Определение № 50012 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. П. Д. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Б. против въззивно решение № 182 от 8.07.2021г. по в.гр.д. № 1233 по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е отменено решение № 260606 от 26.02.2021г. по гр.д. № 8477/2020г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска й за приемане за установено, че поради изтекла давност, не дължи на „ОТП Факторинг България ”ЕАД сумата от 5 115евро, част от 61 500евро, главница по договор за паричен кредит от 11.04.2008г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4675/1999г.на РС Плевен в полза на Банка ДСК ЕАД и въз основа на който е образувано изп.д.№ 1538/2019г.на ЧСИ К. и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК въз основа на следното: На 28.07.2010г. в полза на Банка ДСК ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 5176/2010г.на РС Плевен и изпълнителен лист на 5.08.2010г. срещу Р. Д. за сумата 61 500евро, неизплатена главница по сключен на 11.04.2008г. договор за кредит,ведно със законната лихва считано от 23.07.2010г., сумата 5 438.99евро, лихва за забава за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г., сумата 4 000.57евро, санкционна лихва за периода 12.06.2009г.-22.07.2010г., сумата 4 612.35евро, разноски. На 16.09.2010г.е и образувано изп.д.№ 1538/2019г.на ЧСИ. По него са извършвани изпълнителни действия /възбрана, опис, запори, три публични продани/ до 20.11.2015г., когато е подадена молба от Банка ДСК ЕАД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. На 22.02.2018г. като взискател по делото е конституиран „ОТП Факторинг България”ЕАД, на мястото на Банка ДСК ЕАД, поради извършено прехвърляне на вземането. На 4.06.2019г. новоконституираният взискател е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Производството е прекратено с постановление на 7.06.2019г.и е върнат изпълнителния лист. Със същият, на 2.07.2019г., взискателят е образувал ново изпълнително дело /с № 1538/2019г./, като е посочил конкретни изпълнителни способи, които са били осъществявани през 2019г. и 2020г. /запори, възбрана, опис/. На 16.07.2020г.е наложена обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното производство. Съобразно тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че за периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 4.12.2010г. до 16.07.2020г. няма период по-дълъг от пет години, през който да не са осъществявани изпълнителни действия. Това е така, защото всяко едно от следните предприети действия: възбрана на 12.11.2010г. и 16.11.2010г., опис на недвижим имот на 27.10.2010г., молба за извършване на оценка на 12.11.2013г.и насрочване на публична продан, запори на 24.04.2014г., всяка една от проведените публични продани за периодите: 21.06.2014г.- 21.07.2014г., 22.08.-2014г.-22.09.2014г., 1.11.2014г.-1.12.2014г. и 16.01.2015г.- 16.02.2015г., внасяне от купувача на определената цена на 24.02.2015г., подаването на молби от взискателя с посочени изпълнителни способи на 2.07.2019г., 15.07.2019г.и на 4.06.2020г./ са прекъсвали давността. Позовал се е на т.10 от ТР №2/2015г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Изложените факти сочат, че в случая – от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 4.12.2010г. до 16.07.2020г., когато е спряно принудително изпълнение не е налице период от 5 години, през който взискателят да не е правил искания за предприемане на изпълнителни действия. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. Прекъсват ли погасителната давност действия, предприети по изпълнителното дело след като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК?, 2. В хипотеза на прекратено по право принудително изпълнение, предприетите по него изпълнителни действия, считат ли се за обезсилени по право и могат ли да прекъснат давността? Позовава се на конкретна практика, която цитира, 3. Изтекъл ли е двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК в случаите, когато по искане на взискателя е извършен опис, но не е извършена публична продан на недвижимия имот в двугодишният срок, поради бездействие на ЧСИ?, 4. Предприемането на изпълнително действие по отношение на ипотекарния длъжник, води ли до прекъсване на давността и на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по отношение на останалите длъжници?, 5. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, като се произнесе по всички доводи, възражения и искания на страните?, 6. Нарушават ли се принципите на придвидимост и правна сигурност чрез постановяване на правен акт от национален съд, в който се позовава на решение на ВКС, в което се дава ново тълкувание на правна норма?, 7. Може ли въззивният съд да игнорира тълкувателно решение на ВКС, позовавайки се на практика, която му противоречи? и 8. Спира ли да тече срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК от момента на поискване на изпълнителния способ до момента, в който същият се е реализирал? Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ОТП Факторинг България ”ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт З., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че само първият от поставените от касатора въпроси отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, но за него не е посочено специално основание. Счита постановения акт за правилен и излага съображенията си. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 540лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ. С определение № 120 от 18.03.2022г. производството по делото беше спряно до постановяване на тълкувателно решене по т.д.№ 3/2020г.на ОСГТК на ВКС, доколкото беше преценено, че отговорът на въпроси с №№ 1,2,3,5,6 и 7 не е възможно да бъде даден преди уеднаквяване на констатираната противоречива практика по тях. След постановяване на тълкувателно решене № 3 по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, производството по делото беше възобновено. С определение № 50090 от 12.04.2023г., настоящият съдебен състав намери, че за да се даде отговор по въпроса, по който беше констатирано наличие на противоречива практика: “Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемция по изпълнителното дело“, следва производството по делото отново да се спре до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС. Към настоящия момент е налице Тълкувателно решение по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, което налага възобновяване на производството и произнасяне по допустимостта на подадената касационна жалба. Доколкото постановеният въззивен акт е в съответствие с вече уеднаквената съдебна практика – след постановяване на Тълкувателно решене № 3 по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. С посочената задължителна съдебна практика е даден отговор на всички поставени от касаторката въпроси. Определяща за тях е т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която „погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. В този смисъл на първия поставен въпрос следва да се отговори положително, а на втория – отрицателно, като практиката на която касаторът се позовава е преодоляна. В мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС е обяснено, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Погасителната давност не зависи от по-късно настъпилата перемпция и тя е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. След като първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и кредиторът е направил ново искане за изпълнение /както е в случая/, съдебният изпълнител е длъжен да образува ново дело и да изпълни. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора и давността се брои от момента на последно по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В този смисъл, във връзка с третия и осмият от поставените от касаторката въпроси, следва да се посочи, че те не са от значение за изхода на спора /не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост/, доколкото е ирелевантно за броенето на давността дали е извършена публична продан на недвижимия имот в двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /въпрос № 3/ и няма хипотеза на спиране на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /в какъвто смисъл е въпрос № 8/. На четвъртият поставен от касаторкатаа въпрос е даден отговор с т.2 от Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2023г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която: „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството“. По общо поставеният пети въпрос, следва да се посочи, че – пред вид гореизложените му подробни мотиви - въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, като се произнесе по всички доводи, възражения и искания на страните. Шестият и седмият поставени въпроси са свързани с нарушаване на принципи, каквато хипотеза не се установява в случая. Дадените от Общото събрание на ГК и на ТК на ВКС разрешения с постановените Тълкувателни решения № 3 по т.д.№ 3/2020г. и по т.д. № 2/2023г.целяха именно недопускане на нарушение на принципите на сигурност и предвидимост, при съобразяване на необходимостите, изискуеми с оглед настъпилите съществени изменения в обществените условия. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд