Определение № 1790 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 668/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „ Бул инс“АД, [населено място] и насрещна касационна жалба на Д. А. А./ неправилно озаглавена въззивна/ срещу решение №1221 от 02.11.2023г. по гр.д.1283/23г. на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284,ал.1,т.3 ГПК, касаторът е поставил няколко въпроса, които могат да бъдат обобщени с въпрос- „Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд“.Така поставеният въпрос е релевантен, с оглед решаващия извод на състава свързан с извършената от съда преценка за наличие на материалноправна активна легитимация на ищеца - внук на починалия в резултат на ПТП на 03.09.2018г.- Г. Б. И.. Касаторът обосновава и наличие на допълнителен критерий - противоречие със задължителна тълкувателна и казуална практика на ВКС. Така правният въпрос е обоснован като разрешен от съда в противоречие с ТР ОСНГТК № 1 /16г., както и са сочени отдели актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Или, страната обосновава наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод се налага, с оглед приетото от съда за установеност на активната материална легитимация на ищеца. Решаващият състав изключително лаконично и общо, позовавайки се, без да ги обсъжда, на изслушаните показания на доведената от ищците свидетелка е заявил, че е установена емоционална връзка между дядо и внук, като това е прието за достатъчно за да бъде обосновано изключението и да бъдат включен ищеца в кръга лица, на които се дължи обезщетение. С оглед цитираната от касатора задължителна практика, за да е налице, основание да бъде приложено изключението, с оглед очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени, трябва да бъдат доказани от ищците отношения извън обичайните отношения в семейството, считани за традиционни за българското общество- отношенията на обич и привързаност между дядо и внук. Изключение, според даденото от ОС НГТК разрешение е само в хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства тази привързаност е надхвърлила обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост и поради това е довела при смъртта на дядото до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка. В конкретния случай, въпреки тези разрешения липсва мотивиране на такава връзка, която фактите по спора да установяват, тъй като свидетелските показания, необсъдени в пълнота от съда установяват, че отношенията между дядо и внук съставляват обичайните отношения между лица от едно и също семейство и не са израз на такава дълбока връзка, установяваща изключението, определящо ищеца като лица извън кръга очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС. Следователно, като е приел, доказаност за връзка между ищците и починалия, надхвърляща нормалните отношения на привързаност между дядо и внук, съдът е постановил акта си в противоречие, с разгледаната задължителна практика на ВКС. По изложените съображения, касационната жалба в обжалваната част, с която е уважен иска, попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1200 лв. По насрещната касационна жалба / неправилно озаглавена въззивна/ на Д. А. А.: Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила решение №114 от 09.01.2023г. по гр.д. 14477/21г. на СГС за отхвърляне на иска по чл.432 КЗ над присъдените 30000лв.до пълният му предявен размер от 100 000лв. – съставляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020г.. С представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Н. е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК/ в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 86/17г.//. Посочил е, че като обуславящ изхода на делото правен въпрос бил този по приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържал е общо противоречие с т.11 на ППВС №4/68г. Разгледал е накратко решение № 4 по к.д. №4/ на КС на РБ, ск скоето било пирето в чл.280, ал.1 ГПК да отпадне думата „ съществен“. Посочил е, че ВКС следва да допусне касационно обжалване, тъй като в противен случай се нарушавал чл. 124 Конституцията на РБ, като съдът трябвало да извърши преценка правилно ли е приложен чл.52 ЗЗД.Развито е и разбирането за нарушаване на чл.5 ГПК и чл.52 ЗЗД. Касаторът е разгледали правилността на решението по отношение приетото за наличие на активна материалноправна легитимация на ищеца. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Макар и формулирал общ въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- относно приложението на чл.52 ЗЗД, касаторът не е развил доводи, водещи до извод за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Въпреки, че е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и е посочил общо, че следва да се провери решението във връзка с приложението на т.11 на ППВС4/68г., касаторът не е изложил каквито и да било доводи свързани с такова противоречие, не е развил и съображения за несъответствие на приетото от въззивният съд с цитираната тълкувателна практика. Следователно, така обоснованото от касатора не води до извод за основателност на твърдението му, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., както е отбелязал и касатора, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК. Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото разбиране на страната по отношение съдържанието на указанията дадени с ТРОСНТК1/16г. тъй като то касае доводи по съществото на парвния спор и не може да формира валиден довод относим към лимитивно изброените основание по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд, в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение