Определение № 5515 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. П., чрез процесуалния представител адв. Ц. Т., срещу решение № 1620/20.12.2023 г. по в. гр. д. № 2309/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 180/20.01.2015 г. по гр. д. №12501/2014 г. на Пловдивския районен съд, в частта, в която е определен режим на лични отношения на бащата М. Д. С. с детето Д. М. С. и вместо това е постановено друго като е определен нов режим на лични отношения, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстационния съд по отношение на отхвърлената претенция за заплащане на месечна издръжка над 350 лв. до 600 лв. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното: Ищцата К. М. П. е поискала от Пловдивския районен съд да прекрати брака между нея и ответника М. Д. С. поради дълбоко и непоправимо разстройство, да й предостави родителските права по отношение на детето Д. М. С., родено на 08.10.2020 г., да определи следния режим на лични отношения между бащата и детето: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 12:30 ч. до 14 ч. в присъствието на майката и всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 12:30 ч. до 14 ч. също в присъствието на майката, както и да осъди бащата да заплати издръжка от 10.05.2021 г. до 14.06.2021 г. в размер на 600 лв., а за в бъдеще – да заплаща издръжка в размер на 600 лв. месечно. В отговора на исковата молба М. Д. С. не е възразил упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата, но соченият от нея режим на лични отношения е намерил за твърде ограничителен. В конкретния случай обстоятелства, които да налагат постановяване на по-ограничителен режим на лични отношения, не били налице. А спорадичните и твърде кратки като времетраене контакти биха сериозно затруднили изграждането на емоционално-доверителната връзка между бащата и детето и биха довели до положение на отчуждение. Относно претендирания размер на месечната издръжка е изложил, че същият е прекомерно висок съотносим към действителните разходи необходими за покриване на нуждите на детето. Отделно от това самият ответник страдал от заболявания, които ежемесечно изисквали закупуването на лекарства и допълнителни разходи от др. естество. Първоинстанционният съд е прекратил брака като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставил е родителските права по отношение на детето Д. М. С. на майката К. М. П. и е определил режим на лични контакти с бащата, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 ч. в четвъртък до 09:00 ч. във вторник с преспиване при бащата, един месец през лятото във време, което не съвпада с годишния отпуск на майката и на всички лични празници на детето съдът е постановил, че бащата има правото да присъства. М. Д. С. е осъден да заплаща 350 лв. месечна издръжка, както и издръжка за минал период от време – от 10.05.2021 г. до датата на завеждане на исковата молба 14.06.2021 г. в размер на 385 лв. За неоснователна съдът е счел претенцията за заплащане на месечна издръжка над 350 лв. до пълния предявен размер от 600 лв. и като такава я е отхвърлил. Въззивният съд, позовавайки се на задължителната за съдилищата съдебна практика, формирана по въпроса за мерките относно личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя упражняването на родителските права посочва, че личните отношения между родителя и детето трябва да се определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като се съобрази интереса на детето от установяване и поддържане на близък контакт с родителя и неговите близки, а също и от възможностите на този родител. Интересът на детето като водещ критерий изисквал да бъде осигурена възможност за най-пълноценен контакт и с двамата родители независимо, че те не полагат за детето съвместни грижи в едно домакинство. Като родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още повече, когато този родител има желание и търси начини за контакт и сближаване с детето. При преценката за това как и през какъв период от време да се осъществяват личните контакти на бащата с детето въззивният съд е констатирал, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет, добра подкрепяща среда, помощ от трети лица – бабата и дядото на детето по бащина линия, добри възпитателски качества и възможност да полага адекватни грижи за детето си. Отчел е желанието на бащата да поддържа контакти с детето, да се запознае с ежедневните му навици, както и желанието му срещите да се осъществяват с преспиване. Въззивният съд е посочил, че действително по делото има данни за предприети спрямо бащата М. С. ограничителни мерки по ЗЗДН, но съвкупната преценка на доказателствата сочи, че се касае за изолирана проява, дължаща се до голяма степен на влошените му отношения с майката на детето в периода на фактическата им раздяла. Съобразил е крехката възраст на детето, както и обстоятелството, че то посещава детска градина през делничните дни и биологичните му навици, включително и необходимостта за сън в следобедните часове. Приел е, че на бащата следва да се предостави по-голяма възможност да контактува с детето през почивните и празничните дни, както и на личните празници, вместо през дните, в които детето обичайно посещава детско заведение. Така в интерес на детето и с цел да се установи по-пълноценен контакт с бащата, Пловдивският окръжен съд е определил следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; два пъти по 15 дни през лятото /01.06 - 15.09/ по споразумение с майката, а ако такова не се постигне - от първи до петнадесети юли и от петнадесети до тридесети август всяка година; на рождения ден на бащата - от 10 ч. на 13.10 до 10 ч. на 14.10; всяка четна година: по време на следните официални празници - на Трети март, Гергьовден /06.05/, Деня на съединението /06.09/ и Деня на народните будители /01.11/ - от 18 ч. предходния ден до 19 ч. на съответния ден, както и на Коледа /Бъдни вечер и Рожество Христово/ - от 18 ч. на 23.12 до 18 ч. на 26.12; на рождения ден на детето - два часа по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато от 17:30 ч. до 19:30 ч.; всяка нечетна година - на Великден /от 10 ч. на Велики Петък до 18 ч. на Велики понеделник/, на Нова година /от 10 ч. на 31.12 до 18 ч. на 01.01./, както ина Първи май, Двадесет и четвърти май и Деня на независимостта /22.09/ - от 18 ч. предходния ден до 19 ч. на съответния ден; на именния ден на детето - два часа по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато от 17:30 ч. до 19:30 ч.; всяка година във времето, през което майката ползва платен годишен отпуск, както и на рождения и именния й ден /между 10:00 ч. на съответната дата и 10:00 ч. на следващия ден/, не се прилага общият режим на лични отношения на бащата с детето - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя. При определянето на размера на дължимата издръжка, въззивният съд е отчел, че към приключване на съдебното дирене във въззивното производство детето е на три години и в делничните дни посещава детска градина, за която не се дължи такса. А от събраните по делото доказателства не се установяват някакви изключителни нужди на детето, които да налагат ежемесечни разходи в по-голям размер. Ищцата не е посочила по размер и пера конкретните месечни разходи за издръжка на детето. Изложил е съображения, че от представените пред първоинстанционния съд касови бонове и фактури за закупуване на дрехи, играчни, хигиенни материали и детски храни не би могло да бъде изведен извод за конкретен месечен размер на разходите, тъй като съществува неяснота за какъв период от време са използвани или ще бъдат използвани процесните стоки. С оглед събраните по делото доказателства съдът е приел, че за цялостната издръжка на малолетното дете е необходима месечно сумата от 550 лв. При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от бащата издръжка на детето съдът е съобразил и неговите материални възможности като е посочил, че от доказателствата по делото действително се установява, че същият има високи доходи - формиращи се от трудово възнаграждение и пенсия, както и че няма задължения за издръжка на други лица. При тези данни въззивният съд е приел, че от общо определената сума от 550 лв. бащата предвид по-големите си материални възможности следва да осигури сумата от 350 лв. Като е изложил, че бащата би бил в състояние да заплаща издръжка и в по-висок размер, но доколкото в случая липсват реално доказани и обосновани нужди на детето, такава не може да бъде присъдена. Ето защо, съставът на Пловдивския окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно личните отношения с бащата, постановил е нов режим съобразно мотивите си и е потвърдил решението на първостепенния съд в частта, с която искът за месечна издръжка над 350 лв. е отхвърлен. В касационната жалба се излагат съображения, че определеният по-разширен режим на лични отношения не е съобразен с крехката възраст на детето. Според жалбоподателката преспиване на детето в дома на бащата за период два, три или повече последователни дни не би му се отразило положително - именно с оглед възрастта му. Не оспорва родителските качества на бащата, но намира, че при постановяване на решението съдът е акцентирал главно на тях, а не на водещия в случая критерий - интересите на детето. Оспорва се изводът на въззивния съд за недоказаност на размера на разходите необходими за покриване на нуждите на детето. