Определение № 22 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Т. ,чрез адв Я. Д. срещу решение №10241 от 15.03.2021г по в. гр.дело № 2006/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 1052 от 13.06.2017г по гр.д №12788/2018г на Софийски гравдски съд, обезщетението по иска на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ищцата А. В. Т. ,претърпяла вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което е оправдана с влязла в сила присъда, е намалено на 8000 лева. На първа инстанция са били присъдени 20000 лева ,като за разликата въззивният съд е отхвърлил иска, а поради отхвърлянето му до размера на исканите 50 000 лв. ,е потвърдил решението. Съобразно установената фактическа обстановка, като е отчел продължителност на наказателно производство от почти девет години в досъдебна и съдебна фаза, образувано срещу ищата по обвинение за съучастие в тежко наказуемо престъпление - деяние по 202,ал.2 т.1 и т.3, вр чл. 201 НК, като извършено за облагодетестване със средства от фондове ,принадлежащи на ЕС,при мярка за неотклонение „парична гаранция“ и за известен период (около 3 години) „забрана за напускане пределите на Република България“, като последното според съда не е доказано попречило на планове на ищцата, свързани с обучение в чужбина, като е приел и кредитирал събраните гласни доказателства за отражението на обвинението и неговото разгласяване в меиите върху самочувствието и психиката на ищцата,критериият в чл. 52 от ЗЗД е довел Софийски апелативен съд до извод ,че сумата от 8 000 лева е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират два въпроса, разрешени в противорачие с практиката на ВКС, като и двата се свеждат до прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Първият въпрос е процесуалноправен, за задължителната преценка на всички относими обстоятелства съгласно постановките на ППВС №4/23.12.1968г. За необсъдени в решението обстоятелства защитата препраща към оплакванията в касационната жалба, в която се оспорва приетото от съда, че вредите са обичайните ,а не с по- интензивен характер.Също така не е отчетена и продължителността на наказателно преследване. Като материалноправен се поставя въпросът за съдържанието на понятието „справедливост“, изведен в принцип в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Противоречието с практика на ВКС е в това ,че при водено 9 години незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление (наказуемо от 3 до 15 години) ,при установените мерки за неотклонение включително, се присъждат обезщетения над 8 000 лева. Като пример са приложени решение №344/2014г по гр.д №2378/2014г на 4-то г.о ,реш. № 37/2009г на 1-во г.о,реш.№150/2013г на 3-то г.о на ВКС. Отговор не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпрос за прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД в процесуалноправен и материалноправен аспект са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията,приложени към изложението.Обжалваното въззивно решение не противоречи на устоновената практика на ВКС по поставените въпроси. Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер.Това са тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност ,наложените мерки за неотклонение, отражението им върху психиката ,здравето, начина на живот, социалната, професионалната реализация и всички значими за личността аспекти в конкретния случай. Наказателното преследване срещу ищцата е продължило повече от 8 години,което надвишава разумния срок Обвинението е в тежко умишлено престъпление с предвиждане на ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и е поддържано от Прокуратурата на РБ на всички съдебни инстанции,без квалификацията по обвинението да отговаря на фактите,предвидени в закона Като престъпление ,свързано с разходване на европейски средства ,случаят е привлякъл медиен интерес, името на ищцата е било разгласено в публикации като замесена в разкрита престъпна схема.Размерът и аспектите на произтеклото злепоставяне също са преценени конкретно. Съобразено е,че за целия период на наказателно преследване до постановяване на оправдателната присъда спрямо ищцата е прилагана лека мярка за неотклонение -парична гаранция. Нейния вид и размер не би могъл да обоснове поддържаните доводи за противоречие с установената практика на ВКС, поради необсъждане на всички обстоятелства ,свързани с обществения критерий за справедливост.Неразумната продължителност на наказателното производство е вредоносна ,което също се отчита и преценява от съда, но като обстоятелство продължителността извън разумния срок не води до увеличаване размера на обезщетението по чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ в геометрична прогресия. Медийната разгласа също е взета предвид от Софийски апелативен съд ,но проявената вреда и в този случай има своите степени ,включително в зависимост от това дали медииният интерес пряко визира личността на обвиняемия поради заемано от него високо служебно и обществено положение,респ. се касае за престъпление по служба при длъжности, за заемането на които обществото и законът са по- взикателни, или пресата е информирала за определено негативно явление в обществения живот и неговото преследване от закона ,по чувстителен за обществото въпрос .В конкретния случай ,характерът на публикациите е от втория вид, пресата е информирала за „схеми“ и злоупотреба с европейски средства ,за тяхната разкриваемост и наказумост ,не толкова за обвиненията конкретно към ищцата-тогава още студентка. Оценявайки конкретните факти при медийната разгласа на случая, въззивният съд не е обективирал противоречие с установената практика на ВКС. След продължило почти 9 години наказателно производство, обвиненията са се оказали несъставомерни спрямо извършените деяния и обвиняемите са оправдани. Позоваването и обсъждането на приетите в решенията на съда по наказателното дело фактически и правни констатации по обвинението,не засвидетелстват такова въприето от апелатиивния съд основание за намаляване на обезщетенето ,чието изтъкване в мотивите да е в противоречие с установена практика на ВКС. Въззивният съд не е приемал ,че ищцата е извършила друго престъпление и поради това обезщетението следва да бъде намалено ,или че е допринесла за вредите като е извършила друго престъпление, каквото не е установено с влязла в сила присъда. Не се обосновава основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид,поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени драстично различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е дадено в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС. В установената практика по реда на чл.290 ГПК понастощем трайно е изтъквано, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обеществения критерии за справедливост. В приложените към изложението на ищеца три решения от практиката на ВКС (реш №344/2014г на 4-то г.о ,реш. № 37/2009г на 1-во г.о,реш.№150/2013г на 3-то г.о ) не е налице сходство,което да обоснове по-висока степен на увреждане, съответно завишаване на обезщетението по установения в практиката критерии. Ищцата не е заемала длъжност,към която обществените очаквания и професионални изисквания са завишени, нито при нея е била налице професионална реализация в насоката ,свързана с обвиненията. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.