Определение № 4027 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3036/09.06.2023 година, подадена от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе, срещу решение № 74/23.04.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 136/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 260 000/01.02.2022 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 595/2020 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе срещу М. С. Т. искове за заплащане на сумата от общо 46 370.79 лева, включваща стойността на вложени строителни материали тухли и бетон в размер на 34 094.19 лева и стойността на незаплатени строително монтажни работи в размер на 12 276.60 лева по договор за строителство от 02.03.2020 година, като „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе и осъдено да заплати на М. С. Т. сумата от общо 19 921.72 лева, включваща сумата от 18 150.60 лева, представляваща разходи за отстраняване на некачествено изпълнение и довършване на сградата и сумата от 1771.12 лева, представляваща стойността на негоден материал, поради некачественото изпълнение по договор за строителство от 02.03.2020 година, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 14.10.2020 година до окончателното плащане. В подадената от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от дружеството срещу М. С. Т. искове да бъдат уважени, а предявените от нея такива да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Велико Търново по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК. Ответницата по касационната жалба М. С. Т. е подала отговор с вх. № 4368/18.08.2023 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 74/23.04.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 136/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе е било уведомено за обжалваното решение на 11.05.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3036/09.06.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Апелативен съд Велико Търново е изложил съображения за това, че въззивната жалба била допустима като подадена от страна по делото, насочена била срещу конкретен съдебен акт, подлежащ на обжалване, жалбоподателят „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе, притежавал правен интерес да обжалва както и че жалбата била подадена в срок. В изпълнение задължението си по чл. 269 от ГПК, при служебната проверка, въззивният съдебен състав, констатирал че първоинстанционният съдебен акт бил валиден и допустим. Постановен бил по допустими първоначален и насрещен искове. Подписан бил от съдията, като делото било разгледано от надлежен съдебен състав. Първоинстанционното решение било изготвено в писмена форма и било разбираемо. При проверка правилността на същото съставът на Апелативен съд Велико Търново, преценявал на първо място че съставът на Окръжен съд Русе бил изяснил всестранно, подробно и обективно фактическата обстановка по делото, въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, поискани от двете страни, а именно писмени, гласни и експертизи, като събраните доказателства били достатъчни за изясняване на правно значимите факти и били анализирани поотделно и в тяхната взаимна връзка. По-конкретно следвало да се отбележат следните установени по делото факти, а именно, че страните били сключили договор за строителство от 02.03.2020 година с възложител М. С. Т. и изпълнител „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе. Извършени били строително монтажни работи (СМР)-груб строеж на 1-етажна жилищна сграда в местността „Я.“, близо до гр. М., област Р.. Правата и задълженията на страните били подробно и изчерпателно уговорени. М. С. Т. твърдяла, че част от СМР са били изпълнени некачествено. За изясняване на обстоятелствата по делото били изготвени две съдебно‑технически експертизи с вещи лица-инж. К., чието заключение било изготвено в производство по обезпечение на доказателства по ч. гр. д. № 3986/2020 година на Районен съд Русе и инж. М.. И двете вещи лица били компетентни, извършили били необходимите замервания, но били стигнали до различни фактически изводи. Съставът на първоинстанционният съд бил изготвил решението си въз основа на заключението, дадено в производството по обезпечение на доказателствата т. е. въз основа на първото по време заключение. Според въззивният съдебен състав този извод на първоинстанционния съд бил правилен, тъй като това заключение било по-близо по време до извършване на процесните СМР, докато второто заключение било изготвено на по-късен етап. По достоверно било изготвеното към момента на изпълнение на СМР заключение. Във въззивната инстанция „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе акцентирал на обстоятелството, че не 3 Актът е постановен на 13.09.2024 бил длъжен да изпълни брандмауер стена, тъй като такава не била предвидена в проекта, а М. С. Т. считала това за некачествено изпълнени СМР. Водело се наказателно производство за установяване дали едно от вещите лица и кое от тях било дало умишлено невярно заключение, като наказателното производство не било приключило с влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване или с внесен обвинителен акт. По делото били предявени главен иск за заплащане на извършени СМР и вложени в строежа материали в размер на общо 46 370.79 лева и насрещен иск за сумата от 44 440.00 лева, представляващи некачествено изпълнени СМР. Обосновано първоинстанционният съд бил отхвърлил основния иск и бил уважил насрещния до размер на сумата 19 921.72 лева. Обосновано първоинстанционният съд приемал, че въз основа на събраните по делото доказателства се установявала, че част от изпълнените СМР били в отклонение на проекта, както и били некачествени. Правилно първоинстанционното решение се основавало на заключението на вещото лице, изготвено в производството по обезпечение на доказателствата като изготвено към момента на извършване на процесните строително монтажни работи. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка съставът на Окръжен съд Русе бил стигнал до законосъобразни, обосновани и правилни правни изводи. Обжалваното първоинстанционно решение не страдало от твърдените във въззивната жалба на М. С. Т. пороци, поради което трябвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе е поискало въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това при постановяване на обжалваното решение спазена ли е нормата на чл. 269 от ГПК, регламентираща правомощията на въззивния съд, съгласно която той служебно следи за валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част, а по останалите въпроси се произнася съобразно наведените в жалбата оплаквания?; за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях и да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?; за това длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещото лице, дори то да не е оспорено от страните, или трябва във всички случаи да го обсъди и да се мотивира защо го възприема, при съобразявани на установените по делото и релевантни за спора факти и връзките между тях?, както и за това ако за част от сградата липсват конструктивни проекти, а по архитектурния проект изграждането им би противоречало на строителните правила и норми, следва ли изпълнителят да носи отговорност за неизпълнението и то да се квалифицира като недостатък на строежа?. Изложени са твърдения, че с въззивното решение е даден отговор на посочените въпроси, който противоречи на този даден им в решение № 241/23.10.2013 година, постановено по гр. д. № 3194/2013 година, решение № 105/12.11.208 година, постановено по гр. д. № 3109/2017 година, решение № 131/09.02.2020 година, постановено по гр. д. № 816/2020 година, трите по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 43/04.09.2017 година, постановено по гр. д. № 3143/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 60 299/18.08.2022 година, постановено по гр. д. № 236/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 50 168/09.12.2022 година, постановено по т. д. № 1983/2021 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Следва да бъде взето предвид, че така както е формулиран първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе въпроси изисква от касационния съд да се произнесе дали при постановяване на въззивното решение е спазена разпоредбата на чл. 269 от ГПК, т. е. иска се проверка на конкретни изводи на въззивния съд, което е недопустимо на този етап от производството по селектиране на касационните жалби. Затова този въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Това се отнася и до четвъртия от въпросите, доколкото съставът на Апелативен съд Велико Търново не се е произнасял конкретно по него в решението си. Вторият и третият от така поставените въпроси са включени в предмета на делото и са обусловили решението на въззивния съд, като са разрешени от него в противоречие със сочената от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе практика на ВКС. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Тъй като разрешаването на предявения от М. С. Т. срещу „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе насрещен иск е предпоставено от изхода на спора по главния такъв, то допускането на касационно обжалване по последния обуславя допускането на такова обжалване и по отношение на насрещния иск без да се разглеждат наведените от касатора твърдения за недопустимост на решението в частта му относно насрещния иск. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 74/23.04.2023 година на Апелативен съд Велико Търново, първи граждански състав, постановено по гр. д. № 136/2022 година, по подадената срещу него от „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе, касационна жалба с вх. № 3036/09.06.2023 година и такова трябва да се допусне. На „Бени Строй Билдинг“ ЕООД гр. Русе трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1326.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение