Определение № 492 от 11.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 510/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от К. Г. Д. частна жалба срещу разпореждане №7108 от 13.08.2012г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. № 2224/2012г., с което е върната поради неотстранени в срок нередовности подадената от него частна касационна жалба вх. № 19860 от 24.07.2012г. против определение № 2228 от 13.07.2012г., постановено по същото дело. С последното ОС П., действащ като въззивна инстанция, е потвърдил определение от 14.06.2012г. на Районен съд Пловдив, постановено по гр.д.№13505/2011г., с което е отказано на К. Г. Д. възстановяване на пропуснат срок за обжалване на разпореждане, както и разпореждане за връщане на частна жалба. Според жалбоподателя разпореждането на ОС Пловдив е неправилно, тъй като противоречи на материалния и на процесуалния закон. Иска се отмяна на разпореждането. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260,261,262 и 273 ГПК. Според така установените в процесуалния закон правила частната жалба следва да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалвания съдебен акт, към нея следва да бъдат приложени преписи според броя на лицата, които участвуват в делото като насрещна страна, както и документ за внесена държавна такса. Наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за допустимост на касационното обжалване е предвидено само по отношение на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК определения, а именно - определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. В настоящия случай предмет на върнатата частна жалба е определение на въззивен съд, с което са оставени без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. Подадената от К. Г. Д. частна касационна жалба вх. № 19860 от 24.07.2012г. не е отговаряла на тези изисквания, поради което с разпореждане №6585 от 26.07.2012г. на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок да представи обосновано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, препис за насрещната страна и документ за внесена държавна такса. Съобщението с указанията е връчено на жалбоподателя надлежно чрез адв.М. на 30.07.2012г. Констатираните нередовности на частната жалба не са отстранени в определения срок, поради което правилно съдът е приел, че същата следва да бъде върната. При горните данни настоящият състав намира атакуваното разпореждане за правилно и законосъобразно. На жалбоподателя са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовност на жалбата, която правилно е констатирана от въззивния съд. Указанията не са изпълнени в срок, поради това частната касационна жалба правилно е върната. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. В. от горното Върховният касационен съд, състав на I г. о.