Определение № 465 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2578/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищеца А. М. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение относно обжалваната от ищеца част, с която е отхвърлен за разликата над 6400 лв. предявеният срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

1. Допускането на касационно обжалване се обосновава с основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се според жалбоподателя в това, че САС е извършил грубо нарушение на процесуалните норми на защита и доказване, като е приел, че е налице пълно възстановяване на здравето на ищеца, игнорирайки събраните доказателства в процеса, като е преиначил, извадил е от контекста дадени изрази и по този начин ги е интерпретирал, вложил е различен смисъл от реално съществуващия в противоречие с формалната и правна логика.

С така използваните в изложението шаблонни общи изрази, без връзка с конкретни фактически и правни изводи на въззивния съд, не може да бъде обоснована неправилност на съдебния акт, още по - малко очевидна. Поради това основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице.

2. Поставя се и въпросът „Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?“, като значението му се обосновава с твърдението, че САС в атакуваното решение не е обсъдил и не е взел предвид твърдението на ищцовата страна, изложено в исковата молба, както и във въззивната жалба и отговора на насрещна въззивна жалба и следователно решението се явява немотивирано и като такова противоречащо на посочена задължителна съдебна практика.

Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е общо формулиран, не е посочено кои точно факти или доводи въззивният съд не е съобразил, поради което не е обосновано конкретното му значение за конкретни правни изводи на въззивния съд съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС - ОСГТК. Поради това по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.

3. Също като основание по чл. 280, ал. 1 ГПК се поставя и въпросът „След като въззивният съд определя, че здравето на пострадалият е възстановено напълно, да мотивира своя извод и да посочи конкретно според събраните по делото доказателства, от кога, от коя дата е напълно възстановено здравето на пострадалият?“.

Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обосновано какво според жалбоподателя е конкретното значение за делото на точния момент, в който е настъпило възстановяване на здравето му.

4. Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и следващият въпрос „След като един срок за напълно възстановяване на здравето на пострадалият е неопределен по дни и месеци, следва ли въззивният съд да определи МОТИВИРАНО този срок за конкретното дело и конкретната обстановка, като при определянето на този срок обсъди всички обстоятелства по делото при използване съвкупността от обективни критерии /ДОКОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО/ както следва: приложени медицински документи, разпит на свидетел/ЛИ, приемане на експертизи, прилагане на допълнителни писмени доказателства и т. н./, като посочи кои от доводите на страните приема или отхвърля?“. Въпросът не съответства на изводите на въззивния съд, който, при преценката за размера на обезщетението, е приел за установено, че лечението и възстановителният период са продължили общо до 30 дни, като е обсъдил и събраните в тази насока доказателства.

5. Поставен е и въпросът „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме, в конкретния случай, че оздравителният период при пострадалият е приключил?“.

Най - общо се твърди, че липсва такова обсъждане, което е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не е обосновано поради това значение на въпроса за конкретни правни изводи на въззивния съд, доколкото не е посочено кои факти и взаимовръзки между тях се твърди въззивният съд да не е обсъдил. Липсата на подобно обосноваване изключва наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по поставения въпрос.

6. Въведено е и общо твърдение, че „... по настоящото дело са и налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.“.

Основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по настоящото дело не са налице.

Не се обосновава нито една от формите на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по конкретен въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, нито без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

7. Формулирани са и редица други въпроси, за които общо се твърди да са включени в предмета на спора и да са обусловили правната воля на съда, а именно:

„1. Отрицателно психическите емоции, които са нанесени и понасяни от пострадалият, следва ли да бъдат обезщетени?

7. В коя сфера на обезщетението попадат нанесените и понесени отрицателни психически емоции?

8. Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъдат взети предвид всички нанесени телесни увреждания и нанесените и понесени отрицателни психически емоции?

9. Психическите емоции елемент ли са неимуществените вреди?

10. Как се компенсират понесените отрицателни психически емоции?

11. Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, за да бъде то справедливо?

12. Задължително ли е излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер?

13. Съставлява ли икономическа конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по чл. 226 от КЗ (§ 27 от ПЗР на КЗ в преходния период)които съставлява законово отражение на тази конюнктура?

14. Следва ли при определяне на размера на застрахователното обезщетение по чл. 226 от КЗ (отм.) да бъдат съобразявани размерите на лимитите на застрахователната отговорност по чл. 226 от КЗ (отм.), като проявна форма на обществено - икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието?“

Горните въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са поставени изобщо, без оглед и без обосноваване на каквато и да било връзка с изводите на въззивния съд по конкретното дело.

8. Накрая, формулиран е и въпросът „Налице ли е съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице със своето поведение не е станало причина за настъпване на ПТП?“. И по този въпрос не е обоснована конкретна връзка с конкретни правни изводи на въззивния съд, нито са изложени доводи да е налице някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.

С тези мотиви съдът