Определение № 391 от 24.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 549/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Й., чрез процесуален представител, против Решение № 260142 от 19.11.2021г. по в.т.д. № 59/21г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 260010 от 13.10.2020г. на Окръжен съд - Шумен по т.д. № 11/2019г., за разликата над 45 000 лв. до 85 000 лв., по предявен от касаторката Й. срещу ЗД “Бул Инс“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова- ност. Излагат се доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППВС № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от нея болки и страдания. Сочи допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на цялостна пре- ценка – в съвкупност на всички релевантни обстоятелства при определяне на справедливия размер на обезщетението. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разликата над 45 000 лв. до пълния претендиран размер от 85 000 лв., ведно със законната лихва от 16.10.2018г. до окончателното й изплащане.

Допускането на касационното обжалване основава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставя следните въпроси:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? “

2. „Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на от- говорността на застрахователя по риска Гражданска отговорност на автомо- билистите, като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението?“

Допълнителната селективна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи въпрос е основана на задължителна съдебна практика по чл.52 ЗЗД - ППВС № 4/68г. и постановена в тази връзка практика по чл.290 ГПК, съответно цитирана. По втори въпрос счита, че решението е постановено в противоречие с Решение № 73/2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ІІ т.о.

В писмен отговор ЗД “Бул Инс“ АД оспорва наличието на предпо- ставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изис- кванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд - Варна е приел за безспорно, че в резултат на настъпило на 05.09.2018г. ПТП ищцата е получила травматични увреждания, установени и от съдебно-медицинска експертиза, изразяващи се в: контузия на глава – отворена рана на долна челюст, мозъчно сътресение; контузия на таза – фрактура на лява срамна и на лява седалищна кост на таза; контузия на крайниците – многофрагментна вътреставна фрактура на лъчевата кост на дясната предмишница. Съдът е отчел възрастта на пострадалата – на 56 г., извършените оперативни интервенции, продължителността от 300 дни на проведеното болнично и извънболнично лечение, бавните темпове на въз- становяване, претърпените болки и дискомфорт при раздвижването, оста- тъчното ограничено движение в областта на дясната китка, наложилото й се назначаване на по-лека длъжност в предприятието, в което е работила и преди. Обсъдено и кредитирано е и заключението на назначената във въз- зивното производство СПЕ, установило изпитани от ищцата страх, тревож- ност, значително нарушени умения за обичайно общуване при трайните приятелски контакти, като страхът при пътуване с автомобил или придвиж- ване като пешеходец продължава. След съобразяване в допълнение лимита на застрахователната отговорност, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и съдебната практика за аналогични случаи, съставът на апелативния съд е споделил извода на първоинстан- ционния съд, че сумата от 45 000 лв. е справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира за основателно искането за допус- кане на касационно обжалване по обобщен и конкретизиран правен въпрос, свързан с приложение на визирания в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, и критериите, които съдът трябва да съобрази. Този въпрос удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационното разглеждане на делото следва да се допусне за извършаване на проверка за съответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 4/ 1968г., доразвита в част от решенията на ВКС, на които се позовава жалбоподателката. По останалите въпроси настоящият състав ще се произнесе при постановяване на решението по чл.290 ГПК.

Жалбоподателката е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.1,т.4 ГПК – постигнато споразумение по нохд№ 2677/2019г. на РС-Шумен, поради което такава не следва да се събира за разглеждане на касационната жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК