Определение № 2450 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1615/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от „Био левд инвестмънт“ООД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против определение № 929 от 25.02.2026г. по гр.д. № 4079/2025г. на ІV г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадена касационна жалба против въззивно решение № 338 от 8.07.2025г.по в.гр.д.№ 420/2025г.на ОС Русе. Счита обжалвания акт за необоснован и неправилен, поради което иска да бъде отменен и вместо това постановен друг, в който да бъде разгледана подадената жалба. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: „Био левд инвестмънт“ООД е подало касационна жалба против въззивно решение, с което е потвърден първоинстанционен акт за уважаване на иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД като е прогласен за недействителен по отношение на Е. А. М., до размера на притежаваните от нея по наследство 1/4 ид.ч., договор за покупко продажба на два недвижими имоти /земеделски земи/ като сключен от пълномощник без представителна власт. Със сега обжалваното определение, състав на ВКС я е оставил без разглеждане на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК с оглед цената на иска, която определена съгласно чл.69, ал.1, т.4, вр.т.2 ГПК и данъчната оценка на имотите, възлиза на 1 450.53лв./1/4 от 645.10лв. и 1/4 от 5 157лв./ Основаният довод на жалбоподателя, с който обосновава твърдението си за неправилност на обжалвания акт е, че предметът на спора е вещен иск, доколкото последица от постановения съдебен акт е отнемане от дружеството на идеална част от негова собственост. Така направеното възражение е съобразено от съда. Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая – именно защото договорът има за предмет вещни права върху процесните имоти, цената на иска е определена съобразно тяхната данъчната оценка при съобразяване на притежаваната идеална част от тях. В този смисъл е правилен извода на съда, че изчислена по посочения начин, цената на иска е под законодателно определеният минимум от 5 000лв. и възможността за касационно обжалване е изключена. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение