Определение № 2352 от 29.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1059/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу определение № 125/05.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 48/2024 г. на Окръжен съд Враца в частта, с която е обезсилено разпореждане № 759/05.07.2023 г. по гр.д. № 1201/2021 г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е оставена без уважение молбата на П. Х. П. за продължаване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната му жалба.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли същото да бъде отменено. Твърди нарушение на диспозитивното начало поради превратно тълкуване на подадената от П. П. молба, в която според частния касатор се съдържа искане по чл. 63 ГПК, а не по чл. 64 ГПК. Развива съображения, че с оглед изложените в молбата уважителни причини за пропускането на срока първоинстанционният съд правилно е възприел същата като молба за продължаване на срока и законосъобразно я е оставил без уважение като преклудирана.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира следните въпроси:

„1. Предвид обстоятелството, че страната е направила изрично искане за удължаване на предоставен от съда срок както в молбата, така и в последвалата частна жалба, допустимо ли е въззивният съд да дава указания, че са налице предпоставки на чл. 64 ГПК, респективно да предоставя възможност за изменение на искането? Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало?”.

2. “Представлява ли нередовност на молбата за удължаване на срока по чл.63 ГПК обстоятелството, че срокът за нейното подаване е пропуснат независимо от изложени в тази насока мотиви на молителя?”

3. “Какво е правното действие на предвидения в чл.63 ГПК срок и допустимо ли е неговото пропускане да бъде санирано с промяна на искането в такова по чл.64 ГПК?“

Частният касатор поддържа касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, препращайки към изложените в частната касационна жалба съображения по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Окръжен съд Враца е възприел процесуална недопустимост на разпореждане № 759/05.07.2023 г. по гр.д. № 1201/2021 г. на Районен съд Бяла Слатина поради постановяването му по нередовна молба (с вх. № 3741/03.07.2023 г – л. 15 от в.гр.д. № 374/2023 г. на Окръжен съд Враца), изразяваща се в съществено противоречие между изложените в нея обстоятелства и направеното искане. Tова противоречие е било отстранено след постановяване на обезсиленото разпореждане от въззивния съд чрез подаване на молба с вх. № 1563/29.02.2024 г., в която страната уточнява своето искане като такова по чл. 64 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса по въззивна жалба. Съдът е констатирал нарушение на диспозитивното начало съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното разпореждане, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по молба по чл. 63 ГПК, обусловило обезсилване на същото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното в настоящото производство определение.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Формулираните от частния касатор първи и трети въпрос обобщено касаят правомощията на въззивния съд да даде точната правна квалификация на направените от страните искания в производствата по продължаване и възстановяване на сроковете в рамките на диспозитивното начало. По отношение на въпросите отсъства допълнително поддържаната от частния касатор предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Нормите на ГПК, регламентиращи служебните правомощия на съда при определяне на точната правна квалификация на молбите, с които е сезиран – чл. 12 и чл. 5 ГПК, са пределно ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване или изясняване. Непротиворечиво в правната теория и в съдебната практика е застъпено, че съдът не е обвързан от правната квалификация на фактите, сочена от страните, а е длъжен по свой почин да издири приложимия спрямо тях закон. Това му задължение е проявление на служебното начало, закрепено в чл. 7 ГПК, обвързващо съда да извърши всички необходими действия, за да изясни делото от фактическа и правна страна в рамките на заявеното искане, с което е сезиран. Следователно служебното начало не изключва приложение на диспозитивното начало.

Въпрос втори не удволетворява общата предпоставка за достъп до касационно обжалване поради своя фактологичен характер. Отделно от това, същият не е застъпен в решаващите изводи на въззивния съд, тъй като нередовността на молбата на молителя е обусловена от противоречието между заявените обстоятелства и търсената защита, като въпросът за пропускането на срока не е засегнат. Необосноваването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно разглеждането на допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС