Определение № 1241 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2399/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 209/23.05.2024 г. по в. т. д. № 80/2024 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 417/2023 г. по т. д. № 450/2022 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на В. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на дъщеря й вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г., в размер над 70 000 лв. до 98 000 лв., както и в частта, с която първоинсанционното решение за отхвърляне на иска над 98 000 лв. е отменено и е доприсъдено обезщетение в размер на още 42 000 лв.

Жалбоподателят заявява оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон, тъй като е определен изключително завишен размер на обезщетението /175 000 лв./, който не отговаря на реално претърпените вреди и утвърдената практика. Отделно в решението не са оценени в нужната пълнота следните обстоятелства: към датата на ПТП В. Н. е била на 80 г., а пострадалата й дъщеря на 57 г., отгледала вече своите деца; от 1984 г. двете са започнали да живеят в отделни домакинства в различни населени места; ищцата има и други деца; разпитаните по делото свидетели са близки на ищцата, което индикира тяхната заинтересованост. Наред с това, касаторът навежда възражения срещу приетия от въззивния съд обем съпричиняване с твърдения, че пострадалата доказано е била без поставен предпазен колан, който е най-ефективен при челни сблъсъци, какъвто е реализиран. Поради тези съображения съпричиняване от 20% е необосновано, а то следва да бъде определено на 50%.

В изложението на основания за достъп до касация дружеството поставя следните въпроси, които отнася към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“

2. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“

3. „Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?“

4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед реално търпените вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушение на изискването за справедливост?“

5. „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне приноса на увреденото лице в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 17/1962 г.

Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и то да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго такова, с което искът да бъде уважен в размер на 70 000 лв., а за горницата до претендирания размер от 140 000 лв. - да бъде отхвърлен.

Ответникът по касация В. Г. К., чрез своя процесуален представител, оспорва подадената касационна жалба и претендира да бъде отказан достъп до касация по искане на ищеца, тъй като бланкетно е поддържано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В евентуалност претендира потвърждаване на въззивното решение в обжалваната част с присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.

Исковото производство е образувано по претенции на В. Г. К. и Н. П. Н. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в частични размери – 140 000 лв. от общодължими 200 000 лв. и 10 000 лв. от общодължими 30 000 лв., при твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 24.01.2022 г. по вина на В. М. И., е изгубила живота си тяхната дъщеря и сестра Мария К. - пътник в автомобил „БМВ 320 И“ с рег. [рег.номер на МПС], за което МПС е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „Дженерали застраховане“ АД. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Н. Н. и в тази част решението му е влязло в сила.

При подадени от „Дженерали застраховане“ АД и В. Г. К. жалби въззивният съд е възприел установените от Окръжен съд Пловдив факти, че за управляваното от В. И. МПС е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника; че е налице противоправно поведение от страна на водача И.; смъртта на Мария К. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП; В. К. е майка на пострадалата. Кредитирал е приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексната автотехническата и медицинска експертиза, според което поради управление на застрахованото МПС с несъобразена на пътната обстановка скорост е бил реализиран челен сблъсък с насрещно движещ се автомобил. Очертал е като спорни въпросите за размера на дължимото на В. К. обезщетение и обема съпричиняване на вредите от страна на пострадалата.

Съставът на Апелативен съд П. е обсъдил събраните гласни доказателства и е счел за установени обстоятелствата, че пострадалата към датата на ПТП била на 56 г., а ищцата – на 79 г. Мария напуснала домакинството на В. през 1984 г., но между майка и дъщеря съществувала много силна близост и те често се виждали, още повече, че живеели в едно населено място. От смъртта на дъщеря си ищцата претърпяла силна мъка, болка и страдание - след сполетялата я загуба ищцата коренно променила житейската си мотивация. Животът й изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Съдът е съобразил и внезапността на събитието, причинило смъртта, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и е формирал извод, че обезщетение от 175 000 лв. отговаря на изискванията за справедливост.

По повод противопоставеното възражение за съпричиняване съдът е извършил преценката дали и доколко с поведението си починалата е допринесла за настъпването на ПТП. Кредитирайки заключението на изготвената експертиза, съставът на Апелативен съд П. е приел, че към момента на инцидента пострадалата е била без поставен предпазен колан като пътник на задната седалка. Получените в резултат на ПТП травми, най-вече в областта на главата, са резултат и на противоправното й поведение, тъй като в случай на ползван предпазен колан, тя би била в състояние да се задържи на задната седалка на автомобила и уврежданията биха били много по-слабо изразени. Мария К. не би получила тежката черепно-мозъчна травма, явила се основна причина за смъртта й. Като е съобразил обстоятелството, че за причиненото ПТП водачът МПС, в което е пътувала пострадалата, е бил признат за виновен с влязла в сила присъда №31/27.ІІІ.2023год. по НОХД№ 281/2023 год. на Окръжен съд Пловдив, въззивният състав е редуцирал обема съпричиняване от 30% на 20%.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, представено от касатора, са формулирани три групи въпроси – процесуалноправни относно съблюдаването на съдопроизводствените правила, гарантиращи обсъждането на доказателствата и твърденията на страните; относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Процесуалноправният въпрос е релевантен и кореспондира с оплакванията в касационната жалба за игнориране от страна на въззивния съд на факти, от значение за формиране на извод за конкретния размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди в резултат от деликт. Необходимо е да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК казуална практика, както и служебно известната на съда задължителна практика – ТР № 1/04.01.2001 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Въпросът, касаещ предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и редукция на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване, също е релевантен, тъй като е обусловил изводите на въззивния съд да определи конкретното съотношение между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения. За да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат, следва да се провери дали даденото от Апелативен съд П. разрешение е в съответствие със задължителната практика на ВС, на която се позова касаторът /ППВС № 17/63 г./, както и със служебно известната на съда, обективирана в решение № 463/09.07.2024 г. по гр. д. № 3868/2023 г. на IV г. о., ВКС.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Дженерали застраховане“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 400 лв.

С тези мотиви настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС