Определение № 775 от 16.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2527/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Буллхоумс“ ЕООД против решение № 396/07.07.2025г. по гр.д.№ 2/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 11224/12.09.2024 г. по т.д.№ 383/2023г. на Софийски градски съд и касаторът е осъден да заплати на „Бакарди 83„ ЕООД сумите: 35 216 лева – цената на необорудван модел за хипербарна камера, паспорт зав. № 108/2018г., 1 176 лева - разходи за доставка на модула и 720 лева – възнаграждение за изготвяне на идеен проект за изграждане на хипербарен център, включващ модула, като платени на отпаднало основание, поради разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба, както и 453,59 лева – обезщетение за забава върху претендираната главница, за периода 10.01.2023г. – 22.02.2023г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на неправилна преценка на събраните доказателства - поотделно и всъвкупност - и установимите от тях факти, както и поради непроизнасяне по всички доводи и възражения на страната. Погрешните фактически констатации са довели до погрешни правни изводи, като по начало липсва надлежно мотивиране на съдебния акт. Страната акцентира на следните, неотчетени от въззивния съд обстоятелства, които свидетелстват, че ищецът е договарял с ответника точно за доставената му конкретна вещ: 1/ ищецът е затаил установеното по делото обстоятелство, че освен въз основа на обява в OLX / публична оферта и реклама в интернет / е сключил неформалния договор за покупко-продажба на хипербарната камера и след посещение по местосъхранението й, в търговския обект на продавача - ответник в [населено място], на 01.11.2022г.. Никъде в настоящото, нито в производството по обезпечаване на доказателства или по обезпечаване на исковете, ищецът не сочи, че договорът е сключен след оглед на мостра. Напротив, позовава се на рекламирането на продукта по интернет и сделка по телефона. Твърдението на ищеца – основание за разваляне на договора – че състоянието на доставената камера не отговаря на обявеното й състояние - нова и неизползвана – предполага, според касатора, купувачът да не е виждал модула, нито изложена мостра, с която да го сравни; 2/ невярно е твърдението на ищеца, че фактурите за модула са му предадени след доставката – видно от платежни нареждания с дати в периода 25.10.2022г. – 28.11.2022г.; 3/ доказателство, че е договарял за конкретната камера е електронно писмо от 25.10.2022г., описано с приложения - паспорт на модула и снимки, т.е. още към 25.10.2022г. ищецът е разполагал с паспорта на модула; 4/ нарочен пропуск на ищеца да представи всички снимки от офертата в интернет - липсват снимки № 2,6,7,10 и 12 от предложението в интернет - това, според касатора, изключва годността на снимковия материал като доказателствено средство; оспорва годността му и по принцип - неясно от снимките е в кой период са публикувани обявите и на коя интернет страница. Касаторът счита, че свидетелските показания не са възприети с резервата на чл. 172 ГПК / досежно свидетелите на ищеца / и критично; за сметка на това не са съобразени значими факти от показанията на свидетелите на ответника / св. У. и св. И. / - договарянето на допълнителни заваръчни, бояджийски и монтажни услуги по изграждане на хипербарния център, според касатора установявали, че модулът не е бил негоден нито поради корозия, нито поради друга причина. Именно предвид установената / вкл. от СТЕ / поредност в извършването на тези действия, спрямо антикорозионно покритие на целия модул и монтирането на стъкла, поставяне на уплътнения и регулиране на вратата на камерата, необоснован е изводът, че липсата на стъкла, уплътнения и дребна корозия съставляват съществени недостатъци на доставената вещ – частите от заключенията на СТЕ, на които се основава този извод, не следва да се кредитират, поради противоречие с обясненията на вещо лице Л. в открито съдебно заседание и с оглед житейската логика. Установена е идентичност между вписаното в паспорта на модула и самия модул – конструкцията е изпълнена по поръчка № 2122, със зав. № 108 и дата на производство април 2018г. и протоколи с № 239-241/17.04.2018 г. се отнасят до процесната вещ. Съдът не е отчел и че описаните в инвентарната ведомост на ответника активи не включват други модули или хипербарни камери. Така посочените доказателства и установимите от тях, според касатора, обстоятелства съдът е игнорирал или възприел превратно, с което е достигнал до неправилните изводи, че: страните са сключили неформален договор за покупко-продажба на необорудван модул за хипербарна камера, не и на конкретния такъв със заводски № 108. Според касатора е доказано възражението му, че е закупен именно доставения на ищеца модул. Неправилно съдът е приел липса на спор, че предлаганата от ответника за закупуване камера / модул / е предлагана като нова - не е установено авторството му на представените от ищеца доказателства под № 8 по описанието в исковата молба / лист 82-98 по делото – снимки /. Не установяват договаряне доставката на нов модул и показанията на св. К. и св. Ш.. Индивидуализацията му със зав. № 108 от ищеца обосновава извод, че е договаряно за същия, а не за модул от същия вид. Освен това, под нов следва да се разбира неупотребяван модул, считано от произвеждането му, какъвто е доставеният / показания на св. И. и св. У. и пояснения на вещо лице Л. в с.з от 13.06.2024 г., според което „от техническа гледна точка модулът е нов„ /. Липсата на изначално признание на ищеца, за извършен оглед в [населено място], предходно на сключване на договора, и непредставянето на всички снимки от офертата в интернет, са целели, според касатора, осуетяване на доказването, че е договаряно за конкретната доставена от ответника вещ. Оспорва се извода на съда, че се касае за два различни модула – със заводски № 108/2018г. / договарян с ищеца / и № 239/17.04.2018г., под който номер фигурира във фактурата на ответника за закупуването му от производителя – „Завод за стоманени конструкции„ ООД / този номер и дата носи един от протоколите за контрол на модул зав. № 108 на завода – производител, откъдето е установимо, че се касае за фактическа грешка в индивидуализацията /. До обратен извод въззивният съд би достигнал, ако бе съобразил всички събрани доказателства, в частност и становище на вещо лице П. в с.з. от 28.12.2023г., изявления на вещо лице Л. / стр.263 по номерацията на делото / и посочването в офертата, на която се позовава ищецът, че камерата е произведена от ОксиМакс – ЗСК, при идентично лого на английски език / OxyMax / върху вещта. Протоколите за контрол на завода - производител установяват годността на вещта, т.е. на доставения модул със заводски номер № 108/2018г., към момента на доставката му на ищеца. Касаторът твърди непълнота и неяснота до степен на пълна неразбираемост на мотивите и оттук на формираната воля на съда. Неясно намира и мотивирането на извода за установени, при това съществени, недостатъци на доставената вещ, като основание за разваляне на договора, при паралелен коментар за доставяне на вещ, различна от договорената и прието основание на иска чл. 195, ал. 1, пр. първо вр. с чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Според касатора, двете основания за разваляне / поради доставяне на различна от договорената вещ и поради доставяне на вещ с недостатъци / са несъвместими основания за разваляне на договора за покупко-продажба, тъй като при доставка на различна от договорената вещ, на основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД купувачът има други правни възможности, но не и разваляне на договора. Въззивното решение се обжалва и в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, с която в тежест на касатора, респ. в полза на „Бакарди 83„ ЕООД, са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 4 374,34 лева и за производството по чл. 207 ГПК, в размер на 2 547,63 лева, но само като последица от промяната на правния резултат във въззивна инстанция, реда за което е производство по чл. 248 ГПК. Ответната страна - „Бакарди 83„ ЕООД – не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Бакарди 83“ ЕООД твърди, че въз основа на оферти в интернет, за продажба на модули за хипербарна камера, установил контакт с представител на ответното дружество „Буллхоумс„ ЕООД – С. У. - и провел преговори „най – вече по телефона„, за доставка на необорудван модул на хипербарна камера. По предложение на У. постигнали съгласие ответното дружество да изработи и проект за хипербарен център, при обща цена за модула и проекта 37 112 лева, от които 35 216 лева - цената на необорудвания модул на хипербарна камера, 1176 лева – цена на доставката й до [населено място] и 720 лева – за изработване проект за хипербарен център. Ищецът твърди, че на 01.12.2022г. му е доставен модул, по паспорт със заводски № 108/ 2018г.. Твърди, че офертата в интернет предлагала продукта като нов и че с ответника са сключили договор за доставка на нов модул, но доставеният – от трето лице – превозвач, без придружаващи документи за вещта / сертификат за качество и годност /, бил стар, корозирал, а впоследствие е установено, че е доставен и с „несъответстващи елементи“. Ищецът сочи, че възразил срещу разтоварването на вещта, но превозвачът отказал да я върне на изпращача, тъй като отговарял единствено за транспортирането й до ищеца. След консултация с техник установили, че капсулата не можела да се затваря херметически, предвид „процепите на люковете„ / не се затварят плътно /, компрометирано било и затварянето на вратата / нужно било да се регулира /. Състоянието на доставената вещ не отговаряло на обявеното – да е нова, като сами по себе си недостатъците на капсулата не подлежат на отстраняване, така че да стане годна за употреба по предназначение – с безопасно поставяне под налягане. Ищецът твърди, че на това основание отправил до ответника уведомление за разваляне на договора за покупко-продажба на модула / неколкократно, успешно връчено на 04.01.2023г., чрез ЧСИ, на Ц. Г., като пълномощник на управителя П. Г. /. Инициирал е и производство по обезпечаване на доказателства – ч.гр.д.№ 1313/2022 г. на Районен съд – Разлог. Самият ищец твърди, че разваля договора, тъй като доставената му вещ не е нова, съгласно договореното, а независимо от това, с констатираните недостатъци не е годна да се използва по предназначение и в качеството на употребявана / стр.4, пар. първи на исковата молба /. Претендира се и обезщетение за забава, за периода от изтичане едноседмичния срок, даден с уведомлението за разваляне на договора и до предявяване на исковата молба, в размер на 453, 59 лева. С исковата молба ищецът представя предоставените му от ответника протоколи за контрол № 239 – 241 от 17.04.2018 г. на „Завод за стоманени конструкции“ ЕООД / контрол с проникващи течности, пневматични и хидравлични изпитвания /, с посочен обект за изпитване в същите – резервоар за въздух с работно налягане 4,5 бара, зав. № 108, поръчка № 2122. Изпитванията са преминали успешно. Протоколите са част от паспорта за модул със заводски номер № 108, доставен от ответника на ищеца. Гаранционната карта на резервоар за въздух със заводски № 108, поръчка № 2122, издадена през април 2018г., посочва гаранция на производителя 36 месеца, считано от деня на закупуване. Гаранционният срок се признава при представяне на фактура за закупуването, ведно с гаранционната карта. Фактурата за закупуване на вещта от ответника е от 25.10.2020 г., но в нея е вписан необорудван модул със зав. номер № 239/17.04.2018г. / съвпадащ с номер и дата на един от протоколите за контрол на завода производител /. Представени са от ищеца и други документи, получени от ответника като относими към доставената вещ, вкл. снимки на офертата в интернет, със съпътстващо описание на оферираната хипербарна камера, като необорудван модел, произведена от фирма ОxyMax – ЗСК, с паспорт и документи за проведени всички тестове. Снимките са от външната страна на необорудван модул и вътрешни на вече оборудван такъв. Офертата съдържа указание, че „последните три снимки са от същата завършена хипербарна камера„. Офертата на продавача / стр. 99 / не съдържа индивидуализация на модул с конкретен заводски номер, а описание / технически характеристики / и производител. Ищецът представя и изпратена му от ответника проформа – фактура за покупко-продажбата, в която е упоменат заводски № 108, съпроводително писмо на ответника към файла с фактурата и съпътстващи файлове със снимки, за които продавачът / в съпроводителното писмо / сочи, че са „на същия модел в завършен вид, за друг негов клиент“. Документите за извършени разплащания съдържат индивидуализация на вещта чрез зав. № 108. Ответникът „Буллхоумс“ ЕООД е оспорил верността на твърденията на ищеца, в частност: 1/ че е договаряно за различна от доставената конкретна вещ: ищецът е бил наясно, че ще му се достави модулът, който е огледал в базата в [населено място], на 01.11.2022г., един месец преди самата доставка - доказателство за това са: а/ няколкото посещения в базата, за което ищецът признава в молбите си по чл. 207 и сл. ГПК и чл. 390 и сл. ГПК; б/ запознаването му със съдържанието на паспорта на модула, преди доставката - изпратен с електронно съобщение от 25.10.2022г. / приложение № 16 към исковата молба /; 2/ вещта е в състояние, което я прави годна за използване по предназначение, няма сочените от ищеца недостатъци – корозия, напукана боя, несъответстващи елементи, доставеният модул е „нов„, в смисъл на „неизползван„ до този момент, съхраняван в съответствие с инструкциите на производителя, в гаранция до 25.10.2023г., предвид фактура за закупуването му № 364/25.10.2020г. / при гаранционен срок 36 месеца от продажбата /; 3/ необорудваният модул е доставен с принадлежностите към същия – уплътнения и фланци за врата и люкове, чието поставяне е последващо изграждането на хипербарната камера; ако се констатират повреди върху модула, то те са последващо възникнали – след доставката на вещта, вкл. от неспазени указания на продавача относно разтоварването и последващото й съхранение; 4/ възраженията срещу качеството на вещта са заявени много след премането й и действителните мотиви за това са други – интерес от връщането й, с цел закупуване на по-изгоден вариант. Към отговора на исковата молба е приложена фактура № 364/25.10.2020 г., в която предмет на продажбата е необорудван модул за хипербарна камера със заводски № 239/17.04.2018 г.. В допълнителната искова молба ищецът потвърждава, че на огледа в [населено място] му е обяснено получаването на модул „като този, наличен в базата„, както и че продаваните модули се съхранявали на друго място. Дори на външен вид доставеният модул бил несъответен на мострата в [населено място] и затова купувачът възразил срещу получаването му в момента на доставката. Не е получавал разяснения къде и как да разтовари и съхранява вещта. Предвид различието в заводския номер на модула, според представената от ответника фактура и предадената от продавача техническа документация за доставения модул, ищецът намира, че не може да се приеме последната да касае процесната вещ. Отрича, последващо на доставката, вещта да е претърпяла промени, които да са я увредили допълнително. Твърди, че техническият паспорт за модула е предаден от У. на 07.12.2022г., при среща в базата в [населено място]. Възражения за външния вид на доставеното / корозия, напукана боя / ищецът твърди, че е направил в момента на доставката, на следващия ден по телефона и на срещата на 07.12.2022г.. Скритите недостатъци на вещта установил и предявил по-късно, по ел. поща на 09.12.2022г. и повторно на 12.12.2022 г., след оглед от специалист и след предаване на техническия паспорт на камерата. При това, забавата в уведомяването на продавача се дължи на собственото му поведение – след първоначално установения контакт, след доставката, У. престанал да отговаря на позвъняванията, което наложило и връчване уведомлението за разваляне на договора чрез ЧСИ. В допълнителен отговор ответникът се позовава на противоречие между твърденията на ищеца в исковата молба и тези в допълнителната такава. Конкретно такова съзира в твърдението на ищеца, че от една страна вратата и люковете не се затварят плътно, което предполага да са им поставени, но некачествени уплътнения, а от друга страна твърди, че такива изобщо не са доставени с модула. Позовава се на обстоятелството, че дружеството не съхранява други модули за хипербарна камера – нито в базата в [населено място], нито на друго място. По делото са разпитани свидетели на всяка от страните. Приетата в производство по обезпечаване на доказателства експертиза на вещо лице П., определя състоянието на доставения модул, със заводски № 108, като нуждаещ се от „основен ремонт„ и определя размера на необходимите за това средства на 18 000 евро без ДДС. Потвърждава, че се касае за модул без люкове, стъкла, уплътнения .Поради неангажиране на вещото лице с отговор по съществена част от поставените задачи, е назначена нова СТЕ по делото, с вещо лице Л., която дава заключение, че доставеният на ищеца модул – „резервоар за въздух V=17,7 куб.м.“ - отговаря на техническите характеристики и геометрични размери, описани в паспорта и ръководството за експлоатация, представени по делото с исковата молба. Установено е корозиране по външната повърхност и вътре - поради присъствие на вода. Вероятно е модулът да не е бил използван до деня на доставката. Вратата е денивелирана и е необходим ремонт. По местонахождение на вещта не са открити уплътнения за люковете и вратата. Липсват крепежни елементи за дисковете към люковете, както и стъкла за люковете. Продуктът трябва да бъде възстановен от корозията и ремонтиран, вкл. доокомплектован, за да се ползва по предназначение. Стойността на необходимото пребоядисване и ремонт възлиза на 12 960 лева с ДДС. Цената на модул от вида на процесния - необорудван – е 53 994 лева / взета от обява на ответника в интернет сайт /. Продажната му цена по сделката между ответника и завода - производител, съгласно представената от ответника фактура е 29 520 лева с вкл. ДДС. Доколкото са извършени контролни изпитвания на модула, според вещото лице би трябвало същият да е продаден като снабден с уплътнения, люкове и пр.. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като е приел, че страните са договорили покупко-продажбата на конкретната доставена вещ, в смисъл на постигнато съгласие конкретно за необорудван модул на хипербарна камера със завд. № 108, а не от същия вид и с идентични характеристики. За този си извод е коментирал свидетелските показания на У. и И. и отказал да кредитира тези на К. / съпруг на управителя на ищцовото дружество /. Освен за обекта на продажбата, свидетелските показания, според съда, установяват и състоянието на вещта към момента на договарянето / огледа в базата в [населено място] /, „сходно“ с това при доставката, вкл. потвърдено от заключението на повторната СТЕ, визирайки становището на вещото лице, че корозионните процеси по модула са настъпили преди доставянето й на ищеца, както и с оглед необходимото време за проявлението им, спрямо интервала между огледа и доставката. Съдът е приел за доказателство, че не е договаряно закупуването на нова вещ от същия вид, цената на продавани, като нови, необорудвани хипербарни камери - около 54 000 лева, спрямо цената на процесния модул – 35 216 лева. Оттук е формиран извода, че ответникът е престирал в съответствие с договореното: конкретният необорудван модул, в конкретното му – констатирано при доставката – състояние, респ. за ищцовото дружество не е възникнало потестативно право за разваляне на договора. Въззивният съд е променил правния резултат, като е уважил исковете. Възпроизвеждайки изчерпателно съдържанието на събраните доказателства, съдът е формирал решаващ извод, че страните са се договорили за покупко - продажба на нов модул за хипербарна камера, а ответникът е доставил вещ, която не отговаря на това изискване и с недостатъци, които правят негодна за използване по предназначение. За този си извод съдът се позовава на показанията на св. К. и св. Ш., преценявани с резервата на чл. 172 ГПК, но кредитирани тъй като кореспондират с изходящи от ответника оферти в интернет - снимки на обявите – л. 81 – л. 99, които не са били оспорени. В подкрепа на този извод съдът приема и част от показанията на свидетеля на ответника - У., който потвърждава, че лично е пускал обявите в интернет и обявата е била за нов, необорудван модул. От установеното посещение на ищеца в базата в [населено място], предходно на доставката на вещта, не следва, според съда, главно и пълно доказване на твърдението на ответника, че предмет на договорената продажба е била огледаната от представителите на ищеца конкретна вещ, противно на твърдяното от ищеца, че е огледана като мостра на закупувана вещ от същия вид и със същите характеристики. При липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на този факт, съдът приема, че конкретната доставена вещ не е индивидуално договорена. Доколкото ответникът е дължал доставка на вещ от същия вид, установените безспорно от СТЕ и свидетелите К. и Ш. недостатъци, правещи я негодна за използване по предназначение, съставляват основание за разваляне на договора, предприето от ищеца. Само в подкрепа на извода за установено от доказателствата неточно изпълнение на продавача, съдът е коментирал, че в изпратените на купувача документи вещта фигурира със заводски № 108, а в легитимиращия продавача, като собственик, документ – фактура № 364/25.10.2020г.,необорудвания модул на хипербарна камера е със зав. № 239/17.04.2018 г.. От това несъответстие съдът действително е формирал необоснованият / по начало неясен / извод, че на ищеца е доставена вещ, различна от притежаваната, но насетне изложеното - че това не би било основание за разваляне на договора, ако вещта беше без недостатъци, в съответствие с договореното и годна за употреба според предназначението й - потвърждава логиката на решаващите му изводи: не се доказва да е индивидуално договорена вещта - предмет на покупко-продажбата, но доколкото и огледаната в [населено място] е вещ от същия вид, изпълнението чрез нея е неточно. Спрямо тези решаващи изводи, вътрешно непротиворечиви, дали ответникът е притежавал повече от един модул от същия вид или само един / въпросният в базата в [населено място] / е ирелевантно за преценката на изпълнението като неточно. Съдът е приел, че констатираните недостатъци съществено намаляват годността на модула за употреба по предназначение, като липсва мотивиране на преценката за същественост, но явно се изхожда от констатациите на СТЕ, че освен корозия, липсва и оборудване за модула – уплътнения, люкове, крепежни елементи. Предвид доказано волеизявление за разваляне от купувача, достигнало до знанието на продавача – ответник, съдът е приел предявените искове, с правно основание чл. 195, ал.1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, за доказани. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, всички обосновани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с посочени решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическото мислене ? – решение по т.д.№ 811/2024г. на І т.о.; 2/ Следва ли решението да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това ? – решение по гр.д.№ 1298/2024г. на І г.о.; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да тълкува договорите не само въз основа на клаузите в тях, но и въз основа на събрани по делото доказателства за обкръжаващи сключването на договора факти ? - решение по гр.д.№ 5239/2023 г. на І г.о.; 4/ Трябва ли всяка от страните да докаже твърдяните факти, от които извлича благоприятни правни последици ? - решение по т.д.№ 828/2015г. на ІІ т.о. на ВКС; 5/ Приемането и одобряването на работата изключват ли правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение ? – решение по т.д.№ 390/2009 г. на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, като самостоятелно основание по чл. 280, ал.2, пр. трето ГПК, която обосновава с противоречие в квалификацията на разгледания иск – чл. 195, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. с чл. 87, ал. 3 вр. с чл.55, ал. 1, пр. трето ЗЗД – и вътрешна противоречивост на мотивите, в които се приема за паралелно установена от доказателствата доставка на вещ, различна от договорената и доставка на вещ с недостатъци, като основание за разваляне на договора. Очевидно неправилно се твърди и присъждането на обезщетение за забавено изпълнение на главницата, за периода 10.01.2023г. – 22.02.2023г., тъй като с уведомленията от 12.12.2022г. и 13.12.2022г. на продавача не бил даден срок за връщане на получената цена. Очевидно неправилен счита решаващия извод на съда, че ищецът не е договорил с ответника закупуването на вещта, огледана от него с местонахождение в [населено място], формиран при неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса. Първите два въпроса са почти идентични по съдържание, като вторият единствено акцентира на задължението на съда да изложи мотиви за некредитирането на определени доказателства по делото / свидетелски показания /. Процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК са относими към дейността на въззивна инстанция по всеки спор, с който е сезирана и като такива удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжаване. Не е обоснован допълнителният селективен критерий с цитираните решения, тъй като не всяко нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, а само съществените съставляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът изброява обстоятелства, установими от доказателства по делото, които съдът не е съобразил при постановяване на решението си. Тези обстоятелства, обаче, както в касационната жалба, така и в обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът е отнесъл в оборване единствено извода на съда, че не е установено страните да са договорили покупко-продажба на конкретния, огледан в базата в [населено място], модул. Въззивният съд, както се посочи по-горе, е формирал паралелния и непротиворечащ на предходния извод, че дори да се приеме, че с огледаната в [населено място] вещ, като вещ от същия вид, е изпълнено задължението на продавача, то това изпълнение е неточно. Дори съдът да не е коментирал / при това с възможност да се ползват само като косвени, а не преки доказателства, за договаряне на конкретната вещ в [населено място] / определени доказателства, то необорването на паралелния решаващ извод изключва същественост на допуснатото съдопроизводствено нарушение. Нямат отношение към преценка за правилността на този паралелен извод обстоятелства, вкл. заявени от свидетели на ответника, като: факта на неколкократно посещение на базата от представители на ищеца, преди доставката / сочен от свидетели на ответника и „затаен„ от ищеца /; факта, че предходно на доставката ищецът е получил по електронен път копие на паспорта на вещта, а само хартиеният му носител след доставката, както и че преди доставката е получил фактурата за закупуване на вещта от производителя / сам по себе си посоченият в документите заводски № 108 и възприемането му от ищеца преди доставката, без доказателства да го е свързвал с конкретната огледана вещ, е негоден да докаже и договоряне за същата /; факта, че паралелно на договаряната доставка ищецът е договарял и бъдещото оборудване на хипербарната камера. Действително е налице известно противоречие в изявленията на ищеца, досежно принадлежностите към модула - уплътнители и фланци за люкове и врата – отрича получаването им, а същевременно твърди некачественост. Самият ответник, обаче, в отговорите си не заема категорична позиция за предоставянето на такива принадлежности / такова последващо твърди само св. У. /, а акцентира на самото противоречие. В тежест на ответника, по начало, е установяване - пълно и главно – съдържанието на доставеното, за което няма надлежно съставен приемо-предавателен протокол. Липсата на принадлежности към модула, обаче, наред с необходимостта от цялостно пребоядисване, е аргументирала същественост на недостатъците. Ответникът се позовава на непредставени от ищеца всички, изпратени му с електронното писмо от 25.10.2022г., снимки на конкретния модул със зав. № 108, но не представя на свой ред действително изпратените, вкл. от предложението си в интернет. Както се посочи по-горе, освен ирелевантност към паралелния извод за доставена вещ с недостатъци, правещи я негодна за използване по предназначение, сочените от касатора факти, останали без коментар от съда, както самостоятелно, така и в съвкупност не удовлетворяват изискването за пълно и главно доказване, както на договарянето и на фактическото доставяне на така договорения конкретен модул зав. № 108, така и наличието на точно изпълнение на задължението на продавача с фактически доставената вещ, при това не само в качествено отношение, а и като непълно изпълнение / досежно принадлежности към модула /. Доказателства за съществуването на съобразените като съществени, недостатъци върху модул зав. № 108, към момента на огледа му от ищеца, по начало липсват. Третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като нито някоя от страните, нито съдът служебно е счел за нужно да тълкува клауза на договора за покупко-продажба, още повече сключен като неформален. Спорът между страните по една сделка, относно предмета на същата, за който всяка от тях е формирала воля, е относим към преценка за нейната евентуална унищожаемост, поради грешка в предмета, съгласно чл. 27 ЗЗД. При такъв спор се изследва самия процес на формиране на волята, а не съдържанието на действително формираната воля. С формулировката си четвъртият въпрос е относим към разпределението на доказателствената тежест в процеса. От обосновката на въпроса е видно, че касаторът оспорва изобщо да носи доказателствена тежест за установяване предмета на покупко-продажбата. Доколкото въззивният съд се е позовал на последиците на непроведено главно и пълно доказване и от страна на ответника, въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния. В съответствие с тезата на всяка от страните за предмета на покупко-продажбата, въззивният съд не е обосновал решаващия си извод - за доказано сключване на договор за покупко-продажба на вещ от същия вид, не и за конкретно огледаната - само и единствено от непроведено главно и пълно доказване от страна на ответника. Коментирал е доказателствата на ищеца, в подкрепа на твърденията му, че е договарял за вещ от същия вид и непроведено от ответника главно и пълно доказване на собствената му теза – индивидуално уговорена вещ. В този смисъл, процедирането на въззивния съд не е в нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка страна доказва фактите, на които основава своите искания и възражения. Петият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като е формулиран в относимост към договор за изработка, каквато ищецът не е твърдял, нито съдът основал правните си изводи на такъв. Но дори коригиран, в съответствие с основанието на сделката - „покупко-продажба„, въпросът изхожда от предпоставка, която въззивният съд не е приел за доказана – одобрена вещ /досежно явни недостатъци на същата / и неуведомяване за скрити недостатъци, незабавно след откриването им, съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Не се обосновава очевидна неправилност на въззивното решение – установима единствено от мотивите и без анализ на осъществените от съда и страните процесуални действия и съдържанието на доказателствата. Касаторът я обосновава със самия правен резултат по спора, но несъгласието му със същия не е равносилно на очевидна неправилност. Правното основание на исковете е чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, като последица от развалянето на договора, в каквато връзка е посочен чл. 87 ЗЗД. Чл. 195 ЗЗД кореспондира с основанието на сделката и посочването му не конфронтира с, нито компрометира правното основание по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Погрешно посочената ал. 3 на чл. 87 ЗЗД, както и изобщо всяка неправилна формална правна квалификация / посочените законови разпоредби /, при разгледан иск в съответствие с действителната такава - в кореспонденция с фактите, определящи основанието и в съответствие с петитума на иска - не води до неправилност на съдебния акт. Не е налице и противоречие в мотивите, макар самото то да не е от естество да обоснове очевидна неправилност на въззивното решение. Достатъчно ясно е съждението на съда, че доколкото и доставената вещ / възприемана от ответника като изрично договорен предмет на сделката, а от ищеца – единствено като мостра на договаряна вещ / е от вида, договорен от ищеца, то същата е следвало да е без недостатъци, правещи я негодна за употреба по предназначение. Макар да е въведен касационен довод с такъв предмет, кореспондиращ въпрос относно извода на съда за същественост на недостатъците от такава степен, че да правят вещта негодна за употреба според договореното презнаначение и действителното съдържание на понятието необорудван модул, не са въведени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение