Определение № 959 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 737/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. М. чрез адвокат В. В. от АК-Р. срещу решение № 466/07.11.2017 г. по в.гр.д. № 537/2017 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която се потвърждава решение № 611/19.05.2017 г. по гр.д. № 1852/2016 г. на Районен съд Русе и на основание чл.45 ЗЗД е уважен предявения иск от К. А. С. против И. Б. М. за неимуществени вреди в размер на 5500 лева, ведно със законната лихва от 11.12.2015 г. до изплащането на сумата. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост в осъдителната му част за присъдената сума над 1000 лева. В жалбата се поддържа също, че в обжалваната му част решението е и очевидно неправилно по смисъла чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От К. А. С. чрез адвокат С. М. и адвокат М. Б., двамата от АК-Р. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е обвързан от влязлото в сила решение № 732/12.12.2015 г. по АНД № 2397/2015 г. на Р., с което И. Б. М. е признат за виновен, че на 11.12.2015 г. при възникнал спор на публично място е имал непристойно поведение като ударил К. А. С., с което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът е съобразил констатациите на вещото лице за вида и степента на увреждането – охлузвания, кръвонасядания, последвалото възпаление от травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана на ухото и свързаните с това болки и страдания на пострадалия. С оглед на установените релевантни за спора обстоятелства и заключението на съдебния експерт, според мотивите на съда се доказва съпричиняване от страна на ищеца, поради което е определил обезщетение от 5500 лева, което се дължи със законните лихви от датата на увреждане до изплащането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради произнасяне по нередовна искова молба са изцяло неоснователни, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. В задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, т.4, ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, т.7 се приема, че когато въззивният съд констатира нередовности на исковата молба, той дава надлежни указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Дадените разяснения с цитираните тълкувателни решения се прилагат последователно в практиката на Врховния касационен съд – напр. решение № 192 от 19.04.2012 г. по гр.д. № 825/2011 г. на ІV г.о., в което се приема, че при нередовност на исковата молба, ищецът следва да уточни дали правото му е възникнало от договорен или извъндоговорен източник; при твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния фактически състав на неоснователно обогатяване, деликт или гестия. Произнасянето по други факти, освен надлежно релевираните с исковата молба, води до недопустимост на първоинстанционното решение, което подлежи на обезсилване от въззивният съд, който връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане и произнасяне по предявения иск. Когато първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от ищеца факти, но ги е подвел под друга, а не под приложимата материалноправна норма, не е налице произнасяне по непредявен иск, а неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на решението и произнасяне по съществото на правния спор. В случая, въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по фактическите обстоятелства в исковата молба, с която ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от ответника и е определил правната квалификация на предявения иск в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. При така направените фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вредите от непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение, съдът е взел отношение по всички обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди като е установил, че са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане – виновно и противоправно поведение на пълнолетно лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното в причинно-следствена връзка с вредите на пострадалия и въз основа на това е приел, че следва да се ангажира отговорността на ответника като причинител на увреждането. Мотивите на решението са израз на предоставената на съда компетентност при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност засягаща търсената от страните защита. От К. А. С. чрез адвокат С. М. и адвокат М. Б., двамата от АК-Р., е поискал разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение