Определение № 505 от 30.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2258/2015 г.

Прои зводството е по чл.274,ал.2 ГПК, изр.второ ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 179 от 10.06.2015г. по т.д.№ 1479/2014г. на ВКС, ТК, състав на Първо т.о., с което е върната молба вх.№ 5722 от 18.05.2015г., подадена от същото дружество, съдържаща искане за обявяване нищожността и отмяната на Решение № 170 от 14.01.2015г., постановено по същото търговско дело и разглеждането на спора при условията на чл.295,ал.2 ГПК и „чл.26,ал.2 и ал.3 ГПК”. С Решение № 170 от 14.01.2015г., съставът на ВКС е оставил без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.5 ГПК на Решение № 150 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 57/2010г. на Видински ОС. В частната жалба не са изложени съображения срещу правните аргументи за връщане на молба вх.№ 5722 от 18.05.2015г., а е преповторено поддържаното относно значението по съществото на спора на ДРА № 824/14.10.2005г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е неоснователна. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че постановеното по реда на чл.307,ал.2 ГПК решение не подлежи на обжалване по реда на чл.280 ГПК, нито на отмяна по реда на чл.303 сл. ГПК, а нищожността на съдебното решение може да бъде установена по исков ред. Поради това и подадената от дружеството молба вх.№ 5722/18.05.2015г. правилно е върната като недопустима. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.: