Определение № 1702 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 134/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Транскард Файнешъл Сървисис“АД против решение № 23/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 7/2024 г. на Окръжен съд- Смолян, с което е обезсилено решение № 344/18.08.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд, върната е исковата молба на настоящия касатор и е прекратено производството по гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от ответника по касацията Н. С. П. за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с определение е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. Счел е, че с изложеното в уточнителната молба не са били изпълнени указанията и не са били отстранени нередовностите на исковата молба. СмОС е посочил, че с представянето към молбата на месечните извлечения, за които се твърди, че съдържат размера на минималната погасителна вноска за усвоените суми, които формират главницата, начислените договорни лихви, дължимите такси и комисионни, извършените платежни операции, с които са усвоени сумите, както и извършените погасявания, както и счетоводни справки за извършените тегления от ответника, не се отстраняват нередовностите на исковата молба. Аргументирал се е, че е дал указания, касаещи обстоятелства, свързани с формиране на дълга на ответника. Констатирал е, че в исковата молба липсват твърдения какви суми е усвоил ответникът, съответно и какви погасявания на дълга е направил; липсват твърдения кои от погасяванията са в срок и за какви суми и какви лихви са начислени. Заключил е, че липсва яснота относно начина на формиране на задълженията на ответника, което възпрепятства и действителна проверка на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза за начина на формиране на дълга и за неговия размер. Въззивната инстанция е съобразила и, че е дала указания ищецът да посочи поради неплащане на кои задължения и за какъв период от време е обявил кредита за предсрочно изискуем. Посочването в уточнителната молба, че поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца, за което ответникът е бил уведомен с отговор от 29.07.2020 г., според решаващия състав не представлява отстраняване на нередовност по обстоятелствената част на исковата молба. СмОС е изложил съображения, че непосочването на вноските, обосноваващи предсрочна изискуемост, по месеци и година, прави невъзможно да се установи твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост, а предсрочната изискуемост е била въведена, според съда, в основанието на иска. Предвид констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба първоинстанционното решение е било обезсилено, исковата молба върната и гр. д. № 611/2021 г. на Смолянски районен съд е било прекратено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: При служебна проверка за редовност на исковата молба по реда на чл.127, ал.1, т.4 ГПК извън изложение на обстоятелствта за вероятната допустимост, решаващият състав разполага ли с правомощия да задължи ищеца освен да посочи основанието и размера на иска и да представи доказателства за неговта основателност, преди да е изготвен проекта за доклад по чл.140 ГПК? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касаторът счита, че по въпроса окръжният съд е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС – определение № 256/17.06.2019 г. по ч.т.д. № 461/2019 г. на ВКС, I т.о., определение № 783/08.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5868/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277/11.10.2016 г. по ч.гр.д. № 3755/2016 г. на ВКС, I г.о., определение № 141/22.03.2013 г. по ч.гр.д. № 631/2012 г. на ВКС, II г.о., и определение № 1254/15.05.2024 г. по т.д. № 651/2023 г. на ВКС и определение № 51/08.04.2021 г. по ч.гр.д. № 881/2021 г. на ВКС, I г.о. Позовава се и на хипотеза на недопустимост по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнение изискванията към основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение обосновката, която касаторът дава. Доводите му са във връзка с преценка кой съд е компетентен да разгледа касационната жалба срещу постановеното от СмОС въззивно решение – ВКС или ПАС, т.е. твърдяната от дружеството недопустимост евентуално касае бъдещия съдебен акт, с който съответният съд ще се произнесе по реда на инстанционния контрол, а не допустимостта на обжалваното въззивно решение. Основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК изрично се отнася до обжалваното въззивно решение и не е предвидено като хипотеза за допускане на касационно обжалване за предотвратяване на бъдещ недопустим съдебен акт. В действителност доводите на касатора следва да се квалифицират като възражение за подсъдност на спора по обжалване на решението на СмОС, което настоящият състав на ВКС намира за неоснователно. Компетентен по реда на инстанционния контрол да разгледа касационна жалба срещу въззивно решение, постановено от окръжен съд, е ВКС. Постановеното от СмОС решение № 23/31.01.2024 г. по в.гр.д. № 7/2024 г. на Окръжен съд- Смолян няма характер на определение за прекратяване на производството по делото, за да е приложима нормата на чл. 274, ал.2, изр.1, пр. 2 ГПК. Същото е постановено в производство по обжалване на първоинстанционно решение на РС - Смолян, като въззивната инстанция е приложила нормата на чл.270, ал.3 ГПК, т.е. макар и да не е разгледал спора по исковата молба по същество въззивният съд е извършил следващата се от него служебно проверка за допустимост на първоинстанционното решение и съответно с решение го е обезсилил предвид достигнатите изводи за нередовност на исковата молба. Съставът на ВКС намира, че основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК е налице по отношение частта от въззивното решение, с която е обезсилено първоинстанционото решение, в необжалваната с въззивна жалба част – за отхвърляне на иска на „Транскард Файнешъл Сървисис“АД против Н. С. П. за разликата над 5 946,83 лв. до 7 989,99 лв.– главница и над 110,70 лв. до 119,40 лв. – договорна такса. В така посочената част решението на СчОС следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на допустимостта му. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос за проверка на обжалваното въззивно решение в останалата му част /за обезсилване на първоинстанционното решение в частта по уважения иск на „Транскард Файнешъл Сървисис“АД против Н. С. П. / за съответствие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Така формулираният от него въпрос е обсъден от СмОС и е обусловил крайните му изводи по правния спор. Съответно в посочените определения на ВКС последователно е застъпена тезата, че когато се претендира заплащането на определена сума, в исковата молба следва да бъде посочено от какво произтича задължението на ищеца за заплащане на тази сума /договор, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др./, а когато се претендира за мораторна лихва- следва да се посочи размера на мораторната лихва и периода на забавено плащане на задължението, за който се претендира тази лихва. Когато в исковата молба са посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът предприема действията по чл.129, ал.1 ГПК, но когато неяснотите и противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от съда чрез даване на указания за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и чрез поставяне на въпроси по чл.145, ал.1 и указания по чл.145, ал.2 ГПК. След доклада по чл.146 ГПК страните имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания и да направят допълнителни пояснения. Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на ОС-Смолян. Касторът следва да внесе по сметка на ВКС, на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за ДТСС по ГПК сумата от 164,07лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд