Определение № 528 от 09.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 492/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на С. И. Б. от гр. Р. приподписана от процесуалния пълномощник-адв. Рътков от АК-Русе срещу определение №193 / 15.03.2010 г. по в.ч. гр. д. №132/2010г. на Окръжен съд –Русе, с което е обезсилено определението на Районен съд-Русе от 30.12.2009 г. по ч. гр.д. №4288/2008 г. с което С. Д. Ц. е осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 680 лева разноски по реда на чл.248 от ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. От съдържанието на самата касационна частна жалба, както и от съдържанието на обжалвания съдебен акт и обезсиленото определение на първоинстанционния съд се установяват като обжалваем интерес сумата на самите разноски-680 лева. При това положение е налице хипотезата на чл. 274 ал.4 от ГПК, която не дава възможност за допускане на касационно обжалване на определения с обжалваем интерес под 1000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение