Определение № 49 от 29.12.2020 г. на ВКС по д. № 43/2017 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районен съд София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд София – град по иск, предявен от Т. П. Т. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. – преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. Ищецът твърди, че вредите са резултат от неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1, пар.3, б.“i” от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г. Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Сезираният Административен съд – София град е прекратил пред себе си производството, образувано по иска на Т. П. Т., като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Изложил е съображения, че е сезиран с иск за реализиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, който не попада в обсега на ЗОДОВ. Административните съдилища са компетентни да разглеждат искове за присъждане на обезщетение за вреди, причинени на граждани и юридически лица, единствено и само в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като във всички останали случаи отговорността на държавата за вреди се реализира по общия исков ред. Няма в случая отменен административен акт, от който да се претендират вредите, каквото е императивното изискване на чл. 204, ал. 1 АПК. От своя страна, приемащият Софийски районен съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Мотивирал се е, че отговорността на държавата за вреди, независимо дали вследствие акт, действие или бездействие на нейни органи и длъжностни лица в нарушение на вътрешното право или на правото на ЕС, може да се реализира по гражданскоправен или по административен ред; преценката се извършва с оглед характера на дейността на съответния държавен орган или длъжностно лице. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които са придобили по силата на закон властническо правомощие, а длъжностни лица са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКИ Българска народна банка е компетентният орган в Република България за упражняване надзор върху банките по см. чл. 4, § I, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г. От това следва, че БНБ е определена за публичен орган, оправомощен от националното право да упражнява надзор върху кредитните институции като част от действащата надзорна система в държавата. Правоотношенията, възникващи между БНБ и останалите банки, при изпълнение на така предоставената компетентност, са властнически. В заключение, Софийският районен съд приел, че исковете за обезщетяване за вреди от действия или бездействия при упражняване на надзор по отношение на кредитни институции са подсъдни на административните съдилища, които трябва да ги разгледат на основание чл. 4, пар.3 ДЕС, по реда на чл. 1 ЗОДОВ. С определение № 4/17.01.2018 г., постановено по настоящото дело, производството е спряно до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 2/2015 г. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, по въпроса: кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС, с която се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 4, пар. 3 ДЕС. В проведено на 06. 02. 2020 г. заседание предложението на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос е отклонено поради променената нормативна уредба. Производството по делото следва да бъде възобновено, на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа иска, предявен от Т. П. Т. срещу Българска народна банка, за заплащане на обезщетение в размер на 8 627,97 лв. – преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196 000 лв. за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г., резултат от неправомерното бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1, пар.3, б.“i” от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994 г., е Административен съд София – град, по следните съображения: От изложените фактически твърдения, обуславящи според ищеца отговорността на ответника, следва да се приеме, че се претендира обезщетение за вреди от административна дейност на публичен държавен орган. Това е така, защото Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл. 4, § 1, т. 40 от Регламент/ЕС/575/2013 г. на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. БНБ е компетентният орган, който следва да установи „неналичен депозит“ по чл. 1, т. 3, б