Определение № 904 от 30.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1469/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи маркет“ ЕООД срещу разпореждане №3017/21.06.2023 г. по в.гр.д.№2625/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е върната касационна му жалба вх.№14021/06.06.2023 г. срещу решение №586/16.05.2023г. по в.гр.д.№2625/2022 г. на Варненски окръжен съд, поради необжалваемост на въззивното решение съгласно разпоредбата на чл. 280 ал.3 т.1 ГПК. В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, за постановяването му в противоречие с материалния закон, както и за допускането на множество съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Излагат се съображения, че постановеното решение на Варненски окръжен съд подлежи на касационно обжалване, въпреки указанията на въззивната инстанция в обратния смисъл. Поддържа се, че в случая хипотезата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК е неприложима, тъй като е предявен иск в размер на 46 542,40 лв., посочен в титулната част на предявената пред Варненски районен съд искова молба. Според жалбоподателя основанието на този иск е спогодба- анекс с дата 23.12.2014 г., която е единственото основание за съединяване на искове по реда на чл. 215 ГПК. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че предмет на делото са 36 обективно кумулативно съединени иска, като в тази връзка се излагат доводи, че в случая е налице първоначално кумулативно субективно пасивно съединяване на искове, съобразно волята на ищеца, както е бил докладван спорът от пъвоинстанционния съд. Излагат се съображения, че според правилото на чл. 70 ал.1 ГПК и трайно установената практика на ВКС въпросът за цената на иска се преклудира след приключване на първото по делото заседание- след приемане на доклада за окончателен, като въззивният съд не може повторно да повдига този въпрос. С оглед на това, според жалбоподателя, в конкретния случай въззивният съд неправилно е извършил проверка относно цената на иска, стигайки до извода, че са предявени няколко иска, всеки един под 20 000 лв., въпреки приетия по делото доклад на първоинстанционния съд, според който предмет на делото са два субективно съединени иска с цена от 46 542,40 лв. Така мотивиран, жалбоподателят счита, че въззивният съд е действал в противоречие с тълкувателната практика на ВКС, както и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК и е извършил процесуално нарушение, поради което моли за отмяна на постановеното разпореждане за връщане на касационната му жалба и продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането й. Ответникът по частната жалба- „Интейк“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното разпореждане. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството по делото е образувано по предявени от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД и „Глас голд груп еу“ ЕООД субективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на вземания, прехвърлени му по силата на 36 броя договори за цесия, сключени с цедента „КНМ Груп“ ЕООД, за платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия по издадени от „Енерго- про продажби“ АД фактури, за които в полза на „КНМ Груп“ ЕООД са издадени 36 броя изпълнителни листове, всеки един на стойност под 20 000 лв. В исковата молба е посочено, че през 2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД е придобило 36 броя вземания и е подало пред Варненски районен съд 36 броя искови молби срещу „Енерго- про продажби“ АД с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, по която са били образувани 36 броя граждански производства, всяко едно с цена на иска под 20 000 лв. и по тези производства в полза на това дружество са били присъдени сумите по вземанията; на 23.10.2014 г., в хода на гражданските производства, „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлило с договорите за цесия 36-те броя вземания на „Интейк“ ЕООД и делата са продължили между първоначалните страни, съгласно чл. 226 ал.1 ГПК; на 23.12.2014 г. между „КНМ Груп“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД е била подписана Спогодба- анекс, според която „КНМ Груп“ ЕООД се задължава да предаде на „Интейк“ ЕООД издадените му след приключване на съдебните производства от Варненски районен съд изпълнителни листове за процесните 36 броя вземания, но последните не са били предадени на „Интейк“ ЕООД; вместо това, три месеца след сключването на цесиите и уведомяването на длъжника„Енерго- про продажби“ АД за това, цедентът „КНМ Груп“ ЕООД изпратил друго уведомление до това дружество, че прехвърля същите вземания на „Пи маркет“ ЕООД, след което е предал на последното оригиналите на издадените изпълнителни листи, а то от своя страна, в качеството му на взискател, инициирало образуването на 36 броя изпълнителни дела срещу „Енерго- про продажби“ АД. Според изложеното в исковата молба, сключените между „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи маркет“ ЕООД договори за цесия са антидатирани, с което се обосновава тезата, че единствен титуляр на процесните вземания е „Интейк“ ЕООД. По тези съображения ищецът е поискал от районния съд да го признае за титуляр на всяко едно от 36-те цедирани му вземания, индивидуализирани в исковата молба по основание и размер с отделен петитум. Варненски районен съд е приел,че със сключената спогодба- анекс от 23.10.2014г. облигационните правоотношения са били изменени, а същата представлява общ правопораждащ факт за вземане в размер на 46 542,40 лв. /сбор от сумите по 36-те вземания/, поради което с определение от 27.08.2021г. е прекратил производството по образуваното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Варненски окръжен съд. По реда на въззивното обжалване е постановено определение от 20.12.2021 г. на Варненски окръжен съд, с което това определение на районния съд е отменено, а делото – върнато обратно за произнасяне по същество, като в мотивите си въззивната инстанция се е позовала на липсата на твърдение в исковата молба за извършено със спогодбата подновяване на задълженията съгласно чл. 107 ЗЗД, респ. с нея да е договорена замяна на договорите за цесия, както и на наличието на отправен към съда отделен петитум, основан на всеки от 36-те договора за цесия. Развилото се първоинстанционното производство пред Варненски районен съд е приключено с постановяване на решение по същество, с което всеки един от предявените 36 иска е уважен с отделен диспозитив. Това решение е обжалвано пред окръжния съд и потвърдено с постановеното от него въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба от „Пи маркет“ ЕООД. С мотиви за необжалваемост, съгласно чл.286 ал.1 т.3 ГПК, окръжният съд е върнал като недопустима касационната жалба с обжалваното в настоящото производство разпореждане №3017/21.06.2023 г. по в.гр.д. № 2625/2022 г. Така постановеното разпореждане е правилно. Цената на всеки иск за защита на определено нарушено материално право,съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 ГПК, се посочва от ищеца с петитума на исковата молба. В предявената такава, както в обстоятелствената част, така и в петитума ищецът е предявил обективно и субективно съединени установителни искове, всеки от които почива на отделно основание и е с размер под установения в нормата на 280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК минимум, с който може да бъде сезирана надлежно касационната инстанция. Повдигнатият служебно от съда въпрос относно това дали е предявен един или 36 обективно съединени иска, рефлектиращ върху цената на иска/исковете с оглед определяне родовата подсъдност на делото е окончателно решен с определението на окръжния съд, постановено по реда на инстанционния контрол. В съответствие с разрешението в него първоинстанционният съд е докладвал и решил делото. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че се касае за един иск, който се основава на спогодбата-анекс от 23.10.2014г. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът не се е позовал на нея като правопораждащ факт за възникването на вземанията в неговия патримониум, включително не е излагал твърдения със спогодбата да е извършена тяхната новация, а на договорите за цесия, с които по твърденията му всяко от вземанията му е цедирано от „КНМ груп“ЕООД. Доколкото предмет на обжалваното решение са 36 обективно кумулативно съединени установителни иска по чл. 124 ал.1 ГПК за приемане на установено, че ищецът е титуляр на 36 броя отделни вземания, всяко едно от които е с цена на иска под 20 000 лв., изводът на Варненски окръжен съд, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.3 т.1 ГПК, а подадената касационна жалба е недопустима и подлежи на връщане съгласно чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, се явява правилен. Поради това обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение