Определение № 464 от 06.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 364/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. В. С. от [населено място] брег, [община] против определение № 1169 от 24.01.2012 г. по ч. гр. д. № 953/2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-б въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 41 състав определение от 19.10.2011 г. по гр. д. № 22431/2011 г. за прекратяване на производството по същото дело и за връщане на исковата молба, въз основа на която то е образувано. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото предвид обстоятелството, че се касае за вземане, произтичащо от застрахователно правоотношение, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за недължимост на сумата 5 854.76 лв., т. е. цената му е под определения в закона минимален размер. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение