Определение № 48 от 20.01.2016 г. на ВКС по д. № 1329/2016 г.
ВКС20.01.2016 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №3139/15 г. от 2.12.15 г. в частта по иска с пр. осн. чл.26, ал.2 ЗЗД. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта по иска с пр. осн. чл.42 б.”б” ЗН. Указва на касатора Е. И. да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 466 лв. за разглеждане на жалбата в допуснатата част в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата ще му се върне. След изтичане на срока делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване в о.з. или за прекратяване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по чл.288 ГПК е спряно до приемане на ТР №5/14 г. ОСГТК. Тълкувателното решение е прието, с което е отстранена пречката за движение на делото. Производството следва да се възобнови и да започне от онова действие, при което е било спряно – чл.230 ГПК. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от С. Иванова срещу касатора Е. И. искове по чл.26, ал.2 ЗЗД, за признаване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, скл. с нот. акт №138/22.08.02 г. на посочения нотариус между Е. Иванова, действаща чрез пълномощника си Е. И., като продавач и Е. И., като купувач, поради липса на съгласие и по чл.42, б.”б” ЗН, за признаване нищожността на саморъчното завещание на Е. Иванова от 15.04.05 г., направено в полза на касатора. За допускане на обжалването касаторът се позовава на вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба. ВКС намира, че това общо основание за допускане на обжалването не се установява: предметът на делото е определен от първоинстанционния и въззивния съд въз основа на обстоятелствената част и петитума на исковите молби по двете съединени на осн. чл.213 ГПК дела и на молба на ищцата от 13.12.05 г./л.80 от първото дело/ за изменение на иска. Не се констатира противоречие между обстоятелствената част и петутима на исковата молба по първото дело, а определянето на вярната правна квалификация на спорното право е относима към правилността на решението по см. на чл.281,т.3 ГПК. Обжалване на въззивното решение по първия иск – с пр. осн. чл.26, ал.2 ГПК следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР №5/14 г. ОСГТК по поставения от касатора въпрос от предмета на спора: Какъв е видът недействителност на договора, сключен от пълномощник без представителна власт – нищожен поради липса на съгласие или относително недействителен на осн. чл.42,ал.2 ЗЗД, тъй като може да бъде потвърден от представлявания, или е налице висяща недействителност на сделката, която може да бъде потвърдена от представлявания? В частта по втория иск с пр. осн. чл.42, б.”б” ЗН, обжалване на въззивното решение не може да се допусне, тъй като не е поставен правен въпрос, включен в предмета на този спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, като общо основание за допускане на обжалването, нито са обосновани допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение