Определение № 28 от 04.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 65/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] ООД-Д. срещу решение №387 от29.10.2012 г. постановено по гр..д. №724/2012 г. по описа на ОС-Добрич, с което е отменено първоинстанционното решение и е уважен искът по чл.415 ГПК на Бетон ТРАНС Х. Е.- [населено място] срещу касатора за установяване дължимостта на сумата от 6000 лева-цена по договор и от 1 964,95 лева-лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ответникът по жалбата не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в ОС –ВТ след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от”ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, съгласно чл.365 ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.286 ал.1 от ТЗ и при цена на иска под 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение