Определение № 4823 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 967/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. и В. И., чрез процесуалния им представител адвокат В. М.-Т., срещу решение №5310 от 19.10.2023г., постановено по гр.д.№2855/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.09.2021г. по гр.д. №36513/19г. на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л. И. К., [ЕГН] и В. И. И., ЕГН [ЕГН] срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици въз основа на наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор *****.****.**** по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес [населено място], м.“Г.“, с площ 456 кв.м., при съседи: *****.****.****, *****.****.***, *****.****.****, *****.****.****. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за собственост бъдат изцяло уважени. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК.Поставят се следните въпроси: 1/Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си без да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства за релевантните обстоятелства – съвкупно и в тяхната взаимна връзка.Следва ли съдебното решение да съдържа мотиви по всички повдигнати в производството въпроси; Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, ТК и решение №210 /08.10.2018г. по гр.д.№4971/2017г. на ВКС, ІV г.о. 2/Приложима ли е презумпцията на чл.69 от Закона за собствеността в процесния случай и следва ли Столична община да ангажира доказателства чрез пълно и главно обратно доказване, че се е противопоставила, отблъснала владението върху имота на ищците, за да претендира собственически права; Решението е постановено в противоречие с решение №93 /09.07.2019г. по гр.д.№3295/2018г. на ВКС, І г.о., решение №376 /12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №276/20.11.2014г. по гр.д.№3036/2014г. на ВКС, І г.о. 3/При установения факт по делото, че спорният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, той би ли могъл да стане собственост на Столична община по силата на чл.25 от ЗСПЗЗ, и съответно има ли пречка същият да бъде придобит по давност; Мотивите на въззивния съд противоречат на съдебната практика на ВКС: решение №197/10.05.2011г. по гр.д.№430/2010г. на ВКС, І г.о., решение №341/04.08.2010г. по гр.д.№4723/2008г. на ВКС, І г.о. и решение №427/21.07.2009г. по гр.д.№3255/2008г. на ВКС, ІІ г.о. 4/След обявяване на разпоредбата на §1, ал.1 от Закона за допълнение на ЗС за противоконституционна с решение на КС №3 по к.д.№16/2021г., отпадат ли пречките за придобиване на процесния имот – земя и вилна сграда, по давност, след като фактическата власт върху имота е била установена повече от 10 години преди мораториума през 2006г. и не е била прекъсвана в никой момент, включително към датата на отпадане на мораториума – 24.02.2022г. Навеждат се доводи, че касационното обжалване по този въпрос следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Постъпил е отговор от ответника Столична община, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се оспорва основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С. И. Я., ЕГН ***, починала в хода на производството, Л. И. К. ЕГН [ЕГН] и В. И. И. ЕГН [ЕГН] срещу Столична община ЕИК[ЕИК] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти въз основа на наследство и давностно владение на недвижим имот с идентификатор *****.****.**** по кадастралната карта и кадастралния регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, с административен адрес [населено място], м.“Градище“, с площ 456 кв.м., при съседи: *****.****.****, *****.****.****, *****.****.****, *****.****.***. По делото е прието за безспорно, че С. И. Я. и ищците Л. И. К. и В. И. И. са наследници на И. Ф. Я., починал на 15.07.2006г., като С. Я., е починала на 01.08.2020г., в хода на процеса, а ищците Л. К. и В. И., участващи в процеса на самостоятелно основание, са нейни наследници по закон. Представен е протокол № 33/14.10.1999 г. на основание §62 ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед № РД-46-326/13.09.2000г. на кмета на район П., от които се установява, че наследодателят на ищците И. Я. е депозирал молба от 14.01.1997г. с искане за откриване на производство за закупуване на имот пл.№ ****, м. Г., [населено място] по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Назначената от кмета на район П. комисия във връзка с делегирани правомощия по силата на Заповед № РД-09-580/03.09.1998г. на кмета на Столична община и Решение № 31 по Протокол № 48/28.09.1998г. на Столичен общински съвет е констатирала при извършената проверка, че молителят И. Я. не е представил документ за правото си ползване по см. на §4 ал.1 вр. §63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и че построената в имота сграда не отговаря на техническите изисквания на § 1 в ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и §4а от ПЗР ППЗСПЗЗ. Административното производство е приключило със заповед № РД-46-326/13.09.2000г. на кмета на район П., с която на И. Ф. Я. е било отказано придобиването на собственост при условията на §4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ.Заповедта е била връчена на 09.09.2002г. на наследодателя на ищците И. Я., като няма доказателства да е била обжалвана. Представена е молба-декларация от ищците от 25.11.2011г. за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка, видно от която ищците са декларирали, че не притежават документ, удостоверяващ право на собственост върху имот пл.№ ****, м.Г., [населено място].Установява се, че върху същата е вписано наличието на отказ по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че поземления имот попада в имот от КВС на землище [населено място], поради което същият е временно стопанисван от общината и с оглед влязлата в сила кадастрална карта е започната процедура по съставяне на А.. Представено е удостоверение изх.№ВС-01-1388/23.08.2011 г. на ОСЗ - П., видно от което ПИ пл.№ ****, м. Г., [населено място] представлява имот, попадащ в имот от КВС на [населено място], по отношение на който няма данни за реституционни претенции. От съдържанието на удостоверение изх. №1124-00-962/15.12.2011г. от СО, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ се установява, че не са установени данни за отчуждаване за жилищно строителство за процесния поземлен имот. Ищците са представили по делото удостоверение №59/1988 г. на РИС „Девети септември“ - С./, касаещо трето за делото лице/, видно от което е, че на Б. Б. на основание ПМС №11/1982г. е била предоставена за безвъзмездно ползване селскостопанска земя с площ 600 кв.м. в землището на [населено място], м.“Г.- Т.“, при граници: изток - улица, запад - дере, север - Г. В., юг - ползвател - И. Я.. Съгласно действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-24/02.03.2012 г. на ИД на АГКК, имот с *****.****.**** е с площ от 456 кв. м., записан в кадастралните регистри на Столична община въз основа на документ - Акт за частна общинска собственост/АЧОС/ № *** том ****, per. № ***** от 01.04.2013 г. в Агенция по вписванията. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. И. И. и Б. Ц. Б.. Свидетелката М. И. И. заявява, че била съсед на И. Я. в м.“Г.“, където на семейството й била предоставена за ползване земеделска земя по ПМС, като от мястото на Я. я делели 200-300 м.Когато семейството на свидетелката получило земя за ползване, на Я. вече му били дали място.През 1997 г. си извадила нотариален акт. Мислела, че двете ищци също били уредили нещата с тяхното място и разбрала впоследствие, че имали проблеми.Сочи, че Я. бил всеки ден на мястото, като след неговата смърт имотът се стопанисвал от Л. К. и съпругът й.М. И. Я. и съпругът на ищцата К. били построили жилищната постройка в имота.Не й е известно някой да има собственически претенции към имота. Свидетелката Б. Ц. Б. твърди, че познава наследодателя на ищците от 1984г., били съседи в м.„Г.“, П..През 1982 г. получили парцел за безвъзмездно ползване, който граничел с парцела на Я..През 1998г. построили къща в имота си. Според свидетелката, в имота на Я. имало масивна постройка отпреди 1991г.Преди това имало само един бункер.След смъртта на Я. ищците непрекъснато посещавали имота и в него нямало други хора. По делото е приета съдебно-техническа експертиза/ СТЕ/, от заключението по която се установява, че процесният по делото имот е с идентификатор от КК *****.****.**** и се намира в обхвата на вилна зона Г., [община].Кадастралната карта за района е одобрена със Заповед РД-18-24 от 02.03.2012г.Вещото лице сочи, че процесният имот допълнително е описан като собственост на Столична община, район П., въз основа на АЧОС от 2013г., а изградената в имота сграда е вписана като собственост на И. Ф. Я., без да е посочен документ за собственост.Площта на имота по КК е 456 кв.м., а застроената площ на сградата - 45 кв.м.От направените от СТЕ проверки се установява, че в СО-Н. е наличен кадастрален план, изработен около 1980 г. и поддържан през годините.По този план имотът попада в картен лист Г-10-4-Г и е с площ от 430 кв.м.От кадастралния план се установява, че по границите на имота са отразени съществуващи паянтови огради, а от източната страна е отразена изградена подпорна стена.В имота е заснета и нанесена масивна жилищна сграда на два етажа.В разписния лист към този план като ползвател на имота е записан И. Ф. Я..Екпертизата установява, че за района на вилна зона м.Г. - част има влязъл в сила регулационен план, одобрен със заповед №140 от 12 06 1959г.Процесният по делото имот попада на около 10 м. западно от регулационната линия /в червен цвят на представената скица/, определяща обхвата на този план.Според вещото лице, процесният имот попада в обхвата на определената зона по параграф 4 от ЗСПЗЗ, въпреки, че не попада в обхвата на регулационния план. От направените от СТЕ проверки се установява, че имотът, предмет на делото, е останал извън обхвата на комбинирания план на зоната по §4 ЗСППЗ за м. вилна зона Г., изготвен за нуждите на възстановяване на земите по ЗСПЗЗ.Според вещото лице най- вероятно това е станало поради факта, че имотът не попада в обхвата на регулационния план за м. вилна зона Г..В доклада си в съдебно заседание вещото лице допълва, че тъй като за местността няма предходен кадастрален план или регулационен план, се касае вероятно за земи със статут на земеделски преди колективизацията, но няма данни кои конкретно имоти са били в ТКЗС. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищците са заявили като придобивно основание осъществявано от техния наследодател давностно владение от 1979г. до 2019г., към което присъединяват своето владение след неговата смърт.За да произведе ефект придобивната давност, е необходимо намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването.Безспорно е, че наследодателят на ищците е претендирал, че е бивш ползвател по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че е подал молба вх.№РД-94-и-98/14.01.1997 г. до ответника с искане за откриване на производство за закупуване на имот пл.№ ****, м. Г., [населено място] по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но му било отказано.Поради това въззивната инстанция е приела, че в случая не се установява явно, непрекъснато и демонстрирано владение върху имота по отношение на ответника, като наследодателят на ищците се явява държател на имота, а не негов владелец.След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт може да доведе до придобиване на собственост по давност само ако държателят промени намерението си по недвусмислен начин и превърне държането във владение.По делото е безспорно, а и от разпитаните по делото свидетели се установява, че наследодателят на ищците и самите ищци са осъществявали фактическа власт върху процесния имот.От друга страна, липсва ясно демонстрирано намерение за своене като собственици, а не като ползватели.Това се установява чрез образуване на административна процедура, в която наследодателят на ищците недвусмислено е признал пред ответника Столична община, че не е собственик, а очаква да стане такъв въз основа на правото му като бивш ползвател.По отношение на твърдението и представените доказателства, че ищците са декларирали и заплащат дължимите данъци за имота следва да се приеме, че заплащането на данъци и такси съставлява изпълнение на едно парично задължение - лично или чуждо от публичен характер- към фиска на държавата, но не следва да се приемат като действия, с които се отрича чуждата собственост и се демонстрира поведение на упражнена фактическа власт на имота за себе си.Действията и проявите на собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия имота собственик, а не към държавни органи /данъчни органи/ които нямат отношение към своенето на чуждия имот. Според нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ общинска собственост представляват земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените от закона срокове и не са изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.По делото липсват данни имотът да е заявен за възстановяване от бивш собственик, или да е държавен, поради което е станал частна общинска собственост. Въззивният съд е изложил мотиви, че дори да се приеме за доказано твърдението на ищците, че са установили владение върху процесния имот, то предявения иск се явява неоснователен, тъй като в тяхна полза не е изтекъл предвидения от закона срок.Процесният имот попада в обхвата на определената зона по § 4 ЗСПЗЗ, поради което подлежи на реституция по реда на посочения закон.Съгласно чл.3 от Закона за държавните имоти, утвърден с Указ № 1772 от 07.12.1948 г. /отм. 17.12.1951 г./ държавните имоти не могат да се придобиват по давност.Следващата законова уредба на правото на собственост е в Закон за собствеността/ЗС/, обн. в ДВ бр. 92 от 1951г., който в чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост.През 1990 г. текстът на цитираната разпоредба е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, респ. недвижим имот, който е държавна или общинска собственост, а през 1996 г. текстът отново е изменен в смисъл, че не се придобива по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост.През 1996г. се приема Закона за общинската собственост/ЗОС/.Съгласно чл. 7, ал. 1 от този закон вещите общинска собственост не могат да се придобиват по давност. Тази обща забрана важи до 05.11.1999г. когато, съгласно същата норма, по давност не могат да се придобиват само вещите, които са публична общинска собственост.Дори и да се приеме, че е налице владение, а не държане, то за периода от 1979 г. до 1996 г., давност в полза на наследодателя на ищците не може да тече С изменението на чл. 86 ЗС от 1996г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост.Ето защо, за вещите - частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС, давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г., но на тази дата течението на давностния срок е спряно с § 1 от ДР на ЗДЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е продължавано.Следователно вещно право върху имот - частна общинска собственост - не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС. Мораториумът върху придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и частна общинска собственост, е въведен за първи път със ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г.), първоначално временно за 7 месеца.С § 3 ЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) срокът е удължен за втори път с 1 година - до 31 декември 2007 г. С пар.1 ЗИЗЗС (обн., ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г.) е удължен за трети път с още една година - до 31 декември 2008г.Четвъртото удължаване е въведено със ЗИЗС (ДВ, бр. 109 от 2008 г.) и е със срок до 31 декември 2011г.Петото удължаване е въведено със ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.), като срокът е удължен до 31 декември 2014 г.Със ЗИДЗС (обн., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014г.) срокът е удължен за шести път, като е предвидено да изтече на 31 декември 2017г.Последното до този момент и седмо по ред удължаване на забраната за придобиването по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, е до 31.12.2022г. Въведено е с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.), като в § 2 ЗР на ЗИЗС е предвидено ретроактивно действие на спирането на давността считано от 31 декември 2017г.През 2020г. със ЗДЗС законодателят е разширил обхвата на мораториума, като е включил и земеделските земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.При тези данни изводът е, че предвиденият в член 79, алинея 1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл.Действително, с решение № 3 от 24.02.2022г. на КС по к.д. № 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на пар.2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), но както е посочено в самото решение, с обявяването на разпоредбата на § 1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл.151, ал.2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касаторите въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в противоречие с посочените в изложението съдебни решения.В последователната се практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 ГПК.Разпоредбата на чл.272 ГПК, в която е предвидена възможност при потвърждаване на първоинстанционното решение да се препрати към мотивите на първата инстанция, не освобождава въззивния съд от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях.В случая въззивният съд е формирал решаващи изводи по спорните между страните факти, които са основани на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения.Въз основа на тях е прието, че наследодателят на ищците е имал качеството на държател на процесния имот, а не на негов владелец.Поради липсата на намерение за своене на имота както той, така и неговите наследници не биха могли да го придобият по давност независимо от продължителността на осъществяваната фактическа власт.Дори да се приеме за доказано твърдението на ищците, че са установили владение върху процесния имот, то предявения иск се явява неоснователен, тъй като в тяхна полза не е изтекъл предвидения от закона давностен срок. Не следва да се допуска касационно обжалване по втория и третия поставени въпроси.С решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на І г.о. и решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., I г. о. на ВКС е прието, че тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването имотът е имал собственик.Ако успее да докаже това, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС .Това становище е съобразено и от въззивния съд, който е приел, че по делото няма данни кой е бил собственик на процесния имот - за местността няма предходен кадастрален или регулационен план, в разписния лист към които да се отразят данни за неговия собственик.За да се приеме, че един имот е имал собственик, от събраните доказателства подобен извод трябва да може да бъде категорично изведен. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като отговор е даден в мотивите на решение №3 от 24.02.2022 г. на КС по к.д.№ 16 /2021г.: с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение