Определение № 71 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 538, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. В. В. против решение № 260025 от 09.02.2021г. постановено по ч.гр.д. № 37/2021г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260241 от 22.12.2020г. по гр.д.№2952/2020г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлена молбата й за приемане по опис на наследството, оставено от В. С. Н., б.ж. на [населено място], починала на 04.09.2020г. Жалбоподателката намира решението за неправилно и дискриминационно спрямо нея. Дискриминационният характер произтича от това, че е отречено правото й на наследник, като наследниците по съребрена линия не са равнопоставени с тези по права линия. В изложението на основанията за допускане на касационен контрол, изготвено от адв. П., се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне именно поради наличието на дискриминация спрямо жалбоподателката. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр.д. № 2952/2020г. на Ямболски районен съд е образувано по молба на Н. В. В. за приемане по опис на наследството на В. С. Н., починала на 04.09.2020г., която се явява първа братовчедка на баща й В. Н. В.. С решение № 260241 от 22.12.2020г. Ямболски районен съд е отхвърлил молбата. Приел е, че молителката не е наследник на В. С. Н.. Според приложеното удостоверение наследници на посоченото лице са първи братовчеди, които са живи към момента на откриване на наследството. Това са: В. С. Б., Т. Н. К., И. Н. К., Н. И. П. и Д. И. П.-Ц.. Бащата на молителката - В. Н. В. е първи братовчед на В. С. Н., но е починал преди нея - през 2013г. А при наследяването по чл.8, ал.4 ЗН по-близкият по степен роднина и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. В тази хипотеза /на чл. 8, ал.4, пр.2 ЗН/ не се допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Бащата на молителката е роднина от четвърта степен /в каквато степен са и призованите към наследяване/, но понеже е починал преди откриване наследството на братовчедка си, не може да бъде заместен от своята дъщеря. Тя е роднина от пета степен, а роднините от четвърта степен я изключват. Ямболски окръжен съд с обжалваното решение е потвърдил първоинстанционния акт. Посочил е на първо място, че производството по приемане на наследство по опис е едностранно и охранително, като по аргумент от чл. 538 ГПК съдът се произнася с решение. По-нататък е счел, че твърденията на молителката, че има качеството на наследник на починалата В. Н., са несъстоятелни. Според данните по делото молителката не е наследник на посоченото лице. В. Н. се наследява към момента на смъртта си през септември 2020г. от петима свои първи братовчеди, които са живи към този момент. Бащата на молителката също е първи братовчед, но е починал преди наследодателката. Съгласно Тълкувателно решение № 3/1994г. на ОСГК на ВС при наследяване по чл.8, ал.4, пр.2 ЗН не се допуска наследяване по право на заместване на съребрените роднини от трета до шеста степен включително. Затова молителката не може да замести своя баща В. В. и по-близките по степен роднини по съребрена линия я изключват като наследник. При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на съдебния акт. От страна на жалбоподателката не са формулирани конкретни правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, които да са разгледани от съда и да са обуславящи за изхода на производството. А при липса на такива въпроси касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК не може да бъде допуснато. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице съмнения относно допустимостта на обжалвания акт, нито от изложените мотиви произтича неговата очевидна неправилност - основания по чл. 280, ал.2 ГПК, служебно приложими от съда. Спорът дали молителката има качеството на наследник на В. Н. е разрешен от съда в съответствие с приложимата законова норма на чл.8, ал.4 ЗН и на практиката по Тълкувателно решение № 3/1994г. на ОСГК на ВС. Твърденията на жалбоподателката за дискриминация спрямо нея поради непризнаването й за наследник, са произволни. Не може правилното прилагане на закона, което води до отричане на определени права, да бъде възприемано като дискриминационно. В тълкувателното решение, на което се е позовал съда, изрично е разяснена разликата в положението на наследниците по права линия, спрямо които наследяването по право на заместване е неограничено /чл. 10, ал.1 ЗН/ с тези по съребрена линия, при които наследяване по право на заместване се допуска само при трети наследствен ред и то само от техните деца и внуци /чл. 10, ал.2 ЗН/. С оглед на това е направен извод, че когато са призовани наследници от четвърти наследствен ред, които могат да са от различна степен на родство, то наследяване по право на заместване не е допустимо, а по-близкият по степен роднина и неговият низходящ изместват по-далечния по степен. По този начин законът извършва подреждане между роднините от този четвърти наследствен ред. Вярно е, че липсва равнопоставеност между наследниците по права линия и тези по съребрена линия по отношение възможността да наследяват по заместване. Това са наследници от различни наследствени редове и по-близкото родство на едните спрямо наследодателя, обуславя и различната регламентация на правото на наследяване. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на преграждащия акт на окръжния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.