Определение № 50211 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 340013/26.07.2021 г., подадена от И. И. Б., чрез адвокат Н. М., срещу решение № 263791 от 09.06.2021 г. по гр. д. № 5339/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 455067 от 20.07.2018 г. по гр. д. № 73111/2015 г. на Софийски районен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 11.09.2019 г., в частта, с която е допуснат (при посочените в решението квоти) до делба между С. Г. С., Е. Г. К., Л. З. К., Г. Р. К., М. Р. К., С. Ц. Г., Р. Ц. К., Р. Ц. К., В. Б. П., Е. Б. И., Б. И. Б., И. И. Б., В. Г. К., Ц. Г. К., С. Г. К., К. В. Д., В. И. Ц., С. И. Ц., К. Я. Д., Д. Я. А., П. С. К. и П. С. К. следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], район „Н.“, м. „С. “, с площ от 1890 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, както и в частта, с която е допуснат (при посочените в решението квоти) до делба между С. Г. С., Е. Г. К., Л. З. К., Г. Р. К., М. Р. К., С. Ц. Г., Р. Ц. К., Р. Ц. К., В. Б. П., Е. Б. И., Б. И. Б., И. И. Б., В. Г. К., Ц. Г. К., С. Г. К., К. В. Д., В. И. Ц., С. И. Ц., К. Я. Д. и Д. Я. А. следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], район „Н.-В.“, [улица](„А. Т.“), с площ от 1126 кв.м, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, като вместо това въззивният съд е допуснал делба на поземлен имот с идентификатор *** между следните лица и при следните квоти: С. Г. С. - 24/216 ид. ч., Е. Г. К. - 24/216 ид. ч., Л.З. К. - 8/216 ид. ч., Г. Р. К. - 8/216 ид. ч., М. Р. К. - 8/216 ид. ч., С. Ц. Г. - 12/216 ид. ч., Р. Р. К. - 6/216 ид. ч., Р. К. Д. - 3/216 ид. ч., Д. К. Д. - 3/216 ид. ч., Р. Ц. К. - 12/216 ид. ч., В. Б. П. - 4/216 ид. ч., Е. Б. И. - 4/216 ид. ч., Б. И. Б. - 2/216 ид. ч., И. И. Б. - 36/216 ид. ч., В. Г. К. - 6/216 ид. ч., Ц. Г. К. - 6/216 ид. ч., С. Г. К. - 4/216 ид. ч., К. В. Д. - 4/216 ид. ч., В. И. Ц. - 2/216 ид. ч., С. И. Ц. - 2/216 ид. ч.; К. Я. Д. - 18/216 ид. ч., Д. Я. А. - 18/216 ид. ч., П. С. К. - 18/216 ид. ч., С. П. К. - 9/216 ид. ч. и П. П. К. - 9/216 ид. ч.; допуснал е делба на поземлен имот с идентификатор *** между следните лица и при следните квоти: С. Г. С. - 24/216 ид. ч., Е. Г. К. - 24/216 ид. ч., Л. З. К. - 8/216 ид. ч., Г. Р. К. - 8/216 ид. ч., М. Р. К. - 8/216 ид. ч., С. Ц. Г. - 12/216 ид. ч., Р. Р. К. - 6/216 ид. ч., Р. К. Д. - 3/216 ид. ч., Д. К. Д. - 3/216 ид. ч., Р. Ц. К. - 12/216 ид. ч., В. Б. П. - 4/216 ид. ч., Е. Б. И. - 4/216 ид. ч., Б. И. Б. - 2/216 ид. ч., И. И. Б. - 36/216 ид. ч., В. Г. К. - 6/216 ид. ч., Ц. Г. К. - 6/216 ид. ч., С. Г. К. - 4/216 ид. ч., К. В. Д. - 4/216 ид. ч., В. И. Ц. - 2/216 ид. ч., С. И. Ц. - 2/216 ид. ч., К. Я. Д. - 18/216 ид. ч. и Д. Я. А. - 18/216 ид. ч. Въззивният съд е съобразил, че пред него се обжалва от И. И. Б. основното решение по делото в частта за квотите, при които е допусната делба на два недвижими имота, с оплаквания, че не е участвала като страна по делото бабата на жалбоподателя В. К. и че неговият дял следва да е по-голям при съобразяване на частта, която той получава от баба си по наследство. В решението е прието, че по делото няма спор, че процесните два недвижими имота (с идентификатори *** и ***) с а били възстановени по реда на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и ЗОСОИ на наследниците на Ц. К. Ц., Г. К. Ц. и К. К. Ц., а именно страните по делото, като това се установява и от представените два броя констативни нотариални акта. Няма спор и че тримата наследодатели на страните са притежавали по 1/3 ид. ч. от всеки имот, както и че И. И. Б. е закупил преди делото за делба притежаваните от двама от наследниците - П. С. К. и П. С. К., идеални части от имот с идентификатор ***. Въззивният съд е намерил, че И. И. Б. е син на Б. Ц. К., починал на 12.03.2004 г., който пък е син на основния наследодател Ц. К. Ц.. Ц. К. Ц. е починал на 24.11.1979 г. и е оставил за наследници Т. Ц. - съпруга, Б. К. – син, Г. К. – син, С. Г. – дъщеря, Р. К. – син, Ц. К. – син, В. К. - син. Ето защо е заключил, че на всеки от наследниците по закон на Ц. К. Ц. (седем наследници към момента на смъртта), се полагат равни части от притежаваната от наследодателя им 1/3 ид. ч. от имотите, или по 1/21 ид. ч. от двата имота. Т. Ц. е починала на 20.09.1987 г. и нейната 1/21 ид. ч. се разпределя поравно между шестте деца, или всяко дете получава, освен 1/21 ид. ч. по наследство от Ц., още 1/126 ид. ч. от имотите по наследство от Т. Ц., т.е. при смъртта на Т. изброените по-горе деца на Ц. К. Ц. и Т. Ц. притежават по 1/18 ид. ч. от двата имота. Б. Ц. К. е починал на 12.03.2004 г. и е оставил за наследници В. К. К. - съпруга (баба на И. И. Б.), В. Б. П. – дъщеря, Е. Б. И. - дъщеря и И. Б. К. - син. Те получават по 1/4 ид. ч. от притежаваната от Б. К. 1/18 ид. ч., или получават по 1/72 ид. ч. И. Б. К. е починал на 15.04.2007 г. и негови наследници са И. И. Б. и неговият брат Б. Б.. Те имат равни части от притежаваната от баща им 1/72 ид. ч., или по наследство от баща си те придобиват по 1/144 ид. ч. от двата имота. В. К. К. е починала в хода на делото пред първоинстанционния съд, като притежаваната от нея 1/72 ид. ч. се разпределя на три колена: по 1/216 ид. ч. за Е. Б. И. – дъщеря, 1/216 ид. ч. за В. Б. П. и общо 1/216 ид. ч. за И. И. Б. и неговия брат Б. Б., които получават по право на заместване частта на починалия преди баба им техен баща. Следователно по линия на своята баба И. И. Б. е получил 1/432 ид. ч. от двата имота. Като се добави получената от него 1/144 ид. ч. от баща му, се получава квота от 1/108 ид. ч. от всеки от двата имота. Относно имота с идентификатор *** съдът е приел, че И. Б., освен получената по наследствени трансмисии 1/108 ид. ч., притежава и по покупка 15/90 ид. ч., което е 1/6 ид. ч., или общо по наследяване и покупка притежава 19/108 ид. ч., каквото решение е постановил и Софийски районен съд. Независимо от това, въззивният съд е счел, че това решение следва да бъде отменено в частта относно лицата и техните квоти, предвид обстоятелството, че след устните състезания пред СРС, проведени на 24.04.2018 г., са починали съделителят П. С. К. и съделителят Р. Ц. К., и са конституирани техни наследници, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК тези промени следва да бъдат съобразени от въззивната съдебна инстанция. В тази връзка съдът е посочил, че Р. Ц. К., като син на основния наследодател Ц. К. Ц., е получил от него 1/21 ид. ч., като след смъртта на майка му Т. получава още 1/126 ид. ч., или към смъртта си е притежавал 1/18 ид. ч. (което е 6/108 ид. ч.). Тази част се разпределя в равни части по колена между Р. Р. К. - негова дъщеря и неговите внуци Р. К. Д. и Д. К. Д., които по право на заместване получават общо частта на своята майка Т. Р. Д., починала през 2009 г., или Р. Р. К. получава 1/36 ид. ч. от двата имота, Р. К. Д. получава 1/72 ид. ч. от двата имота и Д. К. Д. получава 1/72 ид. ч. от двата имота. П. С. К. е син на С. К. К., който е син на К. Н. Ц. - единият от тримата първоначални съсобственици, който е имал 1/3 ид. ч. от имотите. С. К. К. е получил по наследство от баща си 1/9 ид. ч., а след смъртта на майка си К. Ц. - още 1/18, или към смъртта си има 1/6 ид. ч. При смъртта си е оставил за наследници съпругата си Г. Н. и синовете си П. С. К. и П. С. К., които си поделят в равни части неговата 1/6 ид. ч., или всеки получава по 1/18 ид. ч. След смъртта на К. Ц. (2011 г.) П. и П. К. придобиват по още 1/36 ид. ч., или всеки вече притежава по 1/12 ид. ч. П. С. К. оставя за наследници С. П. К. и П. П. К., като всеки от тях получава по 1/24 ид. ч. от втория имот с идентификатор *** (частта си от първия имот е продал на И. Б.). П. С. К. има 1/12 от втория имот (частите си от първия е продал, заедно с починалия П. С. К., на И. Б.). Горните изводи на Софийски градски съд са довели до промяна в броя на съсобствениците и дробния математически израз на квотите на всички останали съделители поради промяната в най-малкото общо кратно при привеждането под общ знаменател на идеалните части на наследниците на П. С. К. и на Р. Ц. К. с идеалните частите на останалите, което е намерило израз в решението му. След като делото е било обявено за решаване от СГС, е починал Р. К. Д., с наследник по закон К. А. Д.. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за порочно, тъй като по делото не е участвала неговата баба В. К. К., починала на 26.06.2016 г., която не била уведомена за делото за делба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. първо и второ ГПК, предвид неучастието на В. К. К. в делото за делба. Постъпили са отговори на касационната жалба от С. Г. С., Е. Г. К., Л. З. К., Г. Р. К., М. Р. К., К. Я. Д., Д. Я. А., В. Б. П. и Е. Б. И., в които са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. След подаване на касационната жалба, с решение от 01.03.2023 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в диспозитива на решението си от 09.06.2021 г., като квотата на И. И. Б. от поземлен имот с идентификатор *** е определена на 2/216 ид. ч. (вместо 36/216 ид. ч.,), а от поземлен имот с идентификатор *** – 38/216 ид. ч. (вместо 36/216 ид. ч.). Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая жалбоподателят не се е позовал на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а единствено на такива по чл. 280, ал. 2, пр. първо и второ ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо. Не отговаря на действителността твърдението на И. Б., че баба му В. К. К. не е участвала като страна по делото. Същата фигурира на първо място сред ответниците на исковата молба и преди да почине е получила препис от исковата молба с приложенията към нея. Освен това обстоятелството, че някой съделител не е взел участие в процеса, не прави съдебното решение нищожно или недопустимо. Решението на Софийски градски съд, след постановяване на решението по чл. 247 ГПК от 01.03.2023 г., не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба, подали отговор на същата, имат право на направените от тях разноски за адвокат пред ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,