Определение № 54 от 28.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 169/2016 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от ЗАД [фирма] за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 2266/19.11.2015 год. на Софийски апелативен съд,постановено по т.д. № 2218/2015 год.,с което е потвърдено решение № 524 / 23.03.2015 год. по т.д.№ 4777/2014 год. на СГС,в частта в която дружеството - молител е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 72 525,60 лв. –застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско„,за обезщетяване на вреди от настъпило на 17/18.02.2014 год.застрахователно събитие,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 09.07.2014 год. до окончателното й изплащане.Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6 / 2015 год. по тълк.дело № 6 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с размера на присъдената главница, е в размер на 72 525 лева.Същата е дори надвнесена,вкл. с размера на изчислената законна лихва върху главницата, за период до 27.01.2016 год. и на същата дата,по сметката за обезпечения на ВКС. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Касационната жалба е подадена / вх. № 17 356 от 29.12.2015 год. при САС / в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от датата на уведомяване на страната – на 01.12.2015 година.Касационната жалба е редовна от външна страна,съгласно изискванията на чл.284 ГПК.Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение