Решение № 232 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г.

Решение № 232 от 22.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 392/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 3. ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. М. от гр. С. с пълномощник адв. И срещу решение от 22.05.2008 г. по гр. дело № 3172/2006 г. на Софийски градски съд, с което в една част е отменено решението от 04.08.2006 г. на Софийски районен съд, 74 състав и по същество е отхвърлен иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна заповед за уволнение по чл. 325, т. 12 от КТ, а в частта по отхвърлените искове на касатора с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2, 3 от КТ първоинстанционното решение е потвърдено. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като процесуално и материално незаконосъобразно, поради несъобразяване със специалната нормативна уредба във връзка с изискуемите действия на работодателя за изпълнение на съдебно решение при възстановяване на заемана преди незаконното уволнение работа, в случай на трансформация на трудовото правоотношение в служебно по § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Съответстващите задължения на ответното МЗП като работодател по чл. 62, ал. 4 от Наредба № 5/2002 г. и § 2 от отмененото ПМС № 30/2000 г., въззивният съд неправилно е приел да нямат отношение към законността на постановеното уволнение по чл. 325, т. 12 от КТ. Съображения са развити в жалбата . Ответникът в касационното производство М. на з. и х. не е заявил отговор, в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и претендира разноски . С определение № 665 от 23.06.2009 г. състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за систематично тълкуване на норми относно статута на възстановени на работа лица по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, явили се да я заемат, когато вече е налице определяне на съответната работа за заемане по служебно правоотношение, в случаите по § 4, ал. 2 от ЗДСл и с оглед обстоятелствата по чл. 325, т. 12 от КТ . Обжалваното въззивно решение е постановено по трудов спор за законосъобразността на уволнение в хипотеза по чл. 325, т. 12 от КТ, спрямо явил се на работа съдебно възстановен служител . С решение на Софийски районен съд, 74 състав от 06.08.2001 г., но влязло в сила на 07.04.2005 г. между същите страни по трудов спор, ищецът М. е бил възстановен на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност "председател" на ПК Свиленград, която длъжност вече не съществува по щат, тъй като е определена за заемане по служебно правоотношение, предвид иземенията в § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 99/2002 г.). По въпроса има ли връзка между упражняване на правото по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл от страна на възстановения служител, задълженията на ответното министерство по чл. 62, ал. 4 от Наредба № 5/2002 г. и § 2 от ПМС № 30/2000 г. (отм), условията на § 2 от ПМС № 63 от 12.03.2003 г. и от друга страна основанието за прекратяване по чл. 325, т. 12 от КТ спрямо трудовото правоотношение, когато се касае за съдебно възстановяване на работа, Върховен касационен съд приема следното: С приемането на § 2 от ПМС № 63 от 12.03.2003 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС в частта, с която се изменя приложение № 2 към Единния класификатор на длъжностите (ПМС № 35 от 20.03.2000 г., отм.)и устройствения правилник на М. на з., се предвижда служебно правоотношение за длъжността "Началник на общинска служба по земеделие и гори", която е съответствала на длъжността "Председател" на поземлена комисия като орган, преструктуриран в Общинска служба по земеделие съгласно измененията в § 32, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 99/2002 г.) . Така съставът на прекратителното основание по чл. 325, т. 12 от КТ е обективиран, включително за случаи, при които по силата на постановено преди измененията съдебно решение по трудов спор (чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ ) възстановеният служител се явява да заеме работа "председател", след като същата вече не съществува в щата с оглед упражнената компетентност на съответния министър по § 2 от ПМС № 35/20.03.2000 г. Резултатът от влязлото в сила съдебно решение по трудов спор е възстановяване на заеманата работа, а не основание за сключване на нов трудов договор за заемане на длъжността или допълнително споразумение . Възстановеното правоотношение е трудово, но то не се трансформира в служебно предвид конститутивното действие на съдебното решение . Законът нормативно е въвел други предпоставки за това . Спорът за предпоставките по § 3 от ПЗР на ЗДСл, вр. чл. 7 от същия закон, или спор относно действието на подадено заявление по чл. 8 от ЗДСл, не е трудов, същият касае възникването на ново правоотношение и в този смисъл няма противоречие с практика на Върховен административен съд по същия въпрос . С разпоредбата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл само се дава възможност на определена категория лица да упражнят срочното право на заявление по § 3 от същия закон, вр. § 2, ал. 2 от ПМС № 30/20.03.2000 г (отм), предвид възстановяването им на работа от съда като последващ факт, изключващ последиците на преклудирането, свързани със срока . Правоотношенията по този ред не засягат законосъобразността на акта за прекратяване на възстановеното трудово правоотношение при основанието на чл. 325, т. 12 от КТ . Хипотезата на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл ще има последващо приложение само ако възстановеният на работа служител встъпи в служебното правоотношение. Предпоставките за това встъпване обаче (чл. 7, чл. 8 от ЗДСл) не са относими към предмета на трудовия спор по чл. 325, т. 12 от КТ, нито гражданският съд следва да приема инцидентно произнасяне по тях, когато е поставен въпрос за прекратително основание по Кодекса на труда . Исковият спор за законосъобразност на уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение на предвиденото безвиновно основание, не е преюдициално свързан с това дали се стига до възникване на служебно правоотношение с лицето . Като е дал разрешение на конкретния спор съобразно гореизложеното, въззивният съд е тълкувал и приложил закона според точния му смисъл, предвид установените по делото обстоятелства. Обжалваното уволнение на касатора М. е извършено при наличието на факт, обуславящ правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ, т. е наличие на нормативно основание и акт на съответния ръководител, в случая министър, за определяне на длъжността за заемане от държавен служител по единния класификатор на администрацията . Без значение за трудовия спор с предмет законосъобразност на прекратяване по чл. 325, т. 12 КТ е обстоятелството, дали възстановеният на работа по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител, дали е заявил претенцията си да бъде назначен като такъв, дали работодателят му е създавал пречки, като не е изпълнил произтичащи от подзаконови нормативни актове свои задължения и дали е уволнил заемащия понастоящем длъжността началник на ОСЗГ на основание § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл. Тези въпроси имат отношение към евентуалното последващо назначение съгласно § 3 от ПЗР на ЗДСл, но не и към трудовото правоотношение, което подлежи на прекратяване след определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Предвид горното, касационната жалба е неоснователна в основното си оплакване, че въззивният съд не е извел като предпоставка за уважаване на иска за отмяна на уволнението по чл. 325, т. 12 от КТ въпросите, свързани с назначението по реда на ЗДСл. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд не е разисквал твърденията, свързани със комплектност на документите по заявено назначение на държавна служба от стана на ищеца, изпълнение на задължения на работодателя да изплаща уведомление до НОИ съгласно наредба № 5 от 29.12.2002 г. вр. чл. 62, ал. 4 от КТ и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Касае се за неотносими обстоятелства, включително във връзка с отхвърления иск за недопускане до работа на основание чл. 225, ал. 3 от КТ. Обстоятелствата по назначението на държавна служба не са относими към основание за ангажиране на отговорност от работодателя по този ред . Решението на Софийски градски следва да бъде потвърдено . Ответникът, държавно учреждение, представлявано от юрисконсулт П. П., с основание претендира определяне и присъждане на разноски за защита по делото, но такива следва да се присъдят единствено за настоящето производство, в размер на 250 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.