Определение № 2631 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2026 г.
ВКСIV гражданско отделение26.05.2026 г.докладчик Борис Д. Илиев
Диспозитив
СПИРА производството по ч. гр. д. № 1837/2026 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, до приключване на конституционно дело № 5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Л., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Евърлийз В. Н. С., и на Д. Н. С., чрез пълномощника им по делото адв. М. К., срещу определение № 1215 от 12.03.2026г. по ч. гр. д. №370/20256. на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба срещу срещу определение № 5283 от 21.11.2025 г. по гр. д. № 2433/2025 г. на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено протоколно определение № 343 от 07.10.2025 г. по гр. д. № 312/2025 г. на Районен съд- Девня, с което е прекратено производството по предявените от тях искове срещу Н. С. С. за заплащане на всяка от тях на сумата 11 000 лв., съставляваща заместващо компенсаторно обезщетение, съизмеримо с дължима издръжка за изтекли 20 месеца, като пропуснати ползи за неизпълнение на „договорно задължение“, считано от м. ноември 2021 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава до окончателно погасяване на паричното задължение, както и за заплащане на сумата 1 926. 62 лв. - лихва за забава върху главницата, претендирана като компенсаторно обезщетение за времето от 01.11.2021 г. до 30.06.2023 г. В частната жалба се излагат доводи, квалифицирани от жалбоподателя като такива за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество чрез отмяна на обжалваните определения на Окръжан съд- В. и Районен съд- Девня и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна- Н. С. С.. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане частната жалба на Ц. Г. Л., в качеството й на майка и законен представител на малолетната Евърлийз В. Н. С., и на Д. Н. С. срещу срещу определение № 5283 от 21.11.2025 г. по гр. д. № 2433/2025 г. на Окръжен съд- Варна, съставът на ВКС е приел, че обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, тъй като е постановено по искове за издръжка, дължима от родител на деца за период, предхождащ датата на подаване на исковата молба, по които евентуално въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване съгласно правилото на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че е налице основание за спиране на производството по делото. С определение от 10.03.2026 г. по конституционно дело № 5/2026 г. Конституционният съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, изключваща касационното обжалване на определени съдебни актове въз основа на материалния интерес и предмета на спора по граждански и търговски дела, като противоречащи на чл. 6 и чл. 56 във връзка с чл. 122 и чл. 124 от Конституцията на Република България. Съгласно нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. В случая с обжалваното определение на състав на ВКС частната жалба на жалбоподателите е била оставена без разглеждане по съображения, че е недопустима съгласно чл.274, ал.4 от ГПК, тъй като решението по спора не би подлежало на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Предвид горното последната норма се явява приложим по делото закон, поради което е налице предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК основание за спиране на производството по делото, доколкото произнасянето на Конституционния съд е в пряка връзка с предмета на обжалване в настоящото производство и въведените от частните жалбоподатели възражения. По изложените съображения, съдът