Определение № 60295 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 813/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н., чрез процесуалния представител адвокат К. М., срещу въззивно решение № 522/09.12.2020 г., постановено по гр. д. № 360/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за очевидна неправилност на решението по чл.280,ал.2 ГПК, както и за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят се въпросите: 1. Търпимите по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127 от ПЗР на ЗУТ постройки, включително и второстепенните такива, могат ли да са единствено основание за уважаване на иск по чл. 109 ЗС, с който е искано тяхното отстраняване или следва кумулативно да се установи противоправно поведение на ответника; 2. Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, включително и тези, доказващи и оборващи твърденията за пречки на собственика да упражнява своето право или е достатъчно да коментира в решението си само доказателствата, които обосновават тезата му, респективно крайният му извод за уважаване на иск по чл. 109 ЗС. Твърди, че по тези въпроси обжалваното въззивно решение противоречи на следната практика на ВКС: т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г., ОСГК, ВКС; т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г., ОСГК, ВКС; ТР № 31/06.02.1985 г., решение № 139/25.06.20010 г. по гр. д. № 457/2009 г. на ВКС, I г.о.; решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на ВКС, II г.о.; решение № 299/15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г., на ВКС, II г.о.; решение № 51/07.05.2013 г. по гр. д. № 764/2012 г., II г.о.; решение № 139/25.06.2010 г. по гр. д. № 457/2009 г., на ВКС, I г.о.; решение № 411/02.03.1999 г. по гр. д. № 2190/1998 г., на ВКС, V г.о.; решение № 2240/13.01.2003 г. по гр. д. № 2810/2001 г., на ВКС, IV г.о.; решение № 316/18.02.2005 г. по гр. д. № 2746/2003 г., на ВКС, IV г.о. Ответниците по касационната жалба – Р. Т. Г. и Й. Т. Г. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 6/17.01.2020 г., постановено по гр. д. № 884/2018 г. на Районен съд – Павликени и е постановено друго, с което е уважен предявеният от Р. Т. Г. и Й. Т. Г. против Д. Н. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премести външната стена на постройката, изградена в североизточния край на имота му – парцел * в квартал 43 по плана на [населено място], [община], включително чрез разрушаване на постройката, при липса на друга техническа възможност, на три метра навътре от регулационната линия с парцел * в квартал 43 по плана на [населено място], [община]. Въззивният съд е приел,че е доказано изграждането на сграда в недопустима близост до имота на ищците, която пречи на упражняване на правото им на собственост. Към момента на изграждането му строежът е бил незаконен, той е и неузаконим. Сградата не попада под режим на търпимост, тъй като нито ЗТСУ, нито ЗУТ позволяват строеж на регулационната линия, а освен това конкретният случай не попада в предвидените в тези нормативни актове изключения. Стоежът е незаконен като изграден на регулационната линии и съществуването му е неправомерно. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Липсва основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен "contra legem", когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или "extra legem", когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая това основание се мотивира от касатора основно с оплаквания, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение - значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Първият поставен от касатора въпрос не обосновава прилагане на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие, а в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика, както и с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК, ВКС. Съдът е изследвал всички предпоставки за основателност на иска по чл. 109 ЗС, като същите са приети за установени и доказани. В съответствие с цитираното ТР е прието, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищците да докажат, че неоснователните действия и бездействия на ответника им пречат да упражняват своето право на собственост. Изложени са съображения, че с бездействието си, изразяващо се в неправомерно поддържане на процесната незаконна постройка на регулационната линия, ответникът пречи на ищците да упражняват правата си на собственици, включително чрез оказване на пряко въздействие върху правната им сфера, т.е. извършил е преценката в конкретния случай,че чрез това бездействие ответникът създава пречки по-големи от обикновените на собствениците на съседния имот да упражняват права си. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди и прецени всички доводи и възражения на страните, не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В съответствие с нея въззивният съд е действал в изпълнение на процесуалните си правомощия като е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, съобразил е доводите на страните и е постановил решението си. Ценил е доказателствата във връзка едни с други и съобразно тяхната доказателствена стойност, като е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според цитираната разпоредба и константната съдебна пракитка на ВКС формулираният в изложението правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая касаторът не е обосновал самото основание - не е посочил какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се установява наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържана от него. Освен това по наведените от касатора правни въпроси е налице съдебна практика, включително цитираната в изложението, а посочените правни норми са ясни, поради което същите не се нуждаят от тълкуване. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.