Определение № 207 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 659/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от М. А. Н. чрез процесуален представил адвокат Д. Д. срещу решение от 16.02.2011 г. по гр. д. № 1814/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 24.07.2007 г. по гр. д. № 3672/2006 г. по описа на Варненски районен съд. Първоинстанционният съд е приел за установено по отношение на Г. В. Г. и С. Й. Г., че М. А. Н. не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ жилищна сграда, състояща се от стая, кухня, клозет в двора и навес, построени в държавно дворно място, представляващо УПИ № II в кв. 2 по плана на 26 – ти подрайон на града, при граници за дворното място: улица, УПИ № I и УПИ № III. К. прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Счита, че са налице основанията за допускане на касационнообжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Ответниците по касация са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК. Оспорват касационната жалба и поддържат становището за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Претендират присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. С изменението на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм.-ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ изрично се предвиди, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Предмет на настоящото дело е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. С оглед на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК отм. / исковата молба е подадена на 29.05.2006 г./ и видно от приложената данъчна оценка на процесния имот, цената на предявения иск е под 5 000 лв. Съгласно § 25 от ПЗР З. /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Касационната жалба е постъпила на 07.04.2011 г., от който момент делото е висящо пред ВКС, т. е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в посочената й редакция, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Разноски на ответната страна не следва да се присъдят, тъй като не са налице данни, че такива са направени в касационното производство. По изложените съображения Върховния касационен съд, І г.о.