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че необходимата сума възлиза между 830 лв. и 900 лв. месечно. Отделно от това се посочва, че от значение за определяне на конкретния размер на издръжката са и условията, при които са живели децата в семейство със значителни материални възможности преди раздялата на родителите. В случая и двамата родители били образовани, високо квалифицирани, с отлични доходи, поддържали един висок стандарт за отглеждане на детето, свързан не само с неговите базови потребности, но и с неговото емоционално и духовно развитие. Ето защо, в случая следвало да бъде определен по-висок по размер издръжка. Предвид изложеното и с оглед по-високите материални възможности на бащата и обстоятелството, че ищцата е тази, която полага ежедневните грижи за отглеждането на детето, то размерът на претендираната месечна издръжка от 600 лв. се явявал напълно обоснован. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: длъжен ли е съдът да съобрази крехката възраст на детето при определянето на разширен режим на лични отношения; при определяне на размера на дължимата издръжка, следва ли да се вземат предвид по-високия стандарт, осигурен при отглеждането на детето преди развода, по-големите възможности на родителите. По така поставените въпроси се твърди, че съдът е дал правно разрешение, което противоречи на практиката на ВС, изразена в ППВС №1 по гр. д. №3/1974 г., ППВС № 5/16.11.1970 г. и ППВС № 5/30.11.1981 г. Въз основа на изложеното, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е обуславящ, но по него въззивният съд не е допуснал противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. В пълно съответствие с утвърдената съдебна практика на ВС и ВКС, въззивният съд е приел, че при раздяла между родителите, запазването на връзката и нормалните отношения с детето е в неговия най-добър интерес. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства и преценени в тяхната съвкупност, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и спецификите на конкретния случай. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда. В случая тези положения са изцяло съобразени от въззивния съд при определяне на мерките по режима на лични контакти между детето и бащата. Съдът в мотивите си е извършил цялостна преценка на многопосочния комплекс от правнозначими обстоятелства и подробно е аргументирал изводите си, че с постановения режим се удовлетворява повишената потребност на детето от общуване с родителя, при когото то не живее - бащата. Съобразени са установените по делото обстоятелства - добрите възпитателски качества на бащата, наличие на добра подкрепяща среда, включително помощ от трети лица – бабата и дядото на детето по бащина линия, както и желанието на бащата да осъществява пълноценен контакт с детето с оглед изграждане на една стабилна емоционална връзка помежду им. Съдът е отчел и обстоятелството, че детето е на тригодишна възраст, която с оглед конкретните особености на разглеждания случай не обосновава извод за определяне на по-ограничителен режим. В тази връзка следва да се отбележи, че определянето на режим с преспиване на детето при родителя се възприема за обичаен и следва да се предпочете, освен ако не са установени специфични и достатъчно сериозни обстоятелства, които да са пречка за прилагането му - например детето е новородено. Предвид изложеното, разрешението на въззивния съд на първия поставен въпрос не противоречи на разясненията, дадени в ППВС № 1 по гр. д. №3/1974 г., поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска. По втория въпрос въззивният съд е дал правно разрешение, което не противоречи на константната практика на касационната инстанция, според която при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-голям размер на издръжката, която се определя и съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за цели, присъщи за предназначението й. В разглеждания спор действително се установява, че бащата на детето разполага с материална възможност да покрие издръжка и в по-висок от присъдения размер, но предвид възрастта на детето и липсата на обосновка за негови специфични нужди, настоящата инстанция намира, че въззивното решение не се отклонява от постановките възприети в ППВС № 5/16.11.1970 г. и доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г. Напротив, в унисон с тази практика съдът е съобразил всички конкретно установени по делото факти, съобразил е всички критерии и е обосновал изводите си относно необходимия размер на издръжка за детето и квотите на родителите в тази издръжка. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С оглед изхода на спора на ответника по касацията М. Д. С. следва да се присъдят разноски в размер на 2000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение