Определение № 506 от 30.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2213/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Й. А. срещу решение №197 от 22.06.2022г. по т.д.683/21г. на Варненски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Първа инвестиционна банка „ АД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване Ответникът по касационната жалба- „ Корпус груп“ ЕООД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът А., чрез пълномощника си – адв. Цв. А., е поддържала основание по чл.280 ,ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела. Страната е интерпретирала мотивите на съдебният акт, който обжалва като в заключение е отбелязала, че счита, че “решението е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“. Поискала е настоящият състав да се произнесе по въпросите – 1/ Явява ли се увреждаща по отношение на кредитора по договор за кредит сделката, с която дружеството- длъжник прехвърля на наследника на починал съдружник недвижим имот за уреждане на имуществените отношения с наследника на основание чл.125,ал.3 във вр. Чл.125,ал.1,т.1 от ТЗ, ако сделката е извършена преди издаване на заповедта за незабавно изпълнение“2/ „ При заведен Павлов иск, счита ли се за привилигировано вземането на кредитора по договор за кредит пред вземането на наследника на починал съдружник / неприет за съдружник/ по отношение на имущественото на дружеството – длъжник“, 3 / „Кой е задължен да изплати дела на починалия съдружник- съдружникът / физическо лице/, който поема дяловете на прекратилия участието си поради смърт съдружник или самото дружество“. И 4/ „Следва ли да се уважи Павловия иск, ако от датата на възникване на вземането по договор за кредит/ датата на подписване договора за кредит/ до датата на издаване на заповедта за изпълнение, са изминали повече от 5 години и прилага ли се общия давностен срок в този случай“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието,поставените въпроси съдържателно третиращи разбирането на страната по основателността на иска, не са релевантни тъй като в по-голямата си част са фактически, не са разглеждани от въззивният съд, а освен това са основани на фактически неверните твърдения на страната, изцяло съобразени с нейната защитна теза а не с правните изводи на състава, довели до постановения резултат. Този извод се налага, с оглед решаващите изводи на въззивния съд, разгледал предявеният иск съобразно дефинитивно определените му предпоставки, изцяло съобразени с константната практика на ВКС и подкрепени в мотивите от нея, като е съобразил както качеството на кредитор на ищеца, така и установеност на увреждащите сделки и намерението за увреждане. Доколкото е разглеждал в този контекст възникване на вземането, то същият е обосновал неговата изискуемост с вида на отпуснатия и усвоен кредит а именно – револвиращ, с отпусната кредитна линия при договорени параметри относно отпуснатите средства и при който вземането възниква с отпускане на кредита. Спрямо тези решаващи мотиви така формулираните въпроси не са релевантни, а и страната не е разгледала тяхната относимост към изводите на състава в изложението си. Но дори и да бъде изведен релевантен въпрос, не е обоснован и допълнителен критерий доколкото извадените от контекста на правния спор множество въпроси,не са съобразени със спецификата на основанието сочено от касатора, а именно – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Това основание съобразно определената му със задължителна тълкувателна практика дефинитивност / т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г./ въобще не е разгледано от касатора, който не е обосновавал съобразно въпросите неяснота или непълнота на правна норма, респективно формирана съдебна практика, нуждаеща се от осъвременяване. С оглед така депозираното изложение решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.