Определение № 7 от 11.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 408/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. Е. Х., срещу решение от 16.09.2014 г. по гр. дело № 11291/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-А състав, с което е потвърдено решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 23678/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 74 състав и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. - съдебни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] следните суми: 20 467,76 лв. - фактурна стойност на изгубения товар по заявка за договор за международен транспорт от Х. до България на основание чл. 373 ТЗ; сумата 394,06 лв. - обезщетение за забава за времето от поемане на стоката за превоз – 12.03.2011 г. до датата на завеждането на исковата молба – 03.06.2011 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 1 667,71 лв. - направени по делото разноски; и на третото лице – помагач [фирма], [населено място] сумата 1 000 лв. - съдебни разноски. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан насрещния иск на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на навло в размер на 4 500 лв., представляваща превозна цена, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорираното в касационната жалба изложение допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК по посочени от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси. Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адв. Н. А. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Третото лице – помагач [фирма] чрез адв. Б. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, констатира следното: Видно от върнатия отрязък от съобщението с оформената разписка, препис от въззивното решение по гр. дело № 11291/2013 г. на Софийски градски съд е връчен на [фирма], [населено място] чрез процесуалния представител на дружеството адвокат Е. Х. на 30.09.2014 г. /вторник/. Настоящата касационна жалба е подадена по пощата с пратка /препоръчано писмо/ R PS 1233 003ZWW K. От двете страни на плика са поставени пощенски клейма с дата 31.10.2014г. /петък/. Настоящият съдебен състав счита, че за да извърши проверка за допустимостта на касационната жалба относно срока, изчислен съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК, следва да бъде предоставена възможност на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи удостоверение от [фирма], от което да се установява на коя дата пратка /препоръчано писмо/ R PS 1233 003ZWW K е подадена в пощата. Мотивиран от горното, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение