Определение № 2627 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1751/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.3220/13.12.24 по ч.г.д.№.3078/24 на АС София, 4с., е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ срещу опр.№.264573/ 15.07.24 по г.д.№.8010/24 на СГС, с което е допълнено постановеното по делото опр.№.26215/20.03.24 за прекратяване на производството /поради отказ от иска/ в частта му за разноските-като касаторът е осъден да плати на А. О. В. 18726лв. платен адвокатски хонорар с ДДС. Постъпила е частна касационна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна А. О. В. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт е прието, че са налице предпоставките на чл.78 ал.4 ГПК за ангажиране на отговорността на ищеца за разноски. Претендираните от ответника такива представляват само разходи за адвокатско възнаграждение за защита срещу иска и срещу обезпечението му. Възражението на ищеца по чл.78 ал.5 ГПК за тяхната прекомерност е неоснователно. При преценката на основателността му съдът е изходил от принципните положения, че от една страна дефинитивно от страната не може да се изисква да уговаря адвокатско възнаграждение точно съизмерено с фактическата и правна сложност на делото-още повече, че при възлагането на работата и уговарянето на възнаграждението тя не знае по какъв начин ще се развие производството и какви усилия ще вложи адвокатът в защита на интереса й, засегнат от спора, а от друга страна съдът не е обвързан от определените с Наредба №.1/04г. от 9.07.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ минимални размери на адвокатските възнаграждения-съобразно постановките на решение от 25.01.24 по дело С-438/22 на СЕС. В случая, обаче, с оглед вида на спора и правните последици за ответника при постановяване на позитивно за ищеца решение, фактическата му и правна сложност, големия материален интерес /478 749,40лв./, обема извършената работа в защита срещу иска, вкл. подаване на отговор на исковата молба, определящ параметрите на спора, продължителността на делото с участието на ответника от около 4 години /вкл. и обезпечителното производство/, и като се изхожда, но само за ориентир, от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ /изм. и доп. бр.68/31.07.20/-редакция към датата на сключване на договорите за правна помощ /чл.7 ал.2 т.5 и чл.7 ал.7 НМРАВ/, САС е намерил, че платеното от ответника адвокатско възнаграждение с ДДС, което не надхвърля ориентировъчните минимални размери на възнаграждението, не е прекомерно и няма основание за намаляването му. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Следва ли да се присъдят разноски по реда на чл.38 ал.2 от ЗА в пълен размер, определен съгласно чл.7 ал.2 от Наредба №.1/04 на ВАдвС, без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и етапа, на който делото е прекратено поради отказ от иска?“; 2.“Може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба №.1 от 9.07.24 за минималните размери на адвокатските възнаграждения?“ /ТР 6/6.11.13 по тълк.д.№.6/12, ОСГТК, реш. от 9.03.78 по д.№106/77 на СЕС, реш. от 28.07.16 по дело С-57/15 на СЕС, реш. от 19.02 02 по дела С-94/04, СЕО, реш. от 23.11.17 по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, реш. от 5.12.06 по обединени дела С-94/04 и С-202/04, СЕС/. Настоящият състав намира че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъл на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивната инстанция въобще не е коментирала хипотеза на чл.38 ал.2 ЗА - който визира предоставяне на безплатна правна помощ от адвокат, а такава на договорено и платено адвокатско възнаграждение в конкретен размер. Същевременно въпросът съдържа условие, което не е било налице – съдът, обсъждайки дължимостта на вече направените разноски от страната за адвокатско възнаграждение, не е приемал, че такова следва да се присъжда без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, фактическата и правна сложност на делото, етапа, на който то е прекратено поради отказ от иска - напротив, изрично е съобразил тези обстоятелства, излагайки подробни мотиви в тази връзка, вкл. сочейки, че размерите по Наредбата се ползват само като ориентир, без да са задължителни предвид практиката на СЕС. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което може да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на разпоредбата. Аналогичното важи и за втория въпрос. Въззивната инстанция не е приемала, че съдът е обвързан от Наредбата и не може да присъди по-нисък размер на възнаграждение от предвидения в нея, отчитайки фактическата и правна сложност на делото. Напротив – ясно е отразено, че съдът не е обвързан от определените с НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения съобразно постановките на решение от 25.01.24 по дело С-438/22 на СЕС. Поради това и САС е ползвал тези размери само като ориентир. Извършвайки дължимата съобразно горецитираното решение преценка - съобразявайки вида на спора и правните последици за ответника при постановяване на позитивно за ищеца решение, фактическата му и правна сложност, големия материален интерес /478 749,40лв./, обема извършена работа в защита срещу иска, вкл. подаване на отговор на исковата молба, определящ параметрите на спора, продължителността на делото с участието на ответника от около 4 години /вкл. и обезпечителното производство/, е намерил, че платеното адвокатско възнаграждение, което на практика не надхвърля ориентировъчните минимални размери, е адекватно на правната и фактическата сложност на делото, извършената защита, етапа, на който е прекратено производство, и няма основание за намаляването му като прекомерно. Този извод е в съответствие с формираната от ВКС-в това число след постановяването на цитираното решение на СЕС, трайна практика. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. По горните съображения касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,