Определение № 850 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК Постъпила е касационна жалба от Т. А. М. чрез адв. Д. Д. срещу решение № 752от 25.05.2022г. по в.г.д. № 3546/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 01.07.2021г. по гр.д. № 15614/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърен иска предявен срещу „Юробанк България“ АД на основание чл. 55,ал.1 предл първо ЗЗД за връщане на сумата 32027.38 евро, като платени при начална липса на основание ,поради нищожност на договор за кредит за покупка на недвижим имот No HL 37187 от 06.06.2008г Срещу решението на въззивния съд в потвърдената осъдителната част е постъпила касационня жалба от „Юробанк България“ АД, осъдена да заплати на ищеца сумата 23213,77 евро платени при начална липса на основание по чл.55,ал.1 ЗЗД под формата на валутни разлики през периода от 28.11.2014 г. до 27.06.2019 г и за сумата от 10 514.05 швейцарски франка платена без основание под формата на недължимо заплатени възнаградителни лихви през периода от28.11.2014 г. до 27.06.2019 г. поради нищожност /неравноправност/ на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от сключения договор за кредит.Докато ищецът е основал главния иск на твърдение за нищожност на договора изцяло, след като нищожните клаузи в него са по основния му предмет, въззивният съд е констатирал неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по курс„продава“ на банката за швейцарския франк, поемане на целия валутен риск от промяната от потребителя,но на свой ред е приел,че договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ .Решаващо е прието ,че кредитът е следвало да бъде върнат в уговорения размер и валута - равностойността в швейцарски франкове на 120 000 евро по първоначално определения курс, (т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита ), без това да води до изменение на основния предмет на договора. По този начин запазването на действието на договора без установените неравноправни клаузи не противоречи на интересите на кредитополучателя – потребител.. Касаторът Т. А. М. застъпва обратното виждане. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на целия договор за кредит в противоречие с правото на ЕС и установена практика на СЕС по прилагането на Директива 93/13 /ЕО Излага твърдение за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд е отказал да постанови спиране на делото поради отправено преюдициално запитване, отправено от друг състав на същия съд.Искането се поддържа пред настоящата инстнация, до приключване на производството по дело С-350/22 на Съда на ЕС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани три правни въпроса ,при изтъкнато основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК Първият формулиран въпрос е за задължението на въззивния съд да разгледа неравноправния характер на оспорена клауза Въззивният съд е следвало да разгледа и оспорения чл. 1 ,ал.1 от договора. Вторият формулиран въпрос е за банков кредит ,по който сумата фактически е предоставена в евро, а задължението за погасяване е в чуждестранна валута (швейцарски франк), неравноправна ли е клауза в която се предвижда ,че погасителните вноски трябва да се извършват в швейцарски франкове и възлага валутния риск върху потребителя.Твърди противоречие с решения по дела С-186/16, С-212/20 ,С-609/19 на СЕС и Определение по дело С-119/17 на СЕС,както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 155 от 24.01.2020г. по т.д. № 2561/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 67 от 12.09.2019г. по т.. № 1392/2018г. на ВКС, I т.о., решение № 314 от 29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС, II т.о., решение № 384 от 29.03.2019г. по т.д. № 2520/2016г. на ВКС, II т.о., и др. Третият формулиран въпрос е може ли при иск на потребител за нищожност на целия договор за банков кредит, съдът да запази действието му и да приеме кредитът да се изплаща в швейцарски франкове по търговски курс на банката към датата на усвояваяне на кредита. Сочи се противоречие с практиката на СЕС – Решение по дело С-260/18, Решение по дело С-118/17, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като създадената от ВКС практика по въпроса следва да бъде променена. Касаторът „Юробанк България“ АД оспорва изводите на Софийски апелативен съд за наличие на неравноправни крлаузи в договора .В изложение се поддържа основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК по три групи въпроси .Първите три въпроса изразяват доводите на ответника за изключване преценката за неравноправност на клауза от договор, определяща валутата на кредита ,същевременно валутата на погасителните вноски ,след като е написана на ясен и разбираем език. Противоречието е с Решение по дело С-186/16 и Определение по дело С 119/17 на СЕС.Втората група въпроси, при посочено основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК подчертават съгласието на потребителя и неговото значение ,вкл. за разпределянето на валутния риск,което разпределяне е налице поради възможно както завишаване, така и понижаване на валутния курс, при това положение се постулира липсата на значително неравновесие между правата на двете стстрани .Третата група въпроси са относно начина на формиране на възнаградителната лихва ,подлежи ли на преценка за неравноправност клаузата определяща размера на същата ,на ясен и разбираем език ли е конкретно уговоренатаклуза в процесния договор, цитирана и тълкувана във въпроса.Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. № 87/2019г нна Първо т.о нса ВКС. В допълнителна молба касаторът Т. М. се позовава на междувременно постановено Решение по съединени дела С-80/21-С-82/21 и дело С-472/20 на СЕС,в които актове според защитата е даден отрицателен отговор на третия формулиран въпрос в депозираното изложение .Ответната банка оспорва относимостта на така изтъкваната допълнително практика на СЕС като счита случая за различен. Счита, че принципно подлежи на съобразяване изложеното в решение от 19.012.2019 на ЕСПЧ по делото Антонопулу срещу Гърция. Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение съобрази следното: По искането за спиране на настоящето производство следва да се изтъкне,че с определение от 23.01.2023г. Състав на Съда на Европейския съюз е разпоредил заличаване на дело С-350/22, от регистъра на Съда. ,в резултат на оттегляне на преюдициалното запитване от състава на Софийски апелативен съд с определение №2841 от10.11.2022г., по в.гр. дело No 865/2022г на САС след като поради десециране първоинстанционното решение е обезсилено, а съдебното производство прекратено. Същевременно, с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд,8 граждански състав е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по друго висящо дело, по идентични въпроси ,както следва: Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. "в" от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?; При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на "блокирана" валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута. Понастоящем е образувано дело С-117/23 по описа на Съда на ЕС.Поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.