Определение № 3131 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1469/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против решение № 383/ 02.04.2024 г. по в.гр.д. № 619/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, 4 граждански състав, потвърждаващо решение № 3460/28.11.2022 г. по гр.д. № 8380/2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на ответника и настоящ касатор да заплати на В. П. ПЕТРОВА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 85 474 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху същата от 01.07.2021 г., както и законна лихва от 2 967 лева за периода 29.10.2020 - 01.07.2021 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че същото е постановено при непълнота на събрания доказателствен материал и установените обстоятелства. Счита се, че не е обосновано от въззивния съд наличието на причинно-следствената връзка между заявеното събитие и настъпилите вреди по застрахованата вещ – автомобила на ищцата. Излагат се аргументи, че в случая е налице хипотеза, посочена в общите условия, при която застрахователя е отказал да носи риска от настъпване на вреди по застрахованото имущество – несъвпадане на декларираните от лицето обстоятелства и вреди с действителните такива. Според касатора, щетите са настъпили при друго събитие, което предшества сключването на процесния договор. Изтъква се, че при изслушване на заключението на вещото лице в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание става ясно, че направените от него изводи не са технически обосновани, не са резултат на обективни измервания, нито на прилагане на специален експертен метод, а са плод на зрително съпоставяне на вредите, отразени по двете снимки – от две отделни събития, поради което в тази част заключението е оспорено от застрахователното дружество и е поискана повторна експертиза, което искане не е уважено. Добавя се, че по този начин е отнета възможността на ответника да докаже тезата си в процеса, а решението е постановено въз основа на необосновано и некомпетентно заключение, което опорочава крайния съдебен акт. Подчертава се, че е допуснато и друго процесуално нарушение – назначаване от въззивния съд на експерт, който пред първата инстанция е участвал в състава на разширената САТЕ, което опорочава обжалвания съдебен акт. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на САС с указания за назначаване на повторна САТЕ, която да изготви заключение въз основа на технически методи, а ако не са налице основания за връщането му – да бъдат отхвърлени ищцовите претенции, както и да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Искането за допуск до касация се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Допустимо ли е съдът да кредитира като компетентно и професионално заключение на вещо лице и да не допусне повторна автотехническа експертиза, при положение, че стане безспорно ясно, че вещото лице не е извършило измервания, нито аналитично съпоставяне, нито е достигнало до заключение посредством специални знания и методи, а е обосновало заключението си върху непрофесионални методи, достъпни и за неспециалист? ”.

2. “Допустимо ли е съдът да обоснове своето решение със заключението по автотехническа експертиза и да не допусне повторна, при положение, че стане безспорно ясно, че вещото лице не е извършило измервания, нито аналитично съпоставяне, нито е достигнало до заключение посредством специални знания и методи и при положение, че заключението е било оспорено от страна по делото?”.

3. “При наличието на три отделни заключения по САТЕ, приети по делото, допустимо ли е съдът да обоснове своето решение с едно от заключенията, което е било оспорено от страна по делото?”.

4. “Допустимо ли е назначаването като експерт в допусната от въззивната инстанция експертиза на вещо лице, което е участвало в изготвянето на заключение със същия предмет в предишната инстанция и не опорочава ли това неговото заключение, а оттам – и постановеното въз основа на него съдебно решение?”.

Претендира се и достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, като се излагат аргументи за назначаване на същото вещо лице, участвало като експерт пред първата инстанция, и мотивиране на въззивното решение с това експертно заключение, при изготвянето на което не са приложени специални знания и методи.

Ответникът по касация В. П. ПЕТРОВА оспорва искането за допускане на касационно обжалване и подадената жалба като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, предявен от В. П. ПЕТРОВА против “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за сумата от 85 474 лева - застрахователно обезщетение за събитие, настъпило на 12.10.2020 г. - по време на действието на застраховка “Каско+”, сключена с ответното дружество по полица № 440120061002240/04.09.2020 г. за лек автомобил “БМВ” 730 Д с рег. [рег.номер на МПС], и акцесорна претенция за сумата от 2967 лева - мораторна лихва за периода от 29.10.2020 г. до 01.07.2021 г.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ответника, за да потвърди осъдителното решение на първата инстанция, е приел, че същото е валидно и допустимо. Посочил е, че не се спори относно сключването между ищцата и ответното дружество на застрахователния договор, при който застрахователят е извършил преглед на автомобила и е установил увреден детайл – “задна броня”, и степен на увреда – “за боя”. Не се спори и относно настъпването на 12.10.2020 г. на ПТП с участие на автомобила на ищцата, по механизма му, както и по наличието на увреждания по автомобила, констатирани при извършения от ответника оглед на 13.10.2020 г. Установено е, че поради неспазване на безопасна дистанция процесният лек автомобил се е ударил с предната си част в задната част на движещия се пред него кемпер. За спорно е прието дали е налице причинна връзка между повредите и настъпилото в срока на договора ПТП, с оглед направените в този смисъл възражения на ответника, че по данни от интернет базираната платформа Autoonline процесният автомобил е участвал в катастрофа в Германия, при която се твърди, че са причинени повредите, описани при огледа на 13.10.2020 г. Апелативният съд е обсъдил заключенията на САТЕ, приети по делото. Според единичната експертиза на Ж. Е. описаните от застрахователя вреди на катастрофиралия лек автомобил марка “БМВ” не съответстват на заявения от ищцата механизъм на ПТП, защото не е възможно да се получат при удар с микробус (кемпер) “Фиат Дукато” и не са в причинна връзка с ПТП, описано в Протокол № 1753974 от 12.10.2020 г., а вероятно при удар в товарен автомобил с висока задна част. Изводът е базиран на липсата на съответствие на уврежданията по двата автомобила, посочени в протокола за ПТП. Тричленната автотехническа експертиза, като е взела предвид, че при огледа на лекия автомобил преди сключване на застрахователния договор същият е без видими увреждания с изключение на ожулване на лаковото покритие на задната броня, е дала заключение, че е налице пълно сходство между външните корпусни детайли, увредени при двата удара, като е възможно увредените при първия удар елементи, разположени зад външните детайли, да не са били подменени с нови при ремонтирането му. Дадено е заключение, че описаните в протокола за ПТП от 12.10.2020 г. увреждания на външните корпусни детайли на лекия автомобил “БМВ” категорично са увредени от това произшествие. Всички останали детайли, намиращи се зад бронята и под предния капак може да са били увредени от предходно събитие. Приетото пред въззивния съд заключение на вещото лице И. изяснява в детайли получаването на различните увреждания по лекия автомобил при ПТП от 12.10.2020 г. с извода, че същите съответстват на удара с т.а. “Фиат Дукато” предвид характеристиките на двата автомобила и се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. При сравнение на уврежданията на лекия автомобил “БМВ”, получени при двете катастрофи е направен извод, че първата по време катастрофа, данни за която се намират на платформата Autoonline, е с по-тежки деформации от вредите, констатирани при завеждане на щетата по процесния застрахователен договор.

При така изяснената фактическа обстановка, решаващият състав на САС е споделил изводите на първата инстанция. Прието е, че ищцата е активно легитимирана да получи застрахователното обезщетение при настъпилия покрит риск. Установено е сключването на застрахователния договор, по силата на който ответникът дължи заплащане на частични щети или пълна загуба на МПС при настъпване на застрахователното събитие – ПТП, което представлява покрит риск по силата на чл. 2.1.3 от Общите условия към договора. Въззивният съд е изтъкнал, че същото е настъпило в срока на действие на договора. Намерил е за установена причинната връзка на повредите, за които се иска заплащане на ремонта, с настъпилото ПТП на 12.10.2020 г., а направеното оспорване от ответника, че в действителност тези повреди са получени при друго ПТП е счетено за недоказано. Отхвърлил е и възражението на ответника за наличие на измама или опит за измама, както и на премълчаване на обстоятелства като основания за отказ. Преценил е като неоснователни възраженията на въззивника срещу размера на претендираното застрахователно обезщетение, макар да е отбелязал, че това не подлежи на обсъждане във въззивното производство предвид липсата на оплаквания срещу първоинстанционното решение в тази насока. С оглед настъпилото в срока на действие на процесния договор застрахователно събитие и при липса на основание за отказ за изплащане на обезщетение, е приел, че предявеният иск е доказан по основание и размер.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира касационна проверка на въззивното решение поради “очевидна неправилност” на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, каквито са аргументите на касатора за назначаване от въззивния съд на вещо лице, участвало като експерт пред първата инстанция, и възприемане от решаващия състав на експертното заключение, при изготвянето на което не били приложени специални знания и методи, не се обосновава наличието на очевидна неправилност по смисъла на сочената разпоредба, а е налице оплакване за обикновена такава по чл. 281, т. 3 ГПК. Тези доводи биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради гореизложеното не е налице поддържаното от страната основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от касатора първи, втори и трети въпрос са некоректно зададени, тъй като съдържат предположения за “безспорно ясно” обстоятелство, за изготвяне на заключение, основано на “непрофесионални методи”, за оспорване на заключение от страна по делото. Същите налагат извършване на преценка на изготвени в процеса заключения и на тяхното значение за спора, съответно на правилността на въззивното решение. Това излиза извън предметния обхват на фазата по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи и че същите не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, тъй като в него са анализирани всички изслушани и приети по делото експертизи, за да се достигне до извод, че процесните увреди на застрахования автомобил са получени в резултат на настъпилото на 12.10.2020 г. ПТП. С оглед на горното така формулираните въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не е налице общата селективна предпоставка за допускане на касационно обжалване. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поставеният от страната четвърти въпрос касае назначаването от въззивния съд на вещо лице, което е изготвило заключение и пред първата инстанция. Същият е релевантен и притежава характеристиката на правно питане по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. налице е общата селективна предпоставка за допуск до касация. На настоящия състав е известна служебно практика на касационната инстанция относно възлагането на експертизата на вещо лице, дало заключение в първоинстанционното производство, и критериите за преценка на неговата безпристрастност, намерила израз в решение № 13/27.07.2023 г. по т.д. № 2754/2022 г. на ВКС, I т.о. Приема се, че няма законова пречка вещо лице, чието заключение е прието в първоинстанционното производство, да бъде назначено от въззивния съд за изготвяне на допълнително заключение по делото. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 196, ал. 1 ГПК не следва да се прилага буквално по отношение на вещите лица, тъй като за разлика от съдията те не решават правния спор между страните, а дават заключение по конкретен въпрос с оглед необходимите специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., като експертизата е доказателство, което се преценява от решаващия състав заедно с всички останали доказателства по делото. Основание за отвод на вещото лице би било негово участие в делото, но само ако то е от естество, водещо до извод за липса на обективност и безпристрастност при изготвяне на експертизата. Такива основания са отразени в казуалната практика на касационната инстанция - вещо лице, чиято съпруга е адвокат на банката, изготвила документите по заповедното производство (решение № 174/13.01.2016 г. по т.д. № 3122/2014 г. на ВКС, I т.о.), изготвено от експерта предварително становище/частна експертиза преди образуване на съдебното производство (решение № 137/11.10.2019 г. по гр.д. № 4409/2018 г. на ВКС, I г.о.). Наличието на така формирана практика на касацията, която не се обосновава от страната да се нуждае от осъвременяване, изключва приложение на сочения допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По така формулирания въпрос не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая ответникът не се е противопоставил на назначаването на вещото лице И. да даде отговор на поставените с въззивната жалба задачи, нито му е искал отвод по реда на чл. 196, ал. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ГПК. Застрахователят изрично подчертава в касационната жалба, че не твърди от страна на експерта да е била допусната необективност или пристрастност и изразява уважение към него, изхождайки от дългогодишните наблюдения върху неговата работа, която се отличава със задълбоченост и обективност. Видно от данните в протокола от откритото съдебно заседание, проведено във въззивното производство, застрахователят не е оспорил в цялост заключението, а само отговора по една задача. При това положение и с оглед извършения от въззивния съд анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и на трите експертизи (основна, разширена и допълнителна), не се обосновава несъответствие на обжалваното решение с практиката на касационната инстанция по поставения четвърти правен въпрос. С оглед на горното това питане не покрива хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационен контрол.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

По разноските:

Поради недопускане на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира адвокатско възнаграждение от 7 800 лева, което предвид представените по делото доказателства за плащането му по банков път следва да му бъде присъдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,