Определение № 1455 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 814/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Р. С., подадена чрез адв.К.А., против определение № 147 от 30.01.2025г., постановено по ч.гр.дело № 67/2025г. на ОС-Стара Загора. С обжалваното определение е потвърдено определение № 3560 от 16.12.2024г. по гр. д. № 3298/2024г. РС–Стара Загора, с което е прекратено производството по делото, поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания. Частният касатор счита, че определението е неправилно и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и формулира въпроси, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли българският съд да изготви съдебна поръчка по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите или молителят е този, който следва да се снабди с удостоверение, за да докаже, че е в невъзможност да се снабди с документа от друга държава; 2. Как и с какви документи следва да се снабди молителят и длъжен ли е съдът да му даде указания, съгласно чл.129 ГПК (въпросът е уточнен от касационната инстанция, съгласно правомощията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение. За да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Р. С. с молба по чл. 542 ГПК, против Община Стара Загора, в която са изложени твърдения, че молителят е български гражданин, има издадени документи за самоличност; роден е във Валенсия, Кралство Испания, майка му е български гражданин, а баща му - испански гражданин; с решение № 000063/2013г. на испански съд, е прието, че негов баща е Х. Х. Б. М. и е разпоредено издаването на нов акт за раждане; след навършване на пълнолетие, молителят представил решението в Община Стара Загора и поискал да му бъде издаден нов акт за раждане, в който да е отразено новото му име; от Дирекция „Гражданско състояние“ му поискали да представи оригинал на съдебното решение и удостоверение, че същото е влязло в сила. Въпреки, че молителят представил исканите документи и обяснил, че съдът във Валенсия не издава удостоверения за влизане в сила на съдебни решения, акт за раждане не му е издаден. Иска от съда да се признае за установено по отношение на Община Стара Загора, че е [дата на раждане] в [населено място], Кралство Испания, с майка – А. А. С. с ЕГН [ЕГН], и баща – Х. Х. Б. М., както и да бъде задължена общинската администрация да му издаде акт за раждане, удостоверяващ признатите с решението факти. С разпореждане от 15.10.2024г. съставът на РС е оставил молбата без движение и е указал на молителя в едноседмичен срок да посочи кой е документът, който не е бил или не може да бъде съставен, респ. съставеният е бил унищожен или изгубен, без да може да бъде възстановен, както и да докаже, че не може да се снабди с искания документ от органите на чуждата държава, в която твърдените факти са настъпили. Съдът е предупредил страната, че при неизпълнение на указанията, молбата ще бъде върната. По искане на молителя първоначално дадения от съда срок е продължен с две седмици на основание чл.63, ал.1 ГПК, а впоследствие - с още един месец, считано от изтичане на предходния срок. С молба от 21.11.2024г. жалбоподателят е представил писмо на МВнР, съдържащо становище на Генералното консулство на Република България в гр. Валенсия, Кралство Испания, в което е разяснена процедурата за снабдяване с акт за раждане на молителя от компетентните органи на Кралство Испания по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на Европейския Парламент и на Съвета от 25.11.2020г., както и за изготвяне на съдебна поръчка за установяване съдържанието на испанското законодателство относно процедурата по регистрация на актове за раждане. С определение № 3560/16.12.2024г. РС е приел, че молителят не е изпълнил в срок дадените указания за отстраняване на нередовностите на молбата, тъй като не е представил доказателства относно невъзможността да се снабди с акт за раждане от компетентните органи на Кралство Испания, поради което е върнал молбата и е прекратил производството по делото. Сезиран с частна жалба от С., съставът на ОС-Ст. Загора е приел, че твърденията, изложени в молбата му обосновават квалификацията на искането по чл. 548 ГПК, а представянето на посочените в чл.548 ГПК документи е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на молбата за установяване на факти, настъпили в чужбина. Въззивният съд е съобразил, че РС е предоставил на молителя възможност да представи доказателства във връзка с наличието на предпоставката по чл. 548 ГПК за допустимост на производството и срокът за изпълнение на указанията е продължаван двукратно. Въпреки това до неговото изтичане такива документи не са представени, а без тях не може да се прецени допустимостта на молбата. Взел е предвид, че в случая че молителят не твърди, нито представя доказателства, че не е налице възможност да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на Кралство Испания, на чиято територия е настъпил фактът, а съдържанието на представеното от него писмо на МВнР за събиране на доказателства, не може да обоснове извод за съществуване на фактическа или правна невъзможност за молителя сам да поиска издаване на акт за раждане от органите на чуждата държава. Предвид изложеното съдът е приел, че дадените от РС указания не са били надлежно изпълнени в предоставения за това срок, поради което и законосъобразно молбата е била върната, а производството - прекратено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане до касационен контрол на обжалваното определение на ОС-Стара Загора. Разпоредбата на чл. 548 ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване, а отговор на въпроса относно положителните предпоставки за допустимостта на искането по чл. 548 ГПК е даден и в практиката на ВКС ( решение по гр. д. № 3235/2008г. на І ГО, определение № 48 от 15.02. 2017г. на по ч.гр.д. № 188/2017г. на III ГО и др.). Според тази съдебна практика след като фактът по чл. 542 ГПК е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може да се снабди с необходимите документи от органите, на чиято територия е настъпил фактът; доказването на отрицателно условие е изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае до охранително производство, касаещо съдебно съдействие за установяването на факт. В случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от Кралство Испания или от Министерство на външните работи на РБ, което да отговори и удостовери, че органите на Кралство Испания са отказали да разгледат молбата на лицето. По приложението на чл. 129, ал.3 ГПК също е налице съдебна практика на ВКС, според която за да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности. Определението по чл. 129, ал. 3 и ал.4 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. Въззивният съд е извършил дължимата преценка на дадените от състава на първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовностите на молбата по чл. 548 ГПК и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им в предоставения от съда срок има за последица законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието му по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната молба. Изводите на въззивния съд са в съответствие с установената практика на ВКС. В обобщение, въззивният съд се е съобразил с практиката на касационната инстанция по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК и по чл. 548, във вр. с чл. 542 ГПК, а наличието на такава, изключва възможността поставените от частния касатор въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По изложените съображения, определението на ОС-Стара Загора не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО