Определение № 230 от 09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 839/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Н. и Р. Н. К.-Н. срещу решение №.1185/16.11.21 по г.д.№.1620/21 на АС София-с което, след отмяна на реш.№.261841/18.03.21 по г.д.№.3258/20 на СГС, ГО, 21с., предявеният от касаторите иск с правно основание чл.439 ГПК – за признаване за установено, че не дължат на „АМС България“ООД 42183,21лв. по и.д.№.20188560401623 на ЧСИ Б. Б. поради погасяване по давност - е отхвърлен като неоснователен. Ответната страна „АМС България“ООД оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че въз основа на издаден против ищците по реда на чл.417 изпълнителен лист /от 14.03.13 по ч.г.д.№.9268813 на СРС, 48с., в полза на „Райфайзенбанк България“АД-впоследствие цедирано на ответника/ на 29.03.13 е образувано и.д.№.772/13 по описа на ЧСИ Б.Б. за суми 72886,99 евро-неплатена главница по договор за банков кредит от 5.09.08, 4082,85 евро възнаградителна лихва за периода 15.09.11-14.03.12, 14939,31 евро наказателна лихва за периода 15.10.11-28.02.13, 361,43 евро комисионна за управление на договора, 5863,31лв. разноски в заповедното производство; в молбата за образуване на делото банката е поискала да се предприемат изпълнители способи за принудително събиране на вземанията, вкл. да се наложат запори на банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжниците, възбрана върху ипотекиран в полза на банката техен недвижим имот, извършване на пълно имуществено проучване от ЧСИ; в съответствие с исканията са били извършвани различни изпълнителни действия. За да прецени дали правото на ответника за принудително събиране на вземането е било погасено по давност, съдът е съобразил на първо място противоположното тълкуване, дадено в ППВС 3/80 и ТР 2/26.06.15-съобразно първото образуването на изпълнително производство прекъсва давността, а докато то трае давност не тече, а съгласно второто /т.10 ТР 2/26.06.15/ давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на последното започва да тече нова давност, но тя не спира. Посочил е, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Възприел е становището, че за заварените като висящи към 26.06.15 и прекратени към същата дата производства по принудително изпълнение - и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата, следва да намери приложение тълкуването, дадено с ППВС 3/80. В случая последното изпълнително действие /на база данните по делото и заключение на ССЕ/ е плащане по наложен запор на 13.01.14 и броен от тази дата 5г. давностен срок не е изтекъл, респективно предявеният иск е неоснователен. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС: 1.“Въззивният съд следва ли да основе решението си на заключение на вещо лице, след като извърши оценка на експертното заключение и го обсъди, заедно с всички други доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК, като задължително изложи мотиви защо възприема заключението?“; 2.“Като доказателствено средство, съдебната експертиза ползва ли се с приоритет пред останалите доказателства по делото, така, както е прието с чл.202 ГПК?“ /реш.№.60/ 25.03.13 по т.д.№.475/12, ІІ ТО, реш.№.267/4.03.14 по г.д.№.30/13, І ГО, реш.№.108/16.05.11 по г.д.№.1814/09, ІV ГО, реш.№.91/27.08.15 по г.д. №.321/15, ІІ ГО, реш.№.142/20.06.17 по г.д.№.3673/16, ІV ГО/. Доколкото по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №.3/8.11.80г., извършена с т.10 от ТР 2/26.06.15 по тълк.д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му, е образувано тълк.д.№.3/20г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д.№.3/20 на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,