Определение № 50447 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1516/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Т., [дата на раждане] в България, ЛНЧ-.... против решение № 748 от 20.12.2021 г. по гр.д.№ 1000/2021 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260256/27.01.2021 г. по гр.д.№ 16141/2019 г. на РС-Пловдив. С последното е признато за установено по иск, предявен от М. С. Т. ЕГН-[ЕГН], че учреденото в полза на касаторката право на ползване с нот. акт за продажба на недвижим имот № ..... г., вписан в службата по вписванията – Пловдив като нот. акт № .....г. по отношение на ПИ с идентификатор ....по КК на [населено място], [община], ул. „....№ ...., ведно с подобренията в него, е погасено по давност поради неупражняването му от 2011 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост на извода, че В. Т. не е ползвала имота в период от пет години. Счита, че съдът е следвало да съобрази, че имота е ползван от съпруга й, който бил регистриран на този адрес и пребивавал на него когато идвал в България. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност изразяваща се в същите твърдения, изложени и в касационната жалба. Ответницата по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като по делото не е доказано съпругът на касаторката да е пребивавал на адреса след 2011 г., а факта на регистрацията му на този адрес не доказва ползване на имота. Счита, че не е налице очевидна неправилност на решението. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено: С н.а. № .... г. К. и Т. К. са учредили на Л. Т. право на ползване на УПИ .... от кв.....по плана на [населено място] и са продали същия имот на ищцата М. Т.. Този УПИ сега е с идентификатор ...... Л. Т. се е отказал от правото на ползване с декларация, вписана на 24.03.3004 г. С нот. акт за продажба на недвижим имот № .... г. на нотариус И. Г., вписан в службата по вписванията – Пловдив като нот. акт № ..... г. ищцата М. Т. е учредила право на ползване на ответницата В. Т.. Установено е, че за имота ищцата плаща данъци, а ответницата не е декларирала правото си на ползване и не е плащала данък за него. Не е плащала и консумативи – ел.енергия, вода, телефон и газ след 2008-2010 г. Ответницата е отправила през 2019 г. нотариална покана ищцата да освободи имота, но последната отказала, тъй като правото на ползване е погасено. Според показанията на единствената разпитана свидетелка Цв.Г., ищцата е майка на жената, с която Л. Т. живеел на съпружески начала. В. Т. е негова дъщеря и идвала на гости при баща си. След като той се върнал в Италия през 2009 г., дъщеря му не е идвала в имота. Съпругът на В. Т. Х. И. е регистриран на адреса на имота, но не е живял в имота докато е пребивавал в България. Въззивната инстанция е възприела мотивите на първата инстанция за основателност на предявеният иск Приела е, че правото на ползване се е погасило поради неупражняването му в продължение на повече от пет години, считано от 2011 г., а дори да е бил регистриран на адреса съпругът на ответницата, това не установява реално ползване на имота. Пред въззивният съд не са събрани нови доказателства след изричното изявление на въззивницата чрез пълномощника й,, че не подържа доказателствените искания във въззивната жалба. В изложението се твърди очевидна неправилност на въззивното решение поради това, че не е отчетено, че съпругът на касаторката е регистриран на адреса и е имал договор с нея да ползва имота. Доказателства за облигационни отношения между касаторката и съпругът и или с трети лица по делото няма, а не е доказано и ползване от него на имота. Очевидна неправилност е налице когато обжалваният съдебен акт страда в особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от решението без да се извършва същинския касационен контрол на акта по същество. Касае се за случаи на противоречие или неправилно приложение на императивна правна норма, не спазване на процесуалните правила в ГПК, уредени в изпълнение на изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита. Обжалваният съдебен акт не страда от подобни пороци. Не е налице неприлагане или неправилно прилагане на императивна правна норма. Исканите от касаторката доказателства са събрани и анализирани от съда. Твърденията на касаторката за необоснованост не съставляват очевидна неправилност. Към съдебният акт са изложени мотиви при спазване правилата на логическото мислене и са разбираеми. Тъй като обжалваното решение е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно не се допуска касационно обжалване. Ответницата по касация претендира, но не доказва деловодни разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение