

Жалбоподателят МВР твърди, че изведените въпроси са разрешени в противоречие ППВС 4 /23.12.1968 г., решение по гр.д. № 1304 /2010 г., на ВКС, IV г.о., решение по гр.д. № 4012 /2017 г., на ВКС, IV г.о..

Настоящият съдебен състав намира, че видно от изложеното за мотивите на Пазарджишкия окръжен съд, въпросите за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съобразен с приетото с ППВС 4 /23.12.1968 г. и установената с решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въззивният съд е обсъдил по вид всички релевантни за размера на обезщетението факти, след което е обсъдил всички установени по делото конкретни факти, които имат значение за размера на обезщетението и така е определил конкретния размер на обезщетението.

Така разрешението на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие с посочените от въззивния съд ППВС и съдебни решения и с други съдебни решения, с които практиката е уеднаквена.

Настоящият съдебен състав намира, че правните изводи на въззивния съд не са в противоречие и с посочените от жалбоподателя ППВС и съдебни решения, тъй като въззивният съд не е придал на определени факти значение, което да е различно от значението, което им е придадено в посочените постановление и решения, нито е игнорирал факти, посочени като релевантни за намаляване на размера на обезщетението, което да е довело до определяне на по-висок размер на обезщетението. Към това следва да се добави и че с двете посочени решения на ВКС са разрешени различни от поставените от жалбоподателя правни въпроси и в нито едно от тях съставите на ВКС не са обсъждали размерите на обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав не намира сходство и по съществото на разгледаните в двете посочени от жалбоподателя решения на ВКС на всички или основните факти с тези по спора по делото.

Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай, при запознаване със съдебното решение, настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски в размер на 600 лева за процесуално представителство съгласно представен списък на разноски е основателно и доказано с представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното съдът