Определение № 2665 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5406/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. чрез адв. К. против решение № 830 от 13.07.2023 г. по гр. д. № 877/2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

Ответникът С. К. К. чрез адв. К. – К. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 495/08.03.2023 г. по гр. д. № 5830/2022 г. на Районен съд – Бургас в частта относно постановения режим на лични отношения на детето Н., родено на 12.04.2016 г. с бащата С. К. като родител, комуто не е предоставено упражняването на родителските права в делничните дни вторник и четвъртък – с правото бащата да го взема от детска градина и да го връща на майката до 20.00 ч. на същия ден, както и за личните празници на детето (за рождения ден – всяка четна година от 9.00 ч. до 20.00 ч. и за имения ден – всяка нечетна година от 9.00 ч. до 20.00 ч.).

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил принципната постановка, че в интерес на детето е има възможност да общува пълноценно с родителя, комуто не са предоставени родителските права, от една страна и от друга - тези контакти да не променят установения личен режим на детето – за обучение, за почивка, за забавления, включително и с родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права. Приел е, че календарната възраст на детето Н. – 7 години, позволява личните отношения на бащата с него да се осъществяват в отсъствие на майката. Изтъкнал е, че възрастта на детето е такава, че не изисква постоянно присъствие на родителя, който полага непосредствени грижи за него и при срещите му с другия родител, че срещите на бащата с детето могат да се осъществяват свободно с приспиване при този родител. Обсъдени са данните от изготвения и приет по делото социален доклад и е направен извод, че двамата родители полагат грижи за детето и то е изградило силна емоционална връзка както с майка си, така и с баща си. Посочено е, че детето е отглеждано в емоционално подкрепяща среда и в добри битови и материални условия. При тези данни и предвид отсъствието на дефицит на възпитателски качества у някой от родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, привързаността му към тях и желанието им да общуват пълноценно със сина си и липсата на обстоятелства, ограничаващи режима на лични отношения с бащата, второинстанционният съд е намерил, че в интерес на детето е режимът на личните му контакти с този родител да бъде разширен и едновременно с това балансиран. Затова е приел, че времето през което родителят може да го вижда и взема следва да обхваща както дните през училищните ваканции, така официалните празници и личните празници на детето, но и друго време. В тази връзка е определил срещите между тях да се осъществяват и през седмицата – в дните вторник и четвъртък, считано от вземането на детето от детската градина до 20. 00 ч. на същия ден, когато се върне на майката, където детето се отглежда и където е местоживеенето му – както и на календарните дати когато са личните му празници – рожден ден и имен ден (с разминаване в календарната година).

Достъпът до касация се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които се твърди да са обусловили правната воля на въззивния съд по конкретното дело и даденото разрешение по тях е в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. „Какви са критериите за определяне на разширен режим на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, включващ дните вторник и четвъртък, както и дните на личните празници на детето и следва ли да се отчитат личният режим на детето, училищните и извънкласните му занимания и необходимостта от почивка, както и с възможностите на родителя, който упражнява родителските права да организира пътуване, екскурзия и почивка с детето?“;

2. „Следва ли съдът служебно да определи разширен режим на лични отношения, включващ всеки вторник и четвъртък, без това да е обективно необходимо, да е желано от отглеждащия родител и от родителя с право на лични контакти или да е налице затруднение, което отглеждащият родител не може да преодолее в защита на най – добрия интерес на детето?“;

3. „При навършване на училищна възраст от 7 години, следва ли да се изпълнява режима на лични отношения, включващ вземане на детето от детска градина всеки вторник и четвъртък, и носи ли родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, отговорност при неизпълнение на режима на лични контакти в тази част?“;

4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди правените пред него оплаквания за наличие на обективни пречки за по – разширен контакт на детето с другия родител в отклонение с възприетият в практиката на ВКС общ режим и следва ли да се съобрази дали разширяването на мерките на лични отношения не надхвърля посочена цел?“;

5. „Длъжен ли е съдът да обсъди направените възражения за делничен режим на лични контакти и затрудненията, които ще възникнат при изпълнението му?“.

По първите четири въпроса се поддържа, че въззивното решение не е съобразено със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1974 г. и с практиката на ВКС, опредметена в решение № 176/30.10.2019 г. по гр. д. № 3993/2018 г. на ВКС, III г. о., а по последния – с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и с решение № 115/15.08.2016 г. по т. д. № 3428/2014 г. на ВКС, II т.о.

Наличието на основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с твърдението, че по въпросите дали така определеният от съда разширен режим на лични контакти създава допълнителни недоразумения и трудности и ограничава правата на отглеждащия родител, респ. допустимо ли е съдът да определя разширен режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права в отклонение от възприетия в практиката на ВКС общ режим (с предвидени срещи в делнични дни) без да е налице обективна необходимост от това, както и искане от страните, липсва формирана съдебна практика.

Конкретна съдебна практика в обосноваване на допълнителната предпоставка от разглежданото основание не се сочи и прилага от страната.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Първите два поставени въпроса могат да бъдат обобщени в един и той касае критериите за определяне на разширен режим на лични контакти на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Този въпрос удовлетворява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е включен в предмета на спора и произтича от решаващите мотиви на въззивния съд по обжалваното решение. Той обаче не осъществява заявеното допълнително основание на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява отклонение със съдебната практика на ВКС и ВС, вкл. и задължителната такава, каквото се сочи от страната. Последователно в практиката на ВКС е застъпено становището, че правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният, макар и да не упражнява родителските права, да участва във възпитанието на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с другия родител са намерили израз в ППВС № 1/12.11.1974 г. В задължение на съда е да следи служебно за защита интереса на детето, който винаги е конкретен и се извежда цялостната преценка на един многопосочен комплекс от обстоятелства. Това правило се прилага и по отношение на режима на лични отношения на детето с другия родител - за да се определи подходящ по време и начин такъв. Съгласно утвърдената практика на ВКС като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на децата, почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за поддържане на естествената емоционална връзка между родителите и детето с оглед правилното му развитие. Именно с оглед на тази принципна постановка законът (чл. 59, ал. 3 СК) позволява личните контакти с другия родител да бъдат осъществявани и по „друго време“ като преценката за това е на съда. Ето защо, доколкото отсъстват данни за обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. В случая даденото от въззивния съд разрешение на релевантния правен въпрос съответства на установената съдебна практика на ВКС досежно определяне режима на лични отношения с детето. Решаващият състав е обсъдил установените по делото релевантни факти, преценил е с оглед на тях интересът на детето (за което съдът следи служебно), вкл. да поддържа лични контакти с бащата и е определил (без да е обвързан от изразените от страните желания) коментирания разширен режим – по начин и форма, при който те следва да се реализират. При преценката си съдът е съобразил, че детето е вече на 7 години, има потребност от пълноценно общуване и с двамата родители, с чиято грижа и подкрепа следва да расте и се развива, доколкото няма обстоятелства, застрашаващи го здравословно, физически и емоционално. В заключение, наличието на формирана практика на ВКС по горните две питания и съобразяването й от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третото питане също не реализира предпоставки за допустимост на обжалването. То не е изводимо от решаващите мотиви на съда по обжалваното решение и не е свързано с тълкуване на правна норма, а касае изпълнението на съдебния акт и последиците при неизпълнение за отглеждащия родител на определения - по форма и продължителност - режим на лични отношения на детето с другия родител. В случая режимът на виждане на детето с другия родител през делничните дни (вторник и четвъртък) е определен с оглед обстоятелството, че то посещава детска градина (за да бъде взимано от там и връщано при майката в 20. 00 ч. на същия ден). Занятията в училище и установения режим на провеждане на учебния процес обаче без съмнение е факт, който следва да се съобразява от родителите при осъществяване на личните отношения с детето, чийто най – висш интерес изисква то да се постави в такова емоционално и психологическо състояние, че да посрещне спокойно, адекватно и щадящо новия етап от своето развитие в училищна среда. Част от мерките, които родителите следва да предприемат за да обезпечат това развитие са свързани с новите и сериозни предизвикателства пред детето, които изискват повече време за обучение и уроци, съчетани с необходимите часове за игри, почивка и отдих, особено в делничните дни от седмицата, когато се посещава училище. Този нов факт, свързан с посещения на детето в училище се явява възможна предпоставка за промяна на режима на лични контакти с другия родител особено през делничните дни в случай, че родителите не постигнат съгласие за режима и начина на осъществяването им.

Последните два въпроса с процесуалноправен характер, отнесени за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също не могат да обуславят предпоставки за допускане на обжалването. В задължение на въззивния съд е да обсъди твърденията, възражения и доводите на страните и да прецени събраните по делото доказателства за релевантните по делото факти, вкл. като се произнесе по наведените пред него с жалбата оплаквания с оглед правомощията по чл. 269 ГПК. С оглед обаче естеството на производството – защита интересите на дете, съдът има засилено служебно начало и дължи да подложи на обсъждане и преценка целия комплекс от събраните доказателства за всички относими факти и обстоятелства и без да има наведени оплаквания в тази насока от страната. Съставът на второинстанционния съд е направил тази преценка и е намерил, че определеният разширен режим ще допринесе за пълноценна и балансирана връзка на детето с другия родител в защита на неговия интерес, който е водещият критерий в случая. Дали въпросната преценка е правилна или не е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК – там се проверяват правните разрешения на въззивния съд, а не дали те са законосъобразни.

Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите дали така определеният от съда разширен режим на лични контакти създава допълнителни недоразумения и трудности и ограничава правата на отглеждащия родител и допустимо ли е съдът да определя разширен режим на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права в отклонение от възприетия в практиката на ВКС общ режим (с предвидени срещи в делнични дни) без да е налице обективна необходимост от това, както и искане от страните, е също неоснователно. Първият от формулираните в тази група въпроси не е правен, а фактически, защото отговорът му предполага обсъждане на доказателства в конкретиката на случая. Такъв въпрос не удовлетворява общо основание и не може да обуслови достъп до касация. Вторият въпрос също не позволява да се селектира жалбата на соченото основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 СК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Тя постановява, че „определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време“, като изразът „по друго време“, включва всичко, което е извън посоченото преди него, т.е. извън „училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето“. Формулировката е широка, с оглед свободата на съда за преценка, а освен това по приложението на въпросната норма има формирана съдебна практика на ВКС, на която страната се позовава. Наличието й изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по това питане.

В обобщение, няма обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което достъп до касация следва да бъде отказан.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.