Определение № 903 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Н. и М. Н. Н. чрез техния пълномощник адв. М. А. против решение № 302 от 23.02.2012 г. по гр.д. № 2407/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите поддържат, че въззивното решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводственши правила, необосновано е, а изложените от съда мотиви са вътрешно противоречиви. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация С. А. П. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение № 90 от 20.10.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. на Районен съд- [населено място] и в отменените части е постановено друго по същество на спора, с което Г. П. Н. и М. Н. Н. са осъдени на основание чл. 109 ЗС да премахнат незаконно построена двуетажна сграда № 2 в ПИ 00702.515.72 по КК на [населено място] относно обособения коридор със застроена площ 29.68 кв.м и козирка със застроена площ 4.85 кв.м на първо ниво и за цялото второ ниво от 60.98 кв.м, както и да преустановят търговската дейност- производство и търговия с хляб, извършвана както лично, така и чрез фирми в сграда № 2. От фактическа страна по делото е прието, че ищецът и ответниците- съпрузи са съсобственици при равни права- по ½ ид. част на дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 00702.515.72 по КК на [населено място]. Ищецът е собственик на първия етаж от построената в този имот двуетажна жилищна сграда, заедно с източната част от избените помещения и 1/2 ид. част от таванските помещения, а ответниците- на втория етаж и на ½ ид. част от избените и от таванските помещения. През 1996 г. страните взаимно си учредили право на строеж за построяване на отделни обекти в предвидената за изграждане по одобрен архитектурен проект пристройка към жилищната сграда: на ищеца С. П. и съпругата му - за построяване на източната стая от приземния етаж на пристройката, първи жилищен етаж от пристройката и 1/2 ид. част от тавана, а на ответниците Г. Н. и М. Н. - за построяване на склад със застроена площ 3.6 кв.м и гараж със застроена площ от 17.6 кв.м, и двете помещения на приземния етаж на пристройката, втория жилищен етаж на пристройката и 1/2 ид. част от тавана на жилищната сграда. Със същия нотариален акт страните уговорили, че Г. и М. Н. ще ползват западната половина от дворното място и изградените в нея постройки, а С. П. и съпругата му- източната половина, като последните се съгласили Г. Н. и М. Н. да преминават през тази част за достъп до гаража си, който ще се изгради в приземния етаж на пристройката, като достъпът включва и преминаване с автомобил. През 1993 г. праводателите на ищеца учредили на Г. Н. право на строеж на една гаражна клетка и стопанска постройка с обща площ 39 кв.м в западната страна на съсобствения им парцел. През 1994 г. ищецът дал съгласие тази сграда се ползва за фурна. Преустройството е извършено въз основа на одобрен проект, разрешение за строеж и виза. През 1994 г. обектът работилница за производство на хляб е приет с протокол обр. 16. Установено е по делото, че към настоящия момент в имота има изградени масивна жилищна сграда върху 130 кв.м - сграда № 1, както и масивна стопанска сграда № 2 с площ 87 кв.м, на две нива, като второто ниво е с площ 60.98 кв.м. В тази сграда има коридор, обособен от част от външната стена на жилищната сграда и външната стена на работилницата за хляб, а другите две стени са изградени допълнително. Площта на сграда № 2 е с 34.53 кв.м по - голяма от предвидената в проекта за преустройство на гаража в работилница за хляб. Разстоянието между сграда № 2 и спалнята на ищеца е 2.25 м. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че изграденото извън обема на одобрения проект за преустройство на гаража в работилница за производство на хляб /коридор с площ 29.68 кв.м, козирка с площ 4.85 кв.м и цялото второ ниво от 60.98 кв.м/, представлява незаконно строителство, което само по себе си, така и с оглед осъществяваната в постройката стопанска дейност, смущава спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, поради което следва да бъде премахнато. На следващо място е приел, че осъществяваната в сграда дейност по производство и търговия с хляб също се отразява неблагоприятно върху упражняването на правото на собственост на ищеца върху притежаваните от него жилищни помещения, поради което следва да бъде преустановена, макар преустройството да е било извършено въз основа на одобрен проект и да съответства на здравните норми и изисквания за осъществяване на този вид дейност. Обосновал е този извод със събраните по делото гласни доказателства, установяващи шум и вибрации от работата на машините, които в 2 часа през нощта събуждали спящите в съседство хора, шум от пристигащите в 5 часа сутринта автомобили и от разговарящите работници, неприятната миризма, появата на огромни плъхове и хлебарки и пр. Поставеният от касаторите правен въпрос за необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и в частност може ли чрез негаторен иск да се търси защита срещу въздействия, които създават психически дискомфорт на ищеца, но не нарушават установена от нормативен акт забрана и не засягат пряко имота на търсещия защита, е обуславящ изхода на делото. Този въпрос е разрешен в противоречие с представените с касационната жалба решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д. № 1482/09 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, което обосновава допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от гореизложеното съдът