Определение № 490 от 01.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4792/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от И. К. И., чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение № 12126 от 16.10.2020г. по в.гр.д.№1182/2020г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №457от 03.12.2019г. /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение №10/10.01.2020г./ по гр.д.№317/2019г на Пернишки окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от И. К. И. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над присъдения размер от 3500лв. до пълния претендиран размер от 30000лв., ведно със законната лихва от 20.05.2016г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБългария. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна с интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на отхвърляне на предявения от И. К. И. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за размера над присъдения размер от 3500лв. до пълния претендиран размер от 30000лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него досъдебно производство № 185 от 2009г. по описа на ОДМВР Перник и НОХД № 546/2007г. на Пернишкия окръжен съд, по което впоследствие е бил оправдан с присъда № 12 от 26.03.2013г. на Пернишкия окръжен съд, влязла в сила на 21.05.2014г., Установено е, че с постановление от 16.11.2010г. по ДП № 185 от 2009г. по описа на ОДМВР-Перник И. К. И. е бил привлечен като обвиняем за извършени от него престъпления от общ характер по реда на чл. 253, ал.4 във връзка с ал.3, т.2, във връзка с ал.1 от НК, извършени в периода от 6.07.2005г до 8.06.2010г., изменено с постановление от 31.05.2011г. по отношение броя на извършените сделки и стойността им. Окръжна Прокуратура - Перник е внесла обвинителен акт по това обвинение срещу И. К. И., по който е било образувано НОХД № 348/2011г. по описа на ОС Перник. С Присъда № 7 от 28.02.2012г. на Окръжен съд-Перник по НОХД № 348/2011г. И. К. И. е бил признат за невиновен в извършването на престъпленията, предмет на обвинението и изцяло оправдан по тях. С Решение № 224, постановено по ВНОХД № 452/2012 по описа на Апелативен съд София е била отменена постановената присъда по НОХД № 348/2011г. и делото върнато на първа инстанция за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Перник поради допуснати процесуални нарушения от страна на решаващия първостепенен съд. С Присъда № 12 от 26.03.2013г. по НОХД № 249/2012г.,ПОС е признал И. К. И. за невиновен и го е оправдал изцяло по повдигнатите му обвинения по реда на чл. 253, ал.4, вр. ал.3,т.2,вр. ал.1 от НК. С Решение № 392, постановено по ВНОХД № 936/2013г. по описа на Апелативен съд София, НО, 4-ти състав, оправдателната присъда № 12/26.03.2013г. на ПОС, постановена по НОХД № 249/2012г., е била потвърдена изцяло. С Решение № 257 от 21.05.2014г. на ВКС е оставено в сила Решение № 392 от 04.03.2014г., постановено по ВНОХД № 936/2013г. на САС и на 21.05.2014г. присъдата е влязла в сила. Видно от приложеното ДП № 185/2009г. на ОДМВР П., том I, и НОХД № 348/2011г. по описа на Пернишки окръжен съд до влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. и в досъдебното производство и в съдебното производство, И. К. И. е бил с мярка за неотклонение – „подписка“. От представената справка за съдимост е установено, че И. К. И. е имал други висящи наказателни дела, като със споразумение от 18.12.2007г., по НОХД № 546/2007г. по описа на Пернишки окръжен съд, влязло в сила на 18.12.2007г., по 321, ал.2 вр. с чл. 257 вр. с чл. 256 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК за престъпления, извършени в периода от 2005г до 16.04.2006г., му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, по 321, ал.2 вр. с чл. 257, вр. с чл. 256 вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 НК за престъпление извършено към 14.04.2006г., наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500лв. и на основание чл. 23, ал.1 и ал.3 НК му е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца и глоба в размер на 2500лв. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца е било отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от 3 години. Установено е със събраните по делото свидетелски показания, че обвинението не се е отразило добре на ищеца, бил е притеснен и изнервен, обтегнали са се отношенията с жената, с която е живеел, имали са притеснения, че ще им отнемат жилището. Въззивният съд е изложил съображения, че следва да се определи размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като при преценката на този размер следва да се съобрази чл.52 ЗЗД, както и Постановление №4/1968 относно справедливостта; че от значение са действията, които са предприети по отношение на обвинения за престъпление, тежестта на обвинението, постановената мярка за неотклонение и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху неговия живот в личен и професионален план. В случая е установено, че спрямо И. е било образувано наказателно производство, по което е бил оправдан. Същото е продължило 3 години, 6 месеца и 5 дни. За престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от 20 000лв. до 200 000лв., което по смисъла на чл.93, т.7 от НК е „тежко престъпление“, тъй като е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 5 години. Била е наложена мярка за неотклонение „Подписка”, която е най-леката възможна. Съдът е приел, че през този период се установява от ангажираните по делото гласни доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, напрежение, неудобство от близките и влошаване отношенията в семейството. Съдът е приел, че възраженията, че свидетелските показания, ангажирани по делото, не следва да се ценят, тъй като не са безпристрастни, са неоснователни, тъй като независимо, че са близки на ищеца, свидетелите са дали показания след предупреждаване за отговорност, като същите са сред най-близкия му кръг от лица, които са имали преки възприятия. Въззивният съд е приел, че доводите, че е било налице друго наказателно производство и възможност от последващо осъждане поради образувано друго наказателно производство и извършване в изпитателния срок на ново престъпление, са неоснователни, тъй като деянието по престъплението, за което е бил оправдан И., е с посочен период от време 6.07.2005г до 8.06.2010г, който съвпада по време с извършването на предходните деяния, по сключеното споразумение от 18.12.2007г по НОХД 546/2007г по описа на Пернишки окръжен съд и не са били налице условията. Съдът е приел, че не се установяват и твърденията, че поради наложена възбрана И. и семейството му не са могли да ползват жилището, собственост на ищеца, тъй като не са представени такива доказателства, а и целта на възбраната е не лишаване от ползване, а предотвратяване разпореждане с недвижимия имот. Въззивният съд е приел, че не се доказва по делото да са настъпили някакви увреждания на физиката и психиката извън обичайните. Няма доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните. Съдът се е позовал на решение от 4.02.2013г по гр.д.№85/2012г на ВКС, с което е прието, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните такива за такъв случай или конкретно увреждане на здравето или други специфични увреждания с оглед на конкретните обстоятелства, личност на увредения, обичайната му среда или обществено положение, тогава трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да станат част от предмета на иска, а съгласно решение от 15.01.2013г по гр.д.№1568/2011г по описа на ВКС, ГК, IV г.о. съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. При така установената степен на засягане на неимуществените блага, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 3 500лв., която сума следва да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да заплати, ведно със законната лихва. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя правния въпрос: „Как следва да се прилага принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди?“, който въпрос според касатора е разрешен във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр.д.№411/2016г. на ВКС, ІVг.о., в което се приема, че във всички случаи на приложение на чл.52 ЗЗД база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатическите паказатели за доходи по време на възникване на увреждането; с ППВС №4/1968г., с което е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, то е свързано с преценката на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите; решение по гр.д.№78/2011г. на ВКС, ІІІг.о., с кото е прието, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. Според касатора „съдът не е дал конкретна оценка на редица от фактите /личноста на увредения, че е обвивен в тежко умишлено престъпление по смисъла на НК с предвидени много тежки наказания от лишаване от свобода и глоба, че повдигнатото обвинение е допринесло за рязкото влошаване в отношенията му с най-близките му хора, икономическия растеж, стандарта на живот и следностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането/, определящи размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди“. Доводите не кореспондират със съдържанието на въззивното решение, в което са приети за установени претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконните обвинения; обсъдени са обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението в конкретния случай и са преценени при определяне на размера на обезщетението. Отделно от това, несъгласието на страната с изводите на съда по възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290, ал.1 ГПК/. Не може да се приеме, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на общественият критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД въззивното решение е в противоречие с приложните от касатора решения на ВКС. Съгласно ППВС № 4/1968г. и постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения, вкл. представените от касатора съдебни решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение