Определение № 394 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2694/2013 г.

Софийският районен съд, с определение от 07. 03. 2012 г. по гр. д. № 31374/2011 г., е оставил без уважение искането на Н. Н. за освобождаване от държавна такса по делото. Определението е потвърдено от Софийският градски съд, с определение от 12. 11. 2012 г. по гр. д. № 7902/2012 год. Градският съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от държавна такса, с оглед на събраните по делото данни, че той притежава недвижим имот на значителна стойност в [населено място], здравословното му състояние и възраст позволяват активна трудова дейност, която той не осъществява според твърдението му, че няма трудови доходи, не конкретизира средствата за издръжката на тричленното му семейство, с каквито очевидно разполага. Н. Й. Н. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 132060/14. 12. 2012 г., с искане за отмяна на определението на градския съд и представил изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. След проверка по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на частно касационно обжалване на въззивното определение на Софийския градски съд. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, представено от жалбоподателя е необосновано. То съдържа твърдения, че е налице противоречие с практика на ВКС и на други съдилища, без да конкретизира в какво се изразяват тези противоречия, по кой конкретен правен въпрос и без да представя съдебните актове, от които може да се направи такава констатация. По тези съображения и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